Решение № 152 от 04.08.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 152 гр.

Шумен, 04.08.2020 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

А. Карагьозян

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. мл.с. С. Стефанова при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия в.гр.д. № 98 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на «

Агенция за събиране на вземанията « ЕАД, ЕИК ..., представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт П. Б., срещу решение № 327/12.11.2019 г. по гр.д. № 252/2018 г. по описа на НПРС, с което е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявения срещу Ю.А.С. иск по чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи на дружеството сумите от 799.07 лева – неизплатена главница по договор за паричен заем № 2998999/21.07.2017 г., 113.82 лева – договорна лихва за периода 30.10.2017 г. – 23.07.2018 г., 667.85 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 13.11.2017 г. – 23.07.2018 г. и 42.70 лева – обезщетение за забава за периода от 31.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение № 814/05.10.2018 г. по ч.гр.д. № 1326/2018 г. по описа на НПРС.

Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове и му присъди разноски по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въвззиваемият Ю.А.С., ЕГН **********, чрез особения представител М. В. от ШАК депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на « Агенция за събиране на вземанията « ЕАД сумите от 799.07 лева – неизплатена главница по договор за паричен заем № 2998999/21.07.2017 г., 113.82 лева – договорна лихва за периода 30.10.2017 г. – 23.07.2018 г., 667.85 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 13.11.2017 г. – 23.07.2018 г. и 42.70 лева – обезщетение за забава за периода от 31.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението пред съда до окончателното изплащане на задължението.

За да обоснове претенцията си ищецът е навел твърдения, че по силата на подписано на 01.04.2018 г. Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., от « Изи Асет Мениджмънт « АД му е било прехвърлено в собственост, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви вземане, произтичащо от договор за паричен заем № 2998999/21.07.2017 г.. От първото дружество, чрез второто е изпратено уведомително писмо от 04.04.2018 г. за станалата продажба до ответника, като, видно от известието пратката е получена лично от него на 12.04.2018 г.. Съгласно цитирания договор за паричен заем, с подписването му длъжникът е получил в заем сумата от 1 000.00 лева, която се е задължил да върне съгласно уговореното в договора и Общите условия към него. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да заплаща представляват главница по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1 191.84 лева, от които 191.84 лева – договорна лихва. Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 23.07.2018 г. на 26 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 45.84 лева, като падежът на първата вноска е 21.08.2017 г., а на последната – на 23.07.2018 г..

На основание договора и Тарифата за таксите, актуална към сключването му, на длъжника е начислена и такса разходи за събиране на вземането при просрочие на погасителна вноска повече от 30 календарни дни, в размер на 45.00 лева. Предвид обстоятелството, че заемателят не е предоставил на заемодателя ниго едно от договорените обезпечения съгласно чл.4, ал.2 от договора, му е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 913.90 лева, която страните са постигнали съгласие да бъде разсрочена на 26 равни вноски, всяка в размер на 35.15 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски. Така погасителната вноска, която се дължи е в общ размер на 80.99 лева. На осонование ЗПК и разпоредбите на договора, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на законната, за периода от 31.10.2017 г. до подаване на заявлението в съда, в размер на 42.70 лева. Длъжникът не е погасил изцяло дължимия паричен заем, като погасената сума е 570.00, от която 246.05 лева – неустойка за неизпълнение, 45.00 лева – такса разходи, 78.02 лева – договорна лихва и 200.93 лева – главница. Срокът на договора е изтекъл на с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 23.07.2018 г. и кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1326/2018 г. по описа на НПРС ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника за претендираните с исковата молба вземания. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси и заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя правния интерес на дружеството от предявяване на иск за установяване на вземанията си.

В производството ответникът е представляван от особен представител, който е оспорил иска като изцяло неоснователен, по съображения, че вземането срещу него е станало изискуемо на 23.07.2018 г., от което следва, че то не е било ликвидно и изискуемо към момента на прехвърлянето му съгласно пар.2, т.2.1 от рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания между « Изи Асет Мениджмънт « и « Агенция за събиране на вземанията « и прехвърлянето не е произвело действие между страните. Ето защо ищецът не е легитимиран и няма правен интерес да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК спрямо ответника.

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковите претенции като положетилен установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който с решението си е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан.

Видно от мотивите към решението, съдът е приел, че ищецът черпи правата си от сключен между него и заемодателя « Изи Асет Мениджмънт « АД рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 16.11.2010 г.. Очевидно към момента на този договор обаче облигационното правоотношение между цедента и длъжника още не е било възникнало, съответно – не е било изскуемо и ликвидно. Независимо, че към договора е представено Приложение № 1/01.04.2018 г., изготвено от самия цесионер и съдържащо изгодни за него правни последици, то няма как да бъде санирана цесия на несъществуващо вземане. Поради изложеното, съдът е приел, че за ищеца не съществува правен интерес, както от издаване на заповед за изпълнение, така и от предвяване на иск за установяване на вземането по същата, поради което положителният установетелен иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

В жалбата си срещу първоинстанционото решение ищецът е навел доводи, че първоинстанционният съд направилно е приел, че процесното вземане му е прехвърлено по силата на рамковия договор за цесия от 16.10.2010 г., когато все още не е съществувало. Датата на цедиране на вземанията е тази, която е визирана в Приложение № 1/01.04.2018 г., относно което съдът необосновано е заключил, че не може да санира цесията на несъществуващо вземане, тъй като от приложението ищецът черпи изгодни за него последици. За да не кредитира съдът дадено доказателство, същото следва да е изрично оспорено от страната, която цели оборване на доказателствената му сила, преодоляването на която следва да е направено чрез използване на някой от разрешените за това способи. В случая Приложение № 1 не е било оспорено като частен документ от ответника и не е преодоляна доказателствената му сила чрез други противопоставими доказателства, поради което игнорирането му и неправилното ценене на събраните по делото доказателства е довело до постановяване на порочен съдебен акт.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, решението е неправилно от части, поради следното:

Не се спори между страните и се потвърждава от доказателствата по делото, че между « Изи Асет Мениджмънт « АД, в качеството на заемодател и въззиваемия, в качеството на заемател е бил сключен договор за паричен заем № 2998999 от 21.07.2017 г., по силата на който дружеството е предоставило в заем на физическото лице сумата от 1 000.00 лева, която заемателят се е задължил да върне в срок от 52 седмици, на 26 равни двуседмични вноски, в размер на по 45.84 лева всяка, с падеж на първата вноска 21.08.2017 г. и падеж на последната – 23.07.2018 г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %. Съгласно договора общата дължима сума от заемателя на заемодателя е била определена в размер на 1 191.84 лева, при ГПР

40.90 %. В чл.4, ал.1 от е било регламентирано задължение за заемателя в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от посочените в текста обезпечения, а в ал.2 – че при неизпълнение задължението на заемателя по ал.1, той дължи неустойка в размер на 913.90 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с вяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сумата от 35.15 лева. В чл.8 е било уговорено, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем и вземанията по договора са станали изискуеми с изтичане срока на действие на същия, а именно от датата на последната дължима погасителна вноска – 23.07.2018 г..

От заключенията на вещото лице по допуснатите първоначална и допълнителна ССЕ се установява, че до изтичане срока на договора заемателят е погасил част от задълженията си до размер на 570.00 лева, като е допускал просрочие.

На

01.10.2018 г. ищецът е допозирал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за задълженията му по посочения договор за паричен заем, като е основал правото си на вземане на твърдението, че е придобил вземанията на заемодателя срещу заемополучателя по договора за паричен заем по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия /, сключен на 16.11.2020 г. между него и « Изи Асет Мениджмънт « АД и Приложение № 1 от 01.04.2018 г. към договора. Въз основа на заявлението, по ч.гр.д. № 1326/2018 г. по описа на НПРС на ищеца е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумите от 799.07 лева – неизплатена главница, 113.82 лева – договорна лихва за периода 30.10.2017 г. – 23.07.2018 г., 667.85 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 13.11.2017 г. – 23.07.2018 г. и 42.70 лева – обезщетение за забава за периода от 31.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 01.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане произтича от договор за паричен заем № 2998999/21.07.2017 г., сключен между длъжника и « Изи Асет Мениджмънт « АД, като вземането е прехвърлено на заявителя по силата на Приложение № 1 от 01.04.2018 г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010 г.. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което, с определение № 991/27.12.2018 г. заповедният съд е указал на завявителя на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си.