Решение № 84 от 30.03.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. *, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20261600500052 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 360 от 16.10.2025 г., постановено по гр. дело № 2225 по описа за 2024 г. Районен съд-* е осъдил на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД „Н.-А.“ ЕООД да заплати на „С.“ ЕООД сумата от 20000,00 лв., представляваща парична сума, заплатена без основание на 18.09.2019 г. с Бордеро № 6162139/18.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху същата сума, считано от предявяване на иска – 18.09.2024 г., до окончателното й изплащане и направените в производството разноски в размер на 3000 лв.

Така постановеното решение е обжалвано от „Н.-А.“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Н. В., с подробно изложени доводи за недопустимост и неправилност. В жалбата се твърди, че с оглед постановеното между същите страни решение по дело № 2344/2023 г. настоящото производство се явява недопустимо. Отделно се сочи, че ищецът не е процесуално легитимиран, тъй като заемът е предоставен лично от Д. А. в качеството на физическо лице. Поддържа, че основанието на извършеното плащане се установява от платежното нареждане, което е игнорирано от съда.

1

В тази връзка излага, че наличието на правоотношение между страните е безспорно установено. Изтъква, че първоинстанционният съд е следвало да укаже на ищеца да конкретизира коя от хипотезите на чл. 55 ЗЗД твърди.

Съобразно изложеното иска от съда да обезсили решението като недопустимо или да го отмени като неправилно, ведно с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.“ ЕООД, чрез своя пълномощник адв. И. С., с който същата се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи за законосъобразност на решението, предвид влязлото в сила между същите страни решение по гр. д. № 2344/2023 г. по описа на РС-*, с което е установено, че между тях няма сключен договор за заем за процесната сума. Поддържа, че исковата претенция е допустима, тъй като връщането на сумата е претендирано на различно основание.

Предвид това моли съдът да потвърди решението като правилно и да присъди разноски.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Окръжен съд-*, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че ищецът е превел по сметката на ответника сумата в размер 20 000 лв., но последният не е доказал наличието на каквото и да било основание да получи тази сума, нито е доказал съществуването на правоотношение между страните,поради което и е уважил изцяло предявения иск.

Окръжен съд-*, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

От представените писмени доказателства е видно, че на 18.09.2019 г.

„С.“ ЕООД е превел на „Н.-А.“ ЕООД сумата от 20 000 лв. Като основание за превода е посочено „личен заем“. Фактът на получаването на сумата от ответното дружество е безспорно установен по делото.

При иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, какъвто е настоящият, в тежест на 2 ищеца е да докаже предаването на вещта /сумата/, респ. получаването й от ответника. Последният от своя страна следва да докаже основанието за получаване й. Под основание следва да се разбира наличието на съществуващо между страните правоотношение, даващо възможност на една от тях да иска предаването на дадената вещ /в случая сума/, както и да задържи полученото.

В настоящия случай ответното дружество не е ангажирало никакви доказателства за установяване наличието на основание, поради което правилно районният съд е уважил предявеният иск. От представените по делото Решение № 344/21.10.2024 г. по гр. д. № 2344/2023 г. по описа на РС-* и потвърждаващото го Решение № 75/12.03.2025 г. по в. гр. д. № 32/2025 г. по описа на ОС-* се установява, че между същите страни не е сключен на 18.09.2019 г. договор за заем, респ., че липсва облигационна връзка между тях.

Предявеният по гр. д. № 2344/2023 г. иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следователно установеното от съда липса на правоотношение между страните е обхванато от силата на пресъдено нещо и е недопустимо да се разглежда наново в настоящото производство. След като липсва каквото и да било правоотношение между страните, то процесната парична сума е дадена при начална липса на основание.

Неоснователни се явяват доводите за недопустимост на решението, тъй като предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, а предмет на гр. д. № 2344/2023 г. е иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба.

В предходното между същите страни дело ищецът е посочил в петитума, че иска връщане на сумата, която според негови твърдения е била дадена на заем на ответника. В настоящото производство ищецът изрично е заявил в петитума, че иска връщане на същата сума като получена от ответника без основание. Следователно не е налице пълен идентитет в предмета на двете дела. Няма пречка ищецът да претендира връщане на една и съща сума на различни основания. По идентичен начин съдебната практика приема, че ищецът може да претендира право на собственост върху дадена вещ на различни основания.

Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че ищецът не е процесуално легитимиран. Активната процесуална легитимация произтича от твърденията, че ищецът е носител на засегнатото от правния спор субективно 3 материално право. В обстоятелствената част на исковата молба изрично е посочено, че Д. А. е превела процесната сума в качеството й на управител на „С.“ ЕООД. Липсват твърдения, че същата е превела сумата в лично качество и по повод нейни лични правоотношения с отвеника. Ето защо съдът намира, че ищцовото дружество /въззиваемия/ разполага с активна процесуална легитимация, предвид така въведените твърдения в исковата молба.

Несъстоятелни са и доводите, че районният съд е следвало да дава указания на ищеца да конкретизира коя от трите хипотези на чл. 55 ЗЗД твърди. Това е така, тъй като правната квалификация на иска се дава от съда с оглед фактическите твърдения в исковата молба и заявения петитум. Видно от обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че е превел парична сума на ответника при липса на задължения към него. С оглед това е въвел доводи, че ответното дружество се е обогатило неоснователно, а в петитума конкретно е посочил, че сумата е получена без основание. Пълнотата изисква да се отбележи, че при така въведените твърдения и петитум, първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на иска.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Н.-А.“ ЕООД следва да заплати на „С.“ ЕООД направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1300 евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 360 от 16.10.2025 г. на Районен съд-*, постановено по гр. дело № 2225/2024 г., по описа на същия съд като правилно.

ОСЪЖДА „Н.-А.“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ № * да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. *, обл. *, ул. „*“ № *, сумата от 1300,00 евро, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страната.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5