Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 17.07.2026, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Административно наказателно дело 117/2026
Вид
Решение № 139
Подписан
17.07.2026
В сила
12.08.2026
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Девня, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. В.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20263120200117 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Д. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.

С***********, чрез адв. А. Х. от ВАК срещу Наказателно постановление № 9814/12.02.2026 г. на началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с което на въззивника за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.

177ал. 3 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 533, 88 евро.

С жалбата наказателно постановление се оспорва като незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения за това, касаещи материално – правна незаконосъобразност и неправилно приложение на материалния закон, недоказаност на нарушението, необоснованост на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от проц. си представител, който поддържа жалбата и исканията в нея. Претендира разноски по делото.

Административно - наказващият орган се представлява от редовно 1 упълномощен проц. представител, който оспорва жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 13.01.2026 г. около 14:18 часа на път I-2, км. 176+600, на отбивна площадка в посока на движение кариера „Люляка“ – с. Тополи въззивникът Д.

Й. С. управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси, марка „И***“, модел АС 440 Т П с рег. № В **** ТМ и полуремарке с три оси с рег № В **** ЕН, собственост на „Строй транс Варна“ЕООД, когато бил спрян за проверка от служители на АПИ „АРОК“ – София. При проверката било установено, че водачът извършва превоз на фракция 25/40, видно от товарителница № 0008181/13.01.2026 г. В хода на проверката било направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №К0200009 и ролетка № 1305/18/5 м., при което е констатирано следното: при измерено разстояние между осите 1, 32 м. сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 27, 700 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., като превишаването е с 3, 700 т.

Управляваното превозно средство било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирни в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС - чл. 7 ал. 1 т. 3 б.

„б“. Въз основа на извършените измервания и установеното в хода на проверката на жалбоподателя бил съставен АУАН № 0011253/13.01.2026 г. за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 б. "б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, и предявен на нарушителя на датата на съставянето му, като нарушителят го подписал отбелязвайки собственоръчно, че няма възражения. Такива не били направени и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на въззивника е наложено предвиденото в санкционната норма на ЗДвП наказание във фиксирания от законодателя размер, превалутиран съгласно ЗВЕРБ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителя и свидетелят, присъствал при установяване на нарушението, чиито показания съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които са в пълен 2 унисон с гласните доказателства и установяват годността на уредите, с които е извършено измерването от оторизирано за това лице и при спазване на утвърдените правила. Въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установена по делото фактическата обстановка, обосновала съставянето на АУАН за процесното нарушение, възприета и възпроизведена в обжалваното НП от наказващия орган.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Доколкото до приключване на съдебното дирене АНО не ангажира доказателства за датата на връчване на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че жалбата е подадена в срок. В тази връзка следва да отбележи, че няма задължението да изследва и да събира служебно доказателства за датата на връчване на обжалвания акт, при условие, че АНО, върху когото единствено лежи доказателствената тежест в процеса разполага с такива и следва да ги предостави на съда, ведно с АНП. Още по – малко път може да изиска представянето на такива от въззивника.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, на различни от изложените в нея съображения. Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените в жалбата основания.

АУАН и наказателното постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, което се установява от приложените по делото заповеди.

АУАН и НП отговарят на императивните изисквания за съдържание и реквизити, въведени с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Административното обвинение е формулирано точно и ясно, посочени са дата и място на извършване на нарушението, описан е вида на МПС, посоката му на движение и товарът, който е превозвал, изложени са обстоятелства, въз основа на които е направен извода, че процесното ППС е "тежко" по смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредбата.

Съгласно разпоредбата чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 3 б. "б" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6 ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно 3 на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, сумата от натоварванията на ос на а една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1, 3 м. е 24 т. Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени в цитираната Наредба с 3, 700 т. При превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7 ППС е "тежко" по смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредбата.

С оглед на това и следва да се приеме, че въззивникът е допуснал констатираното от контролните органи нарушение. Същото е квалифицирано правилно, доколкото с Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС се прие, че водач, който управлява извънгабаритно или тежко превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване без да е налице разрешение за това, извършва нарушение на чл. 177 ал. 3 т. 1 вр. чл. 139 ал. 1 т.

2 от ЗДвП, а не такова по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" пр. 2 от Закона за пътищата, когато не е собственик на превозното средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоз, съответно не е наредил превоза. Въззивникът е санкциониран като водач на тежкото ППС, на което не е собственик, поради което се налага извода, че отговорността му за констатираното в АУАН и НП деяние е ангажирана при правилно приложение на материалния закон. В настоящия случай санкцията е във фиксиран от законодателя размер, при което въпросът за съобразяване на нормата на чл. 27 от ЗАНН не стои пред АНО и съда.

Въпреки това, съдът счита, че изначално административнонаказателното производство е било опорочено и това е рефлектирало върху правото на защита на санкционираното лице. Аргументи в тази насока се извличат от съдържанието на чл. 189е ал. 2 – 6 от ЗДвП, изм. с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. и приложими към момента на установяване на процесното нарушение – 13.01.2026 г. Тяхното съдържание ясно регламентира задължението за контролните органи да уведомят нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10 ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата при констатирано нарушение по чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, имащо за последица освобождаването му от административнонаказателна отговорност. Това задължение в случая не е било изпълнено от проверяващите, което се установява от съдържанието на самия акт, в който никъде не е указана правната възможност, уредена в коментираното законово съдържание.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗП /в сила от 07.09.2025 г./ при установено нарушение по чл. 53 ал. 1 т. 2 от този закон, както и по чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се 4 освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.

Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че процесния АУАН е съставен в нарушение на процедурата, уредена в чл. 189е ал. 2 от ЗДвП, тъй като контролните органи не са изпълнили императивно вмененото им с цитираната разпоредба задължение преди съставяне на АУАН да уведомяват нарушителя за възможността да заплати компенсаторна такса.

По този начин правото на защита на соченото за нарушител лице изначално и неправомерно е било ограничено от контролните органи, отнемайки му възможността да избегне последиците на административнонаказателната принуда в рамките на съответния срок. Това нарушение е съществено и не може да се санира впоследствие, поради което е достатъчно основание за отмяна на процесното НП.

Предвид гореизложеното съдът приема, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на разноски за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро /за което представя доказателства/. Предвид липсата на възражение за прекомерност от ответната страна същото следва да се присъди в пълен размер.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9814/12.02.2026 г. на началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с което на Д. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С********** за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл.