Решение № 165 от 13.07.2020, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. к., 13.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

1036 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК и иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Т.Б.“ ЕАД чрез процесуалния си представител твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 24.11.2015 г., сключен с мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД, ответникът Е.П.К. бил абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ******и титуляр по предпочетения мобилен номер ******с избрана абонаментна програма Н.29.99 лв., с уговорен срок на действие до 24.11.2017 г. С допълнително споразумение от 05.04.2016 г. отношенията по повод титулярния мобилен номер ******били новирани, като абонатът предпочел да ползва абонаментен план Н.60.99 лева за срок на действие до 05.04.2018 г. Към посочения договор бил сключен и лизингов договор от същата дата, като абонатът взел мобилно устройство S.модел G.S7 E.32GB B.на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 46.99 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под абонатен номер № ******. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“ За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2017 г. Т.ЕАД издало следните фактури с абонатен номер № ******: Фактура № ******/01.11.2016 г. за отчетения период на потребление 01.10.2016 г.- 31.10.2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 217.00 лева (с ДДС), от които 50.82 лева (без ДДС) за месечен анобаментен план Н.60.9 9лева; 0.03 лева (без

ДДС) роуминг таксуване (общо); 46.99 лева - дължима лизингова вноска. Дължимата сума била платима в срок 16.11.2016 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Фактура № ******/01.12.2016 г. за отчетения период на потребление 01.11.2016 г.- 30.11.2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 107.97 лева (с ДДС), от които 50.82 лева (без ДДС) за месечен анобаментен план Н.60.99 лева, и 46.99 лева - дължима лизингова вноска. Дължимата сума била платима в срок 16.12.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.

Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 241.32 лева, фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 10/2016 г. и за месец 11/2016 г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера. С Кредитно известие № ******/01.01.2017 г. за извършена корекция по дълга била сторинирана сумата в размер на – 21.64 лева (с ДДС) за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонаментите такси, начислена била дължимата лизингова вноска в размер на 46.99 лева и бил отразен незаплатения баланс в размер на 215.97 лева, за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 241.32 лева. Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 241.32 лева, на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Т.ЕАД прекратило едностранно индивидуалните договори на Е.П.К. за ползваните абонаменти и е издало по абонатен номер № ******на дата 01.02.2017 г. крайна фактура № ******с начислена обща сума за плащане в размер на 1742.24 лева. В издадената крайна фактура била фактурирана цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план, в размер на 704.85 лева и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди в размер на 241.32 лева. Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство марка SAMUNG модел G.S7 E.32GB B.били обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер ******, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД.“ При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 1-во число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг („Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“), били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 02/2017 г., когато била издадена крайната фактура № ******/01.02.2017 г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: За устройство S.модел G.S7 E.32GB Black, взето във връзка с мобилен номер ******, се дължала цената в размер на 704.85 лева (седемстотин и четири лева и осемдесет и пет стотинки) след месец 02/2017 г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, бил от м.02/2017 г. до м.03/2018 г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД, Е.П.К. се съгласил и приел общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от общите условия, Т.ЕАД имало право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Т.цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Т.ЕАД (чл.75 от ОУ) да прекрати едностранно индивидуалния договор на Е.П.К. „При неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т.има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуга. В чл. 20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Т.ЕАД. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни (извънредни) разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретният случай ответникът Е.П.К. подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ******и не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си не били са основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд к. и по образуваното ЧГрД № 263/2019 г. била издадена заповед за изпълнение за исковите суми. Длъжникът бил уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.

МОЛИ съда да постанови решение, с което: да признае за установено, че Е.П.К. дължи на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 241.32 лева

(двеста четиридесет и един лева и тридесет и две стотинки), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ******за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2017г., ВЕДНО със законната лихва, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –

22.02.2019 г. до окончателното плащане, за която сума е била издадена Заповед № 162 от 26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 263/2019 г. по описа на КрлРС; да осъди Е.П.К. да заплати на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 704.85 лева (седемстотин и четири лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м. 02/2017 г. до м.

03/2018 г. по Договор за лизинг от 05.04.2016 г. за устройство S.модел G.S7 E.32GB B.мобилен номер ******с абонатен номер №******.

Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът Д.Е.С., чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска.

Сочи, че от описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базирали, се твърдяло, че с ответника са в договорни отношения по два договора, а именно: По договор за мобилни услуги от 24.11.2015 г., новиран с допълнително споразумение от 05.04.2016 г., като с последното бил сключен и договор за мобилно устройство, което ще се изплаща на месечни вноски. Ищецът твърдял, че издал две фактури от 01.11.2016 г. и от 01.12.2016 г., които ответникът не заплатил в срок. Твърдял, че с кредитно известие от 01.01.2017 г. била извършена корекция на задължението на ответника и то било намалено на сумата от 241.32 лева поради неизпълнение на задълженията по договорите от страна на ответника, ищецът считайки, че е в правото си, прекратил едностранно същите и е издал крайна фактура от 01.02.2017 г., като била начислил обща сума от 1724.24 лева. Твърдял, че в тази сума са включени дължими от ответника оставащи неизплатени лизингови вноски, съгласно уговорен погасителен план в размер на 704.85 лева, както и била включена сумата за потребление на мобилни услуги от предходни отчетни периоди в размер на 241.32 лева. Нататък в исковата молба ищецът цитирал разпоредби от общите условия. Счита, че дори и да било налице задължение от страна на ответника, то същото от така представените по делото писмени доказателства възлиза на сумата от сбора на 704.85 лева по оставащите лизингови вноски и начислената сума за предходен отчетен период от 241.32 лева или общо сума в размер на 946.17лева. Разликата над тази сума било неясно от къде идва и защо се претендира. Оспорва иска изцяло – по основание и размер.