Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 27 от 15.03.2022, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Наказателно дело от общ характер 820/2021
Вид
Присъда № 27
Подписан
15.03.2022
В сила
22.08.2022
Състав
Вергиния Еланчева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 27 от 15.03.2022 г. по НОХД № 820/2021 г. по описа на РС-Кърджали Повдигнато е обвинение срещу К. М. М. от с.***, общ.Кърджали, за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, извършено на 04.07.2018 г. в с.***, общ.Кърджали.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа предявеното срещу подсъдимия обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК. Намира за безспорно установено, че на 04.07.2018 г. в с.*** е имало сбиване с участието на пострадалия и подсъдимия.

Свидетелските показания потвърждавали, че подсъдимият имал в ръката си дръжка на брадва или някакъв друг инструмент, представляващ дървена дръжка с метален обков. Пострадалият ясно посочил, че е ударен от подсъдимия, като нямало причина да не му се вярва. Съдебният лекар изразил мнение, че раната на пострадалия била по-скоро от въздействието на т.нар. дръжка от брадва, а не от падане. На пристигналите на място полицейски служители също било казано, че подсъдимият е ударил М.Х. с дръжка от брадва. Моли съдът да признае за виновен К.М., като за извършеното престъпление му определи наказание 1 година „лишаване от свобода“ с отлагане на изпълнението за срок от 3 години.

Повереникът на частния обвинител М.А.Х. поддържа обвинението, като счита за доказано деянието и неговия автор. От събраните по делото доказателства било установено, че на инкриминираната дата и час между подсъдимия и пострадалия имало физически конфликт, който прераснал в побой. Пострадалия бил ударен от подсъдимия, като ударът бил нанесен с някакъв твърд предмет, каквото било и заключението на експертизата. Дали било дръжка от брадва или бухалка трудно можело да се определи от пострадалия в момента, в който бил разпитван. Безспорен обаче бил фактът, че нараняването е действително описаното и било получено при този инцидент между страните, за което свидетелствали всички гласни доказателства. Деянието било доказано и обективна и от субективна страна.

Затова повереникът моли К.М. да бъде признат за виновен и осъден на предвиденото в закона наказание, в рамките поискани от прокурора.

Подсъдимият К. М. М. в съдебно заседание не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, но дава обяснения за случилото се на инкриминарата дата и място. Отрича да е извършил престъплението, в което го обвиняват и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия моли за постановяване на оправдателна присъда, тъй като деянието никак не било безспорно установено, както сочели прокурорът и частното обвинение. Установило се, че пострадалият на процесната дата преминавал покрай къщата на подсъдимия и се държал предизвикателно, дразнещо и агресивно. Семействата на подсъдимия и 1 пострадалия били във влошени отношения, макар и да са роднини. Твърдяло се, че К.М. излязъл на улицата и имал брадва, но никой никъде не намерил брадва, отишлите на място полицаи също не били търсили такава.

Пострадалият подал сигнал на телефон 112, че е ударен с бухалка. На разпита си пред съдия в досъдебното производство казал, че К.М. е излязъл с брадва.

В съдебно заседание казал, че е ударен по главата с прът, с нещо метално по него. Пострадалият не знаел с какво бил ударен, а можело и изобщо да е нямало удар. При обаждането на телефон 112 не съобщил кой е причинителят, който го ударил. Вещото лице не било категорично от какво и по какъв начин е предизвикана средната телесна повреда. Доказателства за описаната в обвинителния акт фактическа обстановка нямало.

Доказателствата сочели за две групи биещи се и на мястото на подсъдимия следвало да бъде друг човек, а именно един от свидетелите. Имало само някакви предположения за виновността на подсъдимия в извършване на това престъпление. На пострадалия не следвало да се вярва, защото бил в изключително конфликтни отношения с подсъдимия. Нямало доказателства, които категорично да обосновават виновността на К.М., поради което защитата настоява той да бъде оправдан.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. М. М. е роден на **** г. в гр.Кърджали, живущ в с.***, общ.Кърджали, български гражданин, женен, със средно образование, работи ***, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

Подсъдимият К.М. и съпругата на св.М.Х. били брат и сестра, но семействата им не били в добри отношения. По тази причина К.М. дори напуснал дома си и отишъл да живее в друга къща в с.***, общ.Кърджали, собственост на родителите на неговата съпруга.

На 04.07.2018 г., около 19.00 часа, подсъдимият К.М. се намирал в с.***, в дома на родителите на съпругата му. Той бил там заедно с цялото си семейство, като всички вечеряли в двора на къщата. В компанията били и свидетелите С.Ю. /тъща на подсъдимия/, С.Ю. /тъст на подсъдимия/, Ю.Ю.

/шурей на подсъдимия/ и Е.А. /съсед/. Малко по-късно по улицата върВ. св.М.Х. и негов роднина на име С.Х.. Когато стигнали точно пред къщата, в която живеело семейството на подсъдимия, св.М.Х. започнал да говори на висок глас. Той обяснявал на С.Х. къде и каква къща строи. Коментирал, че някои хора нямали документи за къщите си, като визирал подсъдимия и роднините му, при които живеел. Подразнен от изказванията на св.М.Х., на улицата излязъл първо св.Ю.Ю.. Той се насочил към М.Х. и започнал да му държи сметка за думите, като се опитвал и да го удари. Между тях застанал С.Х., за да предотврати конфликта. Въпреки намесата му, св.Ю.Ю. и св.М.Х. си нанесли удари с шамари. Тогава на улицата излязъл и подсъдимия К.М., който носел в ръка дървен предмет, наподобяващ дръжка на брадва.

2

Словесното пререкание ескалирало до физическа разправа между четирите лица. В един момент подсъдимият се качил върху бордюра на улицата и тъй като се намирал в непосредствена близост до св.М.Х., успял с дървения предмет да му нанесе силен удар по главата. От удара пострадалият М.Х. усетил силна болка в областта на главата и кръвта започнала да се стича по лицето му. По време на сбиването, в което участие взели четирите посочени лица, св.М.Х. получил и наранявания по крака и гръдния кош, а подсъдимия М. – в областта на главата. Конфликтът бил преустановен след намесата на свидетелите С.Ю. и С.Ю..

На 04.07.2018 г. в 20.14 часа св.М.Х. подал си гнал за случилото се на ЕЕН 112, след което на място пристигнал екип на ЦСМП -Кърджали, който го транспортирал за оказване на медицинска помощ.

На място в с.*** пристигнал и екип полицейски служители от РУ-Кърджали – свидетелите В.Е. и Ю.В.. Те извършили проверка и снели обяснения от участниците в конфликта и свидетелите, които установили, с изключение на пострадалия. Потърсили и дървен предмет на мястото на инцидента, но не успели да открият такъв.

Пострадалият М.Х. бил приет в УМБАЛ „СС.Г.“ гр.Пловдив, където му било проведено лечение, заради получената травма в областта на главата.

На 16.07.2018 г., няколко дни след изписването му от болничното заведение, пострадалият М.А.Х. бил прегледан от съдебен лекар, видно от съдебномедицинско удостоверение № 319/2018 г. След запознаване с медицинската документация предоставена от пострадалия, съдебният лекар установил следните увреждания: черепно мозъчна травма - разкъсно-контузна рана в дясната челно-слепоочна област, счупване на черепната кост под раната, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка, контузия на десния крак, контузия на гръдния кош.

От заключението по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 63/2018 г. се установява, че на М.А.Х. са причинени: разкъсно-контузна рана в дясната челнослепоочна област на главата с подлежащо счупване на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка, контузия на десния крак и на гръдния кош. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщил пострадалият /ударен с брадва в областта на главата/.

Разкъсно-контузната рана в дясната челно-слепоочна област на главата с подлежащо счупване на черепа представлява нараняване, което прониква в черепната кухина. Контузията на мозъка и кръвоизливът над твърдата мозъчна обвивка са доВ. до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. При разпита в съдебно заседание вещото лице поддържа изцяло изготвеното на досъдебното производство заключение. Сочи, че е възможно 3 разкъсно-контузната рана в дясната челно-слепоочна област да се получи от удар с дървена дръжка на сечиво, в т.ч. и само от един удар с твърд тъп предмет. Ако имало някакви изпъкналости по хоризонталната плоскост и човек падне върху нея, възможно било да се получи увреждане по-високо от челото като процесното, но това представлявало по-малко вероятният механизъм.

Видно от съдебномедицинско удостоверение № *****/2018 г., на 05.07.2018 г. подсъдимият К. М. М. по негово желание е прегледан от съдебен лекар. При извършения преглед съдебният лекар установил: разкъсноконтузна рана на лявата ушна мида и сътресение на мозъка.

Според заключението по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 62/2018 г., на К. М. М. са причинени: разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида и сътресение на мозъка. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщил освидетелстваният /на 04.07.2018 г. около 20.30 часа бил бит с тояга от познато му лице/. Разкъсно-контузната рана на лявата ушна мида и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са доВ. до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Горната фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: частично от обясненията на подсъдимия К.М., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелите М.Х., Е.А., С.Ю., Ю.Ю. и В.Е., дадени на съдебното следствие; показанията на свидетеля Ю.В., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК; показанията на свидетеля С. Ю., дадени на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК; заключение на вещото лице д-р Н.М. по изготвена Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 63/2018 г.; заключение на вещото лице д-р Н.М. по изготвена Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 62/2018 г.; Карта от 04.07.2018 г. за медицинско освидетелстване на лице пребиваващо в помещение за задържане; Съдебномедицинско удостоверение № 319/2018 г.;

Съдебномедицинско удостоверение № *****/2018 г.; Писмо на РЦ 112Кърджали от 25.08.2020 г.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 14.09.2020 г., ведно с приложен фотоалбум; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Д екларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, приети по делото а също и веществени доказателства - компакт диск, съдържащ два броя аудиозаписи и два броя снимка на електронни картони на приети повиквания от 04.07.2018 г. На базата на всички тях съдът намира за безспорно, че подсъдимият К.М. е нанесъл удар с твърд тъп предмет на М.Х., причинявайки му съставомерните телесни увреждания. На първо място, това се доказва от показанията на самия 4 пострадал. Той установява, че на процесната дата с неговия племенник С.Х. минавали покрай къщата, в която живеел подсъдимия в с.***. Обяснявал на племенника си каква къща строял и явно от страна на подсъдимия се били засегнали. Пострадалият сочи, че от двора излязъл св.Ю.Ю. и се насочил към него да го удари. След това на улицата дошъл и подсъдимия, който носел някакъв дървен предмет, тояга. Св.М.Х. го възприел като дръжка от брадва.

Подсъдимият се качил на бордюра и с дървения предмет го ударил веднъж по главата. Почувствал сякаш главата му се „разцепила“ и целия станал в кръв.

След това не помнел добре какво точно се случило, но всички се прибрали вкъщи. Пострадалият тръгнал към дома си и се обадил на телефон 112, при което дошли от Бърза помощ. Закарали го в болницата, а по-късно го приели за лечение и в гр.Пловдив. Коментираните показания на св.М.Х., касаещи съществените обстоятелства от предмета на доказване – причинените му телесни увреждания, лицето, които му е нанесло съставомерната телесната повреда, времето, мястото и начина, по който това се е случило , съдът приема за достоверни, защото са логични и последователни, а и намират подкрепа в останалия доказателствен материал. Няма основание да се поставя под съмнение тяхната надеждност и доказателствена стойност, тъй като тези показания са в пълен синхрон с всички приобщени по делото писмени доказателства, в т.ч. медицинската документация и изготвената съдебномедицинска експертиза. Не на последно място, заявеното от М.Х. намира опора и в показанията на други разпитани по делото свидетели. Е.А., който на процесната дата се е намирал в компанията на К.М., С.Ю., С.Ю. и Ю.Ю., също свидетелства за възникнал конфликт на улицата пред дома им в с.***. Св.Е.А. сочи, че М.Х. дошъл до оградата с някакво момче и започнал да говори дразнещи реплики. На улицата излезли Ю.Ю. и К.М., при което възникнала свадата. Св.Е. М. възприел сбиване между лицата, но не видял кой пръв нанесъл удар и на кого, защото бил далеч, а след това си тръгнал.