Решение № 734 от 30.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500458 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С решение № 3355/06.06.2024 г. по гр.д. № 20231100100331 на Софийски градски съд, ГО, І-во гражданско отделение, 3 състав е отхвърлен предявен иск от П. С. Д. срещу „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД, да бъде признато за установено, че между страните съществува правоотношение, произтичащо от Договор № ВД-19 от 08.04.2022 г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала.

Решението е обжалвано от П. С. Д., наричан впоследствие ищец, съответно въззивник. В жалбата се навежда довод за недопустимост на решението при твърдение, че е постановено без да бъдат събрани поискани доказателства, които въззивникът смята и за необходими за разрешаване на спора. Упреква съда и че не го е уведомил за даваните в откритите съдебни заседания указания да представи молба по чл. 192 ГПК, каквото искане твърди да е инкорпорирано в самата искова молба.

В отговор по въззивната жалба въззиваемият „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД, 1 наричан впоследствие и ответник, представляван от законния си представител И. Д., оспорва жалбата. Застъпва теза, че искане по чл. 192 ГПК следва да е направено с нарочна молба, нуждата от която била изрично указана на ищеца в откритото съдебно заседание. Противопоставя се на събиране на нови доказателства с довод, че липсата им се дължи единствено на бездействието на ищеца да се възползва от осигурената от съда възможност за приобщаване на поисканите доказателства. По същество смята, че договорът за управление на търговското дружество не поражда мандатното правоотношение, което произтича от сложен фактически състав. Застъпва теза, че със заличаването на съответния член на Съвета на директорите от търговския регистър става обективно обективно невъзможно изпълнението на договора, поради което и той се прекратява по право.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител не изпраща представител.

Въззиваемият – „ЛЕТИЩЕ СОФИЯ“ ЕАД, представлявано от юрк. П.И. и юрк. Б., оспорват жалбата като намират решението за правилно и обосновано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност и допустимост на решението в обжалваната част. При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на спора извън приложението на императивна норма е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е инициирано от въззивника в настоящото при твърдение с ответника Договор № ВД-19 от 08.04.2019 г. да е сключил, въз основа на който му било възложено, а той приел да бъде член на съвета на директорите и да представлява ответното дружество. Твърди се договорът да е сключен до провеждане на конкурс, но оспорва това условие да е настъпило поради нарушена конкурсна процедура. Застъпва теза, че понеже предприятието на ответника се явява „голямо“ по смисъла на чл. 4 от ЗПП, 2 броят на членовете на съвета на директорите трябва да се състои от пет, а не от три лица. Конкурсната процедура обаче била проведена само за двама представители на държавата и един независим член вместо за трима представители на държавата и двама независими членове. Освен това вместо от нарочно назначена комисия по номиниране, процедурата била осъществена изцяло от министъра на транспорта и съобщенията. Наведен е и довод, че като член на временно правителство, министърът е излязъл от правомощията си, ограничени до тещуки въпроси на вътрешната и външната политика на страната. Намира откритата процедура за прибързана и като краен резултат отсъствие на договореното прекративтелно условие. Иска се да бъде признато за установено, че съществува мандатно правоотношение.

В отговор по исковата молба ответникът чрез процесуалния си представител по същество оспорва предявения иск. Застъпва теза, че мандатното правоотношение настъпва в резултат на сложен юридически факт като включва решение на едноличния собственик на капитала, овластен да решава въпросите от компетентността на общото събрание в това число и избор на членовете на съвета на директорите и вписване в търговския регистър. Приема, че взетото решение е довело до прекратяване на мандатното правоотношение. Твърди и да е настъпило договореното условие за прекратяване действието на договора – проведен е конкурс за избор на членове на съвета на директорите. Застъпва теза, че Законът за публичните преприятия регламентира Смята, че заличаването на член на съвета на директорите води до погасяване на функциите му тъй като след този момент изпълнението им става невъзможно. Това от своя страна смята да води до прекратяване на договора по право, а съществуване на мандатно правоотношение без конститутивното действие на вписването смята за невъзможно и недопустимо. Наведен е довод, че министърът на транспорта и съобщенията съвместява качеството административен орган при подбора и избора на персоналния състав, а като представител на държавата решава въпросите от компетентността на общото събрание на акционерите и в частност – избира и освобождава членовете на съвета на директорите по силата на чл. 221 т. 4 ТЗ. Застъпена е теза, че в рамките на договора за възлагане на управление страните са равнопоставени и договорната свобода не може да бъде ограничена от ЗПП, а въпросите от компетентността на общото събрание предполагат целесъобразност, подчиняваща действията на 3 министъра на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.

Навежда се и довод, че договорът за управление следва, а не обуславя мандатното правоотношение, което въззиваемият смята пряко да произтича от вписването на съвета на директорите в търговския регистър. Оттук се извежда извод, че принципалът е свободен да вземе решение за прекратяване на правомощията на член на съвета на директорите, а прекратяването му настъпва с вписването в търговския регистър,, а евентуални претенции относно последиците от прекратяването.обуславят друг ред за защита.

Изразява се и становище, че в настоящия спор възраженията за законосъобразност на конкурсната процедура не могат да бъдат разгледани, а Протокол № ПД-5 от 06.01.2023 г. не подлежи на съдебен контрол извън реда по чл. 74 ТЗ..

От представения в първоинстанционното производство договор се налага извод, че министърът на транспорта и съобщенията възложил на ищеца като член на съвета на директорите да управлява и представлява ответното дружество. Указано е договорът да се сключва за срок до провеждане на конкурсна процедура.

Страните не спорят, че с протокол № ПД-32/08.04.2022 г. ищецът е назначен за член на съвета на Директорите на „Летище София“ ЕАД до провеждане на конкурсна процедура.

Страните не спорят и че с протокол № ПД-5/06.01.2023 г. на министъра на транспорта и съобщенията ищецът е освободен като член на съвета на директорите на „Летище София“ ЕАД и е постановено прекратяване на договора за възлагане управлението на дружеството. Като причина за прекратяване на договора е отразено Протокол от 21.12.2022 .г. на комисията за номиниране на членове на органите за управление на публичните предприятия от системата на Министерството на транспорта и съобщенията.

Страните не спорят, че прекратяването е обусловено от проведена конкурсна процедура от Министъра на транспорта и съобщенията, открита с Протокол № РД-08-544/19.10.2022 г.

Ищецът не твърди да е обжалвал и решението на Министъра на транспорта и съобщенията за избор на нови членове на съвета на директорите при ответното дружество.

4

При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:

Нормата на чл. 21а ал. 1 ЗЗД приравнява договора на закон за сключилите го страни. Така утвърдената сила ангажира съда да осигури защита в случай че зачетената от закона обвързаност се отрича от страна в правоотношението. С оглед приравненото на закон съгласие, освобождаването от създадената правна връзка предполага проявление на факт, от който самият закон обуславя такъв ефект. Въпрос по същество остава дали и доколко отстояваната в процеса правна връзка произтича от установените по делото обстоятелства. Едва решението по така очертания спор може да осигури очакваната от правовия ред безспорност. Затова и твърдението на ищеца, че между него и ответника съществува правоотношение е необходимо, но и достатъчно, за да обоснове развитие на съдебно производство и в крайна сметка утвърждаване на действителното правно положение. Едва утвърждаването му обезпечава правната сигурност било посредством ангажиране на неоснователно оспорващата го страна, било чрез отричане на неоснователно претендираната правна връзка. Ищецът твърди да съществува правоотношение, поради което в негова тежест е да докаже фактите, с които правовият ред свързва възникването му. Понеже предявеният иск предполага утвърждаване на правоотношението съдът дължи да се увери, че към датата на приключване на устните състезания не е настъпило обстоятелство, с което било договорът, било законът свързва прекратяване на правоотношението.

Както законът, така и договорът се явяват средство за посрещане на определен, зачетен от правовия ред общ или частен интерес. Докато договорът обезпечава реализацията на частния интерес прерогатив на закона е общественият интерес. В този смисъл надлежното изпълнение на задължението освен че удовлетворява частния интерес обезпечава и общия от правна сигурност – гарантирана от правилата възможност при липсващо изпълнение дължимото да бъде наложено принудително. Единствено така гарантираният резултат обезпечава ред в отношенията, осигуряващо от своя страна и правната сигурност.

Ползотворното взаимодействие предполага известна степен на самоограничение, което именно поставя общия пред частния интерес. Затова законът лишава от обвързваща сила постигнато съгласие, когато то игнорира утвърден общ интерес – чл. 26 ал. 1 ЗЗД. С тази взаимовръзка може да бъде 5 обяснена и нарочната регламентация на управлението на публичните предприятия с нарочен закон – Закон за публичните предприятия (ЗПП).

Макар и органът на изпълнителна власт в рамките на организационната структура да упражнява присъщи за гражданскоправен субект права, законът му вменява специфично задължение – да обезпечи независимост на управителното тяло (чл. 18 ЗПП). Така прокламирана независимостта се нуждае от ефективни гаранции. Частният интерес на члена на управителното тяло и достъпът до съд осигуряват реално средство за обезпечаването й.

Договорът е двустранна сделка. Предполага изявление на две страни с припокриващи се по съдържание изявления. Договорът за управление не прави изключение, а приложими спрямо него са правилата на договора за поръчка. Затова и сключването му предпоставя 1) формирана от принципала воля досежно личността на довереника и 2) съгласие на довереника да поеме възложения му мандат. Несъмнено нормата на чл. 221 т. 4 ТЗ овластява общото събрание на акционерите да избира и освобождава членовете на съвета на директорите. Безспорно и по силата на чл. 219 ал. 2 ТЗ едноличният собственик на капитала на еднолично акционерно дружество упражнява тези правомощия. Нормата на чл. 19 ал. 1 от Конституцията на Република България утвърждава принципа на свобода на стопанската инициатива. Провеждането му предполага суверенна преценка за стопанския субект и досежно лицата, чрез които очаква да реализира стопанските си цели. Нормата на чл. 287 предл. второ ЗЗД утвърждава характерната за доверителното отношение свобода на доверителя да прецени докога да се ползва от услугите на довереника. Затова и на плоскостта на частните интереси на доверителя и на довереника член на управителен орган няма интерес да оспорва решението на общото събрание на търговско дружество за освобождаването си.