Решение № 84 от 23.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 517 Година

2020, 23.01 Град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд .………………….....…… граждански състав ……….……………

На двадесет и седми ноември ..............………

Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина

Калиманова

Членове: ……………….………………

Съдебни заседатели: ……………….………………

Секретар …………………………….…… Станка

Чавдарова …..……………………………

Прокурор ……….....……………………………….........……………........……………….……… като разгледа докладваното от …………..………

Р. Калиманова ……………....………… гражданско дело номер ……… 1539 …… по описа за …... 2018 .….. година.

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 108 от ЗС.

Образувано е по повод исковите претенции на Национална спортна академия „Васил Левски“ с адрес град София, Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 21, представлявано от проф. П. Г.против Ц.С.С., ЕГН ********** и Р.С.С., ЕГН **********,*** за приемане на установено по отношение на ответниците, че държавата е собственик на 25/2400 идеални част от ПИ с идентификатор №51500510.118 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, целият с площ 2400 кв. м., съставляващ УПИ I-794 от кв. 1 при граници: ПИ с идентификатори №№ ***, ***, *** и ***, заедно със самостоятелен обект с идентификатор №511500.510.118.1.14, находящ се в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, с адрес Акротирия, вх. „Ж“, ет. 1, ап. 1-1, при съседи: над обекта СО № ***, който самостоятелен обект според схема № 13734/24.04.2008 година на СГКК - Бургас е на площ от 107.00 кв. м., която площ не включва съответния процент идеални части от общите части на сградата, а според нотариален акт № *, том. *, рег. № *, дело № * на нотариус с район на действие Несебърския районен съд общата РЗП на апартамента възлиза на 118.09 кв. м., както и да предадат владението върху процесния имот. Моли за присъждане на направените по делото разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Ищецът в исковата си молба твърди, че бил държавно висше училище по смисъла на Закона за висшето образование, учредено със закон, приет от XXV обикновено Народно събрание на 11.12.1941 година, утвърден с указ № 124 на Цар Борис III-ти, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 2 от 03.01.1942 година. С решение на Народното събрание за създаване и преобразуване на висши училища, обн., ДВ, бр. 68 от 01.08.1995 година, Висшият институт за физическа култура „Георги Д.“ - София бил преобразуван в Национална спортна академия със седалище в София. С решение на Народното събрание за определяне на наименование на висше училище, обн. ДВ, бр. 65 от 20.07.1999 година това на ищеца било определено като „Национална спортна академия „Васил Левски“. Същата била второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от Постановление № 13 на МС за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към Министъра на образованието и науката, посочен в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2, т. 2. под № 18 за второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

С АДС №№ 382 и 383/20.01.1974 година, съставени на основание чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти и одобрени от ИК на ОНС - Бургас на ищеца била предоставена държавна земя в град Несебър с посочени граници, както следва: изток - имот на Министерски съвет с дюни, запад - спортен клуб при ВИФ, север - терен на МНО /бункер/ и северна граница на спортните площадки, юг - крайбрежна ивица и море. В рамките на посочените граници било проведено мероприятие на държавата по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ, състоящо се в изграждане на Учебна водна спортна база на Национална спортна академия „Васил Левски” на територията на град Несебър, м. „Акротирия“ върху площ от около 150 дка, границите на която били заснети в кадастрален план на град Несебър, одобрен със Заповед № РД-14-02-1394/30.12.1985 година на МССУ.

В последващ АПДС №

4744/17.09.2009 година, в който били отразени съставените по-рано АДС, били посочени осъществените мероприятия, включително изградени сгради, асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване, инженерна инфраструктура - подземна и надземна, игрища и други. В акта изрично било отбелязано, че описаните в тях сгради и съоръжения се предоставят за ползване на ВИФ „Г. Д.”, правоприемник на който бил ищеца. Изрично било уточнено, че осъщественото мероприятие представлявало негова учебно-спортна база.

Съгласно чл. 14 от

Закона за държавната собственост, Академията била задължена да управлява предоставените й имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, в пределите на закона. Съгласно чл. 89, ал. 2 от ЗВО, недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища представлявали държавна публична собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 47а, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта, чл. 47а, ал. 3 във връзка с приложение № 1 на този закон, както чл. 47а, ал. 4 от същия, водната учебна спортна база на ищеца била публична държавна собственост и обект с национално значение.

В границите на спортната база на Националната спортна академия „Васил Левски“ попадал ПИ с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, съставляващ УПИ I - 794, в кв. 1 по ПУП на м. „Акротирия“, град Несебър. Без каквото и да е уведомление, през 2004 година в имота започнали строителни работи, предприети от „Спектър“ ООД, ЕИК *********, с което било нарушено владението на академията върху имота, предоставено й за упражняване на правото на държавна собственост.

В защита на това право ищецът предявил искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС срещу „Спектър“ ООД, предмет на гражданско дело № 332/2004 година по описа на Районен съд - Несебър. С влязло в сила решение по същото „Спектър” ООД било осъдено да му предаде процесния имот УПИ I - 794, в кв. 1 по ПУП на м. „Акротирия“, землище на град Несебър /идентичен с имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Несебър/, както и да разчисти същия от всички строителни и други материали. С протокол за въвод във владение от 14.08.2013 година по изпълнително дело № 21038010400148/2013 година ищецът бил въведен във владение в процесния поземлен имот.

По време на висящността на посоченото по-горе гражданско дело № 332/2004 година по описа на Районен съд - Несебър „Спектър“ ООД изградил в процесния имот жилищна сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта на град Несебър, която съобразно чл. 92 от Закона за собствеността била държавна собственост по силата на приращението.

С договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № *, том. *, рег. № *, дело № * на нотариус с район на действие Несебърския районен съд „Спектър“ ООД - ответник по посоченото по-горе дело продало първоначално на Ж. В. М. процесния недвижим имот. С последващ договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * година на нотариус с район на действие Несебърския районен съд Ж. В.

М. и М. Д. М. продали същия на ответника по делото Ц.С.С.. Според ищеца, придобилите последователно владението върху процесния апартамент от ответника по време на висящия процес по иска по чл. 108 от ЗС лица били обвързани от силата на присъдено нещо на решението, с което иска бил уважен, съгласно чл.

226, ал. 3 ГПК.

Поради това именно ответникът, придобил процесния апартамент също по време на висящността на посочения съдебен спор за собственост, не могъл да придобие валидно собствеността върху него, тъй като праводателите му не били негови собственици, по силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава.

Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по така предявената против нея искова претенция.

Сочи се в него на първо място, че по настоящия казус разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ГПК била неприложима, тъй като липсвали доказателства за вписване на исковата молба по гражданско дело № 322/2004 година по описа на Несебърския районен съд, съобразно разпоредбите на чл. 114 от ЗС. На второ място, не била спазена и разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗС за вписване на съдебното решение в шестмесечния предвиден в закона срок.

Ответниците били добросъвестни владелци, тъй като не били уведомявани за споровете за собственост на земята. Считат, че спрямо процесния имот била изтекла 5-годишна придобивна давност. Дори и да се приемело, че земята е публична държавна собственост, приращението на сградата построена върху нея се превръщала в частна държавна собственост.

При условията на евентуалност е поискано да им бъде признато право на задържане до заплащане на направените от тях в процесния имот подобрения и разноски, които представлявали ремонт през 2009 година на поставената дограма, поставяне на комарници на стойност 1000 лева.

През същата година те поставили плочки гранитогрес на двете тераси на жилището на стойност 2000 лева, тента на една от терасите на стойност 2000 лева; кухненско обзавеждане на стойност 5000 лева, като в банята били поставени батерии, казанчета и шкафове на обща стойност 2000 лева, корито за душове на стойност 1500 лева. Посочват, че от закупуването на имота през 2008 година били заплащани от тях по 800 евро на година за поддръжка на апартамента и общите части.

Бургаският окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът за собственост по чл. 108 от ЗС представлява иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът е собственик на процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху имота. Няма спор в правната теория и съдебната практика, че за да бъде уважен искът за собственост е необходимо да са налице няколко предпоставки: ищецът да е собственик на имота предмет на иска, ответникът да владее този имот и това владение да е без правно основание.

Не се спори между страните, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том XIV, рег. № 11242, дело № 2626/22.10.2008 година на нотариус Мария Бакърджиева, с рег. № 110 в НК, ответникът Ц.С.С. е придобил от Ж. В. М. и М. Д. М.правото на собственост върху 25/2400 идеални част от ПИ с идентификатор №51500510.118 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, целият с площ 2400 кв. м., съставляващ УПИ I-794 от кв. 1 при граници: ПИ с идентификатори №№ ***, ***, *** и ***, заедно със самостоятелен обект с идентификатор №511500.510.118.1.14, находящ се в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, с адрес Акротирия, вх. „Ж“, ет. 1, ап. 1-1, при съседи: над обекта СО № ***, който самостоятелен обект според схема № 13734/24.04.2008 година на СГКК - Бургас е на площ от 107.00 кв. м., която площ не включва съответния процент идеални части от общите части на сградата, а според нотариален акт № 59, том. XII, рег. № 8077, дело № 2010/2006 на нотариус с район на действие Несебърския районен съд общата РЗП на апартамента възлиза на 118.09 кв. м. Праводателите на ответниците в настоящото производство са придобили правото на собственост върху процесния имот от „Спектър“ ООД по силата на нот. акт № 59, том. XII, рег. № 8077, дело № 2010/2006 на нотариус с район на действие Несебърския районен съд.

От представените с исковата молба доказателства се установява, че с влязло в сила решение № 214/15.01.2009 година по гражданско дело №706/2007 година по описа на Окръжен съд-Бургас е уважен предявеният от ищеца НСА „Васил Левски“ ревандикационен иск срещу „Спектър“ ООД, като последното е осъдено да му предаде следния недвижим имот, а именно: част от отредената за нуждите му площ, която без правно основание е придобила устройствен статут на УПИ 1-794 в кв. 1 по ПУП на м.