Определение № 12841 от 01.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12841 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110100110 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Ищецът Н. П. Г. претендира, че ответното КРИСТАЛ СПА ЕНД УЕЛНЕС ЕООД дължи сумата 3163.42 евро/6187,11 лева, представляваща сбор от 746,77 лв. незаплатена консумативна разноска за доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, *************, за периода 01.05.2018-30.04.2020 г., 2711,66 лв. незаплатена консумативна разноска за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение за имот в гр. София, *************, за периода 01.5.202230.04.2024 г., 35,08 лв. - незаплатена консумативна разноска за доставка на електрическа енергия за имот в гр. София, *************, за периода 04.01.2024-05.03.2024 г., 1271,29 лв. - незаплатена наемна цена за м.03.2024 г. по договор за наем от 08.09.2016 г., 1271,29 лв. - неустойка по чл. 6.3 от договор за наем от 08.09.2016 г., 151,02 лв. - обезщетение за имуществени вреди - счупени 2 бр. стъкла на офис шкаф, причинени по време на ползване на имот в гр. София, ************* по договор за наем от 08.09.2016 г.; ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 19.02.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №10054/2025 г. по описа на СРС.

Ищецът Ц Н К претендира, че ответното КРИСТАЛ СПА ЕНД УЕЛНЕС ЕООД дължи сумата 1957.50 евро/3828,54 лева, представляваща сбор от 2240,32 лв. незаплатена консумативна разноска за доставка на топлинна енергия при ползване на имот в гр. София, *************, за периода 01.05.2018-30.04.2020 г., 1588,22 лв. - незаплатена консумативна разноска за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение за имот в гр. София, *************, за периода 01.05.2020-31.07.2022 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 19.02.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №10054/2025 г. по описа на СРС.

1

В искова молба са изложени фактически твърдения, че паричните вземания произтичат от неизпълнение на ответника на паричното задължение по договор за наем oт 08.09.2016 г., сключен с ищеца Г., в т.ч. за неустойка, щети и консумативни разноски за имот в гр.София, бул. Патриарх Евтимий ********; платени вместо него консумативни разноски за имот в гр.София, бул.Патриарх Евтимий ******** от ищеца Ц К, от което е спестил разноски и неоснователно обогатил. Ищците са собственици на имота при квоти ¼ за Н. Г. и ¾ за Ц К; на 20.09.2021 г. ищците получили заповед за изпълнение по ч.гр.д.№42478/2021 г., СРС и установил, че наемателя не е плащал консумативните разноски за наетия имот за доставка на топлинна енергия за периода 01.05.2018-30.04.2020 г. ; ищцата като собственик е платила задължения на ответника за наетия имот за доставка на топлинна енергия и за периода 01.05.2020-31.07.2022 г. , тя не е страна по договора за наем, поради което намира, че платеното е при условията на неоснователно обогатяване. Сочи се, че ответникът е напуснал имота без предизвестие и без да предаде ключовете, което наемодателят установил това през м.04.2024 г., заедно с причинени щети при ползването на апартамента.

Съдът, при повторна служебна проверка констатира, че е допуснато от ищеца противоречие в искова молба – при изложени твърдения, че води делото по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, респ. на осн. чл. 415, ал. 3 от ГПК се касае за установителен иск, е формулирал петитум за осъдителен иск.

Ответникът оспорва исковете. С възражението по чл. 414 от ГПК поддържа, че е сключен договор за наем, чийто срок не е подновяван, а дружеството е напуснало имота през м.02.2024 г. по взаимно съгласие с ответнциите. Спори по исковете на ищеца Г. с възражение за изтекла погасителна давност, тъй като вземането на ищеца произтичало от заплатени разходи за консумирана топлоенергия към „Топлофикация- София“ЕАД, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., като ответникът не е знаел и не е бил канен да погасява до м.09.2025г.; предмет на договора е част от помещение, находящо се на бул. Патриарх Евтимий ********* в София, но не 110 кв. м, както е записано в договора, а около 80 кв.м, тъй като останалата част от помещението е ползвана по време на наемните отношения от ищцата Ц К като зъболекарски кабинет. При това разходите за консумативи следва да бъдат разпределени съобразно съотношението на ползваните части; не се дължи неустойка, тъй като наемното отношение е прекратено по взаимно съгласие; неоснователна е претенцията за заплатена електрическа енергия с довод, че са били платени преди прекратяване на наемния договор, евентуално с депозита, даден при сключване на наема - 650 евро, е следвало да се покрият тези разходи по същество възражение за прихващане; претенцията за закупени стъклени витрини е неоснователна като доказателствата за покупка на стъкла за офис са неотносими, доколкото няма данни да са били подменяни в процесния имот;

2 оспорва претенцията за заплатена топлинна енергия по платежно нареждане към „Топлофикация- София ЕАД от 14.01.2025г. - същото било неотносимо към предмета на спора, тъй като не е ясно за кой имот е заплатеното количество топлинна енергия и касае консумирана топлоенергия за друг процесен период.

Ответникът оспорва исковете на ищцата Ц К с възражение за изтекла погасителна давност, тъй като вземането на ищеца произтичало от заплатени разходи за консумирана топлоенергия към „Топлофикация- София“ЕАД, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., и ищцата е ползвала част от имота като собственик; така и за периода от 05.2020г. до 07.2022г., като оспорва представеното споразумение с „Топлофикация - София"ЕАД от 31.08.2022г., защото било неотносимо, евентуално не било годно доказателствено срество, тъй като не е подписано от едната страна и няма обвързваща за страните по него сила; наемният договор обвързвал и ищцата като съсобственик, тъй като тя не се е противопоставила на сключването и изпълнението му, а и тя имала такива права само срещу другия съсобственик.

Ответникът навежда възражение за прихващане, което е нередовно заявено. От изложените твърдения не е ясно по отношение на претенциите на кой ищец се прави, а сумите, формиращи паричното вземане, не е пояснено спрямо кой ищец и колко; не е посочено кога е постигната уговорка относно начина на погасяване на консумативните разноски за топлинна енергия по договора за наем; не обоснован правен интерес под формата на възражението да се заявява и неопределено вземане – акцесорната претенция за законна лихва, доколкото се касае за процесуален способ за погасяване на предявените искове в случай на неговата основателност, а освен това лихва, търсена от дата преди сезирането съда до датата на подаване на изявлението е отделен иск, който подлежи на индивидуализация с размер и период, и главница върху, която се претендира; не са изложени фактически твърдения в подкрепа на паричното вземане за разходи за обновяване на входа с основание и какво отношение има със съответния ищец, а доколкото се касае за вход, то се поставя въпроса за разноска касаеща общи части на сграда и неясно какъв е делът на ищците и/или имали други съсобственици етажни; за сумата 2000 лв. предадена в брой на първия ищец не са изложени твърдения при какви обстоятелства е сторено това, респ. какво е основанието. Сторените разноски не е посочено кога са извършени.

Правна квалификация на предявените искове на Н. Г. по чл. 232, ал. 2, пр.

I и пр. II, чл. 233, ал.1, изр. II, и чл. 92, ал.1 от ЗЗД; и на Ц К по чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. I от ЗЗД и чл. 232, ал. 2, пр. II от ЗЗД, ищецът трябва да установи сключен между страните договор за наем за исковите периоди, съгласно който е предал държането на наемната вещ 3 на ответника срещу уговорено наемно възнаграждение; през време на ползването на наетата вещ са начислени твърдените консумативни разноски и уговорено, че са задължение за наемателя; размер на исковете. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираното парично вземане, за което не сочи доказателства, а по отношение на разноските за електрическа енергия и възражението за прихващане - твърденията за дадена сумата от 650 евро с уговорка, че ще служи за погасяването им при прекратяване на наема.

По иска по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД – ищецът трябва да установи сключен между страните договор за наем, предал е държането на наемната вещ на ответника; през време на ползването на наетата вещ са причинени от наемателя процесните щети, размер на исковете. Ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните парични вземания, за което се указва, че не сочи доказателства, и/или твърденията за уговорка за начина на погасяването на задълженията. По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД ищецът трябва да установи претенцията си по основание и размер, съобразно посоченото в искова молба, в т.ч. неустойката е уговорена чрез конкретна клауза в договора за наем; да е налице договорно неизпълнение, за което е уговорена, респективно е противоправно и виновно, и за което предварително е уговорена сума, която длъжникът ще дължи. За разлика от фактическия състав на обещетението за вреди, този на неустойката не изисква доказване на причинна връзка и вреди.

При установяване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираното парично вземане, за което не сочи доказателства, или че е изпълнил точно договора.

По иска по чл. 59, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил за сметка на ответника посочената сума, съобразно изложеното в искова молба, при наличие на правен интерес за погасяване на паричното задължение към третото лице, от което ответникът е спестил разходи. При установяването на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното парично вземане на ответника или на третото лице, за което съдът указва, че не сочи доказателства, , и/или твърденията за уговорка за начина на погасяването на задълженията.

Съдът, на основание чл. 146, ал.1,т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца Г. и ответника е сключен договор за наем от 08.09.2016 г., който след срока му е продължен за неопределен срок; към м.04.2024 г. ответникът е напуснал имота; ищците са съсобтвеници на имота през периода на действие на договора за наем при квоти ¼ за Н. Г. и ¾ за Ц К.

Представените документи от страните подлежат на допускане; допустими и относими са исканията по чл. 164, вр.чл. 159, ал2. от ГПК и чл.192, 195 ГПКСТ, като доказателствени искания относими към възражението за прихващане на ответника на този етап не се уважават.

4

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без движение искова молба. УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, с писмена молба с препис за ответника, да отстрани противоречието между обстоятелствена част и петитум на искова молба, и посочи окончателно какви искове предявява и по кой ред, респ. обоснове правен интерес от осъдителен иск. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок искова молба ще бъде върната.

УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, с писмена молба с препис за ищците, да отстрани нередовности на наведеното възражение за прихващане, както следва: да се посочи кога е постигната уговорка относно начина на погасяване на консумативните разноски – за доставка на топлинна енергия, ясно и точно посочи възражението за прихващане какво касае стойността на тези разноски, съответно исковата претенция за тях или „претенциите, респ. исковете, и какво възражение навежда извънсъдебно или съдебно; всички суми да се посочат в евро; да се посочи точно и ясно по отношение на претенциите на кой ищец се прави възражението, а сумите, формиращи паричното вземане, да се посочи всяка спрямо кой ищец колко; обоснове правен интерес под формата на възражението да се заявява и неопределено вземане – акцесорната претенция за законна лихва, доколкото се касае за процесуален способ за погасяване на предявените искове в случай на неговата основателност, а освен това лихва, търсена от дата преди сезирането съда до датата на подаване на изявлението е отделен иск, който подлежи на индивидуализация с размер и период, и главница върху, която се претендира; изложи фактически твърдения в подкрепа на паричното вземане за разходи за обновяване на входа с основание и какво отношение има със съответния ищец, а доколкото се касае за вход, то се поставя въпроса за разноска касаеща общи части на сграда и изясни какъв е делът на ищците и/или имали други съсобственици-етажни, ако да- обоснове интерес защо се търси цялата сума от ищците; за сумата 2000 лв. предадена в брой на първия ищец изложи твърдения защо, кога, при какви обстоятелства е сторено това, респ. какво е основанието; не е посочено кога са извършени посочените разноски. УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, респ. при наличие на каквото и да е противоречие, аритметична разлика или неяснота – възражението за прихващане – извънсъдебно/съдебно не се приема за съвместно разглеждане, на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК.

Разпечатката съдържа 28 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38a9300c-81cd-4e59-b570-7279b60c751b