Решение № 1724 от 16.12.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1724 гр. Русе, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20244520100439 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на В. Х. С., чрез пълномощник адв.Е. Н., с която е предявен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД срещу ответника „ДМВ-3“ ЕООД с ЕИК:201934380 със седалище и адрес на управление гр.Русе.

Твърди се в исковата молба, че на 22.08.2022г. в град Русе, между МИК, в качеството й на собственик и управител на “ДМВ-3” ЕООД и четирима съсобственици на недвижим имот, между които и майката на ищеца - Л. Н.

С.а, с ЕГН:********** от гр.Русе, ***, бил сключен договор за наем.

По силата на този договор Т.Н.Т., А.Б.Ч. М.М.Б. и Л. Н. С.а отдават под наем на ответното търговско дружество Дворно място в град Русе, по ***, представляващо Поземлен имот № ***, с площ от 272 кв.м., с цел използването му като склад.

Договорът бил сключен за срок от една година, при наемна цена, общо за четиримата съсобственици в размер на 320,00 лева. В точка 5 от договора изрично било записано, че продължаването на договора може да се извърши единствено със сключен анекс към настоящия договор. Поради тази клауза, 1 през м.август 2023г., в качеството си на наследник на Л. Н. С.а, починала на 27.02.2023 г. / Удостоверение за наследници Изх.№ 2-1130/06.03.2023 г./, ищецът поканил наемателя з а да подпишат анекс, по силата на който да продължи наемното правоотношение.

Твърди се в исковата молба, че М.К. отказала да подпише такъв анекс и да му заплаща наем в размер на 100 ,00 лева. В писмото, получено по електронен път, същата го уведомила, че считано от 01.09.2023г. дружеството напуска неговата “виртуална част”. В писмото било посочено още: “Очаквам писмено от Вас да ми упоменете, коя част е ваша и да ви я предам”.

Твърди се в исковата молба, че отдаденото под наем дворно място е съсобствено между четирима съсобственици. / Решение № 42 от 06.02.1996 г., постановено от РРС по гр.д.№ 2495/1995 г./Същото е неподеляемо, поради което всеки от съсобствениците притежава 1/4 идеална част. Моята 1/4 идеална част не може да бъде отделена.

С нотариална покана, връчена на отвеницата на 01.11.2023г., ищецът поканил ответното дружество да започне да му заплаща обезщетение за ползването на неговата идеална част от имота, в размер на 100 ,00 лева месечно. Посочил, че при неплащането на две поредни вноски, ще се отнеса до съда.

Твърди, че имотът продължавал да се ползва в цялост, а ищеца не получавал наем / обезщетение/ за него.

Счита, че с оглед на липсата на договорни отношения, ответното търговско дружество му дължи обезщетение за ползваната, негова идеална част от имота, в размер на пазарен наем. Определя същия на 100,00 лева месечно, като съответно обезщетението за целия имот следва да се определи на 400,00 лева. Ищецът твърди, че няма връзка с останалите съсобственици.

Опитал се да уточни обща позиция с тях през м.август 2023г., но те отклони ли поканата му.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди “ДМВ-3” ЕООД, с ЕИК:201934380, представлявано от управителя Мариела Иванова Колева, със седалище и адрес на управление: град Русе, ул.”С..к.” № 8, да заплати на В. Х.

С. обезщетение в размер общо на 400 , 0 0 лева, за периода 01.10.2023г. до 31.01.2024г., / по 100,00 лева месечно/ за ползването на неговата идеална част от Дворно място, цялото с площ от 272 кв.м., представляващо ПИ № 2

*** по КККР на град Русе, по ул.”К. № 4, в едно със законната лихва за забава, считано от о т 01.11.2023г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски по делото. Представени са писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за допускане на гласни доказателства. Направено е доказателствено искане за назначаване на СТЕ със задача вещото лице да определи пазарен наем за процесния недвижим имот за периода от 01.10.2023г. до 31.01.2024г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ДМВ-3“ ЕООД с ЕИК:201934380 не е депозирал отговор на исковата молба.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

В проведенoто по делото единствено съдебно заседание на 18.11.2024г., за което ответника е бил редовно призован, не се е явил и не е изпратил свой процесуален представител. Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК , като с връченото на 29.01.2024г. лично на управителя на ответното дружество разпореждане по чл.131 от ГПК е указал неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. Налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от представените писмени доказателства се обосновава извод, че исковете са вероятно основателни. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в проведените съдебни заседания. Следователно настоящото решение може да се основава на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 22.08.2022г. в град Русе, между МИК, в качеството й на собственик и управител на “ДМВ-3” ЕООД и четирима съсобственици на недвижим имот, между които и майката на ищеца - Л. Н. С.а, с ЕГН:********** от гр.Русе, 3

***, бил сключен договор за наем. По силата на този договор Т.Н.Т., А.Б.Ч. М.М.Б. и Л. Н. С.а отдават под наем на ответното търговско дружество Дворно място в град Русе, по ***, представляващо Поземлен имот № ***, с площ от 272 кв.м., с цел използването му като склад.

Договорът бил сключен за срок от една година, при наемна цена, общо за четиримата съсобственици в размер на 320,00 лева. В точка 5 от договора изрично било записано, че продължаването на договора може да се извърши единствено със сключен анекс към договора. Поради тази клауза, през м.август 2023г., в качеството си на наследник на Л. Н. С.а, починала на 27.02.2023 г. / Удостоверение за наследници Изх.№ 2-1130/06.03.2023 г./, ищецът поканил наемателя з а да подпишат анекс, по силата на който да продължи наемното правоотношение. Управителят на ответното дружество М.К. отказала да подпише анекса и да му заплаща наем в размер на 100 ,00 лева. В писмото, получено по електронен път, същата го уведомила, че считано от 01.09.2023г. дружеството напуска неговата “виртуална част”. В писмото било посочено още: “Очаквам писмено от Вас да ми упоменете, коя част е ваша и да ви я предам”.

От доказателствата по делото се установява, че отдаденото под наем дворно място е съсобствено между четирима съсобственици. / Решение № 42 от 06.02.1996 г., постановено от РРС по гр.д.№ 2495/1995г./ Същото е неподеляемо, поради което всеки от съсобствениците притежава п о 1/4 идеална част.

С нотариална покана, връчена на управителя на ответното дружество на 01.11.2023г., ищецът я поканил да започне да му заплаща обезщетение за ползването на неговата идеална част от имота, в размер на 100 ,00 лева месечно. Посочил, че при неплащането на две поредни вноски, ще се отнеса до съда. Имотът продължавал да се ползва в цялост, а ищеца не получавал наем / обезщетение/ за него.

От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че среднопазарния наем за процесния период от 01.10.2023г. до 31.01.2024г. възлиза на 1632,00 лева или по 408,00 лева месечно. Стойността на ¼ идеална част притежавана от ищеца възлиза на 408,00 лева

От правна страна:

В разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който 4 се е обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването.

Задължението по чл.59 от ЗЗД произтича от един от основните принципи на гражданското право – за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59, ал.2 от ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните кумулативни елементи:

- Обогатяване на едно лице за сметка на друго;

- Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице;

- Липса на основание за обогатяването.

Релевантно за отговорността по чл.59 от ЗЗД е само това обогатяване, което е свързано с обедняването на другиго, което предпоставя наличие на връзка между обогатяването и обедняването. Отговорността за неоснователно обогатяване, т.е. възстановяването на неоправданото разместване на блага между правната сфера на обеднелия и на обогатилия се, се реализира чрез заплащане на парична сума, която по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗЗД се определя чрез съпоставяне на две стойности – тази на обогатяването и тази на обедняването, като обогатилият се дължи връщане на по-малката между двете стойности.

Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ и по този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на собственика й.

От събраните в процеса доказателства се установява, че ищецът е собственик на ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот , като през процесния период тази част от имота е бил ползван от ответника.

Не се установява от събраните по делото доказателства в полза на ответника да е налице правно основание, което да оправдава осъщественото от него ползване. Следователно, осъществен е фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

5

Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически състав по чл. 59, ал. 1 о т ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за наем и възникнало, като последица от ползване на чужд недвижим имот или движими вещи при липса на валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето лице – ТР№82/28.2.75 г. по т.д.№74/74 г. на ОСГК на ВС. В този смисъл са: решение № 677 от 05.11.2010 г. по 911 гр.д. № 1822/2009 г., ІІІ г.о., решение № 193 от 02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г., ІІ т.о., решение № 291 от 02.08.2011 г. по гр.д.№ 959/2010 г., ІV г.о., решение № 463 от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 109/2011 г. и други.

Неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползвателя на неговите вещи, се определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК на ВС и последователно е прилагано в трайната практика на Върховния съд и Върховни касационен съд.

По делото в тази насока е прието заключение от в.л. Съдът намира, че следва да бъде кредитирано заключението на в. л. Г. Г., тъй като същото е подробно и обосновано, като по него се предвижда среден пазарен наем в посочените размери.

Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че предявеният иск е доказан по своето основание и размер, поради което следва да бъде уважен, но до претендирания в петитума на исковата молба размер от 400,00 лева.

Съдът е сезиран и с акцесорен иск за заплащане на законна лихва върху дължимата сума, начиная от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане. Тъй като се касае до присъждане на парична сума по главния иск, предявеният акцесорен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 о т ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.