Решение № 114 от 14.02.2020, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Административно дело 1110/2018
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 14.02.2020
- В сила
- 05.02.2021
- Състав
- КАТЯ ВЕСЕЛИНОВА АРАБАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1-3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1-3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1-3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.593 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 48 · Закон за енергийната ефективност
- чл. 54а, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.38 · Закон за собствеността
- чл.137 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 154 · Закон за устройство на територията
- чл.154, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.161 · Закон за устройство на територията
- чл. 168, ал.2 и ал.6 · Закон за устройство на територията
- чл. 168, ал.2 и ал.6 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал. 1, и 2 · Закон за устройство на територията
- чл.169, ал.1, т.3 и т.4 · Закон за устройство на територията
- чл.169, ал.1, т.3 и т.4 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал. 1, и 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал. 1 и 3 · Закон за устройство на територията
- чл.170 · Закон за устройство на територията
- чл.170, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 175 и 176 · Закон за устройство на територията
- чл. 175, ал. 1 и 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 175, ал. 1 и 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 175, ал. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 175 и 176 · Закон за устройство на територията
- чл.176, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.177 · Закон за устройство на територията
- чл.177 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.177, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл. 178, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл.178, ал.3, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл.214, т.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 215 · Закон за устройство на територията
- чл.215, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл. 217, ал. 1, т. 7 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 114 гр.Плевен, 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: К.
Арабаджиева при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1110 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от К.Н.Б., Н.А.Б. и Н.Г. ***, против Удостоверение за въвеждане в експлоатация №148/29.10.2018 год. на жилищна сграда, четвърта категория, находяща се в УПИ XIX -2847, кв.360 по плана на гр.Плевен с идентификатор *** с административен адрес гр.Плевен, ул „П.Р.Славейков“ №35.
В жалбата се сочи, че за издаденото удостоверение са били уведомени само жалбоподателите Н. и Н. Б., К.Б. не е била уведомена за издаденото удостоверение. Считат издаденото удостоверение за незаконосъобразно, тъй като не са били поканени за съставяне на констативния акт за установяване годността за приемане на строежа, нито са били поканени за оглед на процесната сграда.
Твърдят, че К.Б. не е била посочена в заявлението за издаване на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, а Н.Б. не е подписала същото. Изразили са опасения, че сградата може да не е изпълнена съобразно изискванията на закона.
Правят искане за отмяна на издаденото удостоверение.
В изпълнение на съдебно определение
№1634/5.12.2018 год. е депозирана от жалбоподателите уточнителна молба на л.425 и сл. от делото, в която обосновават правния интерес на жалбоподателката К.Б. за оспорване на удостоверението, а именно-прехвърлено от Н. и Н. Б. на К.Б. с нотариални актове №№17 и 18 от 2009 год. право на строеж върху апартаменти №№5 и 6, лекарски кабинет, гараж №1 и паркомясто 2 в процесната сграда, като Н. и Н. Б. са останали собственици на дворното място, върху което е построена сградата. Сочат, че К.Б. изобщо не е канена за съставянето на констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ-обр.15 и не е посочена в този акт, респ. не е имала възможност да извърши оглед на притежаваните от нея обекти и да упражни правото си на възражение относно вида и степента на тяхната завършеност. Тя не е посочена и сред заявителите за въвеждане на сградата в експлоатация. Сочат конкретно кои от строителните работи не са извършени, респ. довършени. С оглед на тези констатирани недовършени строителни работи считат, че сградата не е следвало да бъде въвеждана в експлоатация на основание чл.178, ал.3, т.1 от ЗУТ, тъй като не е изпълнена в съответствие с одобрения инвестиционен проект, не са спазени и изискванията на чл.169, ал.1, т.3 и т.4 от ЗУТ-за хигиена, здраве и безопасност при експлоатация.
Депозирано е от жалбоподателите и следващо становище с вх.№72/7.01.2019 год. на л.494 и сл. от делото, в което жалбоподателите са заявили, че имат правен интерес да оспорят удостоверението за въвеждане в експлоатация, тъй като процесната сграда не е следвало да бъде въвеждана в експлоатация, тъй като не е изпълнена в съответствие с одобрения инвестиционен проект и поради неспазване на чл.169, ал.1, т.3 и т.4 от ЗУТ-за хигиена, здраве и безопасност при експлоатация. На това основание считат, че административният акт не е благоприятстващ за жалбоподателите. Развиват подробни доводи, че не е спазена процедурата по заявяване и въвеждане в експлоатация на процесната сграда.
В съдебно заседание жалбоподателите Н.Б. и и Н.Б. не се явяват, явява се жалбоподателката К.Б., и тримата се представляват от адв.Г. с надлежно пълномощно на л.525 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по съществото на спора развива подробни съображения за незаконосъобразност на издаденото удостоверение, представя подробни писмени бележки на л.1263-1266 от делото, по същество моли за отмяна на удостоверението, претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът-Главен архитект на община Плевен в писмено становище на л.39-42 от делото твърди, че жалбата е недопустима, тъй като липсва правен интерес у жалбоподателите от подаване на жалбата. Издаденото удостоверение има декларативен характер, ползва само молителя и не засяга правата на трети лица. Сочи, че разрешението за ползване на строеж е последният документ от строителните книжа, необходими за изграждането и въвеждането в експлоатация на на обекта, с него се установява техническата годност на строежа, то поражда права само за молителя и го легитимира да упражнява правото си на ползване, то не засяга права и не възлага задължения. Издаденото удостоверение ползва и самите жалбоподатели като лица, ползващи самостоятелни обекти в сградата и се явява благоприятстващ административен акт. На тези основания моли за прекратяване на съдебното производство. Алтернативно счита жалбата за неоснователна. Сочи, че жалбоподателите са присъствали и са подписали констативен акт обр.15 от 15.06.2018 год., а с нотариална покана рег.№9131/10.10.2018 год.жалбоподателите са поканени да подпишат заявлението, като видно от приложен констативен протокол по чл.593 от ГПК от 15.10.2018 год. последните не са се явили на посочената дата и час да подпишат заявлението. Сочи, че съгласно чл.177, ал.3 от ЗУТ, строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място. Позовава се на разпоредбата на чл.176, ал.1 от ЗУТ, съгласно който след завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 и условията на сключения договор. Към този акт се прилагат и протоколите за успешно проведени единични изпитвания на машините и съоръженията. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя. От приложения по преписката акт обр.15 от 15.06.2018 год. се установява според ответника, че строежът е изпълнен по одобрените инвестиционни проекти, извършени са съответните замервания и изпитвания, а наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Моли да се отхвърли жалбата.
Депозиран е и писмен отговор по жалбата с вх.№5206/28.12.2019 год. от ответника, в който се излагат подробни , аналогични на заявените в горното цитирано писмено становище, аргументи. Претендира се недопустимост, алтернативно-неоснователност на подадената жалба.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от юрисконсулт Д.С. с надлежно пълномощно на л.527 от делото, който оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Представя подробни писмени бележки с вх.№334/21.01.2020 год., в които излага подробни писмени съображения за недопустимост на подадената жалба, алтернативно-за нейната неоснователност.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателите разноски за адвокатско възнаграждение.
Депозиран е писмен отговор и от заинтересованите страни Ц.И.Т., К.В.К., В.С. –К., А.Н.Н., Х.В.Н., М.Д.Х., М.И.И., Т.Б.Д., чрез пълномощника им адв. Д.Д. - АК- Плевен . Същите изразяват становище, че жалбата е процесуално недопустима и алтернативно неоснователна .Твърдят, че липсва правен интерес у жалбоподателите за атакуване на индивидуалния административен акт. Считат, че в производството по издаване на удостоверение за ползване на строеж по смисъла на чл.177 ал.1 ЗУТ страни са само молителят и съответният административен орган. Издаденото удостоверение има декларативен характер, ползва само молителя и не засяга правата на трети лица. Административното производство по издаване на акт от този характер се развива само между молителя (или упълномощено от него лице) и административният орган, а издаденият акт се връчва само на молителите, съгласно чл. 17, ал. 3 от Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация строежите в Р. България. Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж (разрешението за ползване на строеж) е последният документ от строителните книжа, необходими за изграждането и въвеждане в експлоатация на обекта. С него се установява техническата годност на строежа, то поражда права само за молителят и го легитимира да упражнява правото си на ползване, но не засяга правата на трети лица. Техните права и интереси са защитени чрез възможността им да обжалват предходни административни актове за конкретния строеж - ПУП, инвестиционен проект и/или разрешението за строеж. В производството за обжалване на Разрешението за ползване не се извършва контрол за законосъобразност на строителните книжа, свързани със законността на строителството, които са влезли в сила преди издаването му. Тези актове според закона подлежат на самостоятелно обжалване и по този начин е гарантирано законосъобразно развитие на административните отношения, възникващи при устройване на територията. Сочат, че жалбоподателите не са обжалвали констативен акт обр. 15 от 15.06.2018 г. , съставен за строежа и същият е влязъл в законна сила. Считат, че удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж, само по себе си не ограничава права, нито създава задължения за трети лица. Ако фактическото ползване на обекта засяга граждански права, защитата им е по исков ред. Считат, че издаденото удостоверение ползва и самите жалбоподатели, като лица, притежаващи самостоятелни обекти в сградата, за която е издадено Удостоверението за въвеждане в експлоатация. Благоприятстващ административен акт не може да се обжалва от поискалия го или от носителите на вещни права върху строежа. Възложителят на строежа има правен интерес да обжалва отказ за издаване на удостоверението, тъй като той представлява документ от значение за признаване на права, с който се установява законността на ползването на строежа съобразно неговото предназначение, но не и самото удостоверение, което е с позитивен ефект.
Позовават се на разпоредбата на чл.177 ал.З ЗУТ, според която органът, издал строителното разрешение, регистрира въвеждането на сградата в експлоатация и издава удостоверение за ползване, което представлява административен акт. С издадения акт се удостоверява изпълнението на строежа съобразно издадените преди това строителни книжа, както и приключване на приемните изпитвания, когато са необходими. Регистрацията на тези факти се извършва от възложителя на строежа пред съответния орган, който е общинската администрация- за строежите от четвърта и пета категория, определени в чл.137 ал.1 ЗУТ. Видно от приложения по преписката констативен акт обр. 15 от 15.06.2018 г. съставен за строежа, първите двама жалбоподатели са присъствали при съставянето му. Не са направили каквито и да било забележки, с които да посочат някакви отклонения от одобрения архитектурен проект при извършването на строежа. Всички уговорки със строителя относно степен на завършеност на обектите , с които са обезщетени считат, че не касаят годността на строежа, още повече, че с приложеното към допълнителната молба споразумение от 16.03.2018 г. между жалбоподателите и строителя са предвидени действия на последния след издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, и нямат никакво отношение към съставения констативен акт обр. 15 от 15.06.2018 г. На това основание считат, че жалбоподателите не разполагат с правен интерес да обжалват Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж (разрешението за ползване), тъй като издаване на същото от главния архитект на Община Плевен има благоприятстващ ефект и за жалбоподателите по изложените по- горе възражения.
Разпечатката съдържа 23 от 144 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38a88ffa-11f2-43ab-8f7d-bf7e04f52385