Решение № 2911 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2911 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330100219 по описа за 2022 година

Предявени е иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Н. М. Н. твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ***/***, по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 800 лева. Била уговорена възнаградителна лихва от 40,08 % и ГПР от 49,81 %, като общата сума за плащане била в размер на 876,20 лева. Съгласно чл. 6 и чл. 8 от договора, ако в тридневен срок от подписването му ищцата не предоставила обезпечение на задълженията си измежду банкова гаранция или поръчител, дължала неустойка в размер на 383,80 лева. Общата сума от 876,20 лева, заедно с неустойката от 383,80 лева, следвало да бъдат върнати на 21 седмични погасителни вноски за периода от 15.06.2018 г. до 02.11.2018 г., като всяка вноска била в размер от 60 лева. Твърди се, че всички суми били погасени за посочения период. Сключеният между страните договор обаче бил недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК.

Излагат се съображения за неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва. Твърди се, че след като клаузата, уговаряща договорната лихва е нищожна, то същата е несъществуваща, като по този начин не била спазена нормата, изискваща в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане. В нарушение на чл. 11, ал.

1

1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсвало яснота относно начина на формиране на същия, респ. общо дължимата сума по него.

Поддържа се, че определената в договора неустойка представлява „скрито“ оскъпяване на кредита и, ако бъде добавена към общата сума за плащане, посочена в договора, ГПР ще надвиши 50 %. С това се допускало нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като клаузата за ГПР била нищожна. От изложеното следвало, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. На следващо място, излагат се съображения, че неустойката, предвидена в договора, е нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и била прекомерна.

Нямало предвидени по договора никакви правила, по които да се определи кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечение и които ще се компенсират от неустойката. Клаузата за неустойка била недействителна и на допълнителното основание по чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречала и на разпоредбите на чл. 71 ЗЗД и чл. 33 ЗПК. Предвид изложеното, искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем № ***/***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В хода на производството по искане на ищеца съдът е допуснал изменение на иска чрез увеличението му до 383,80 лв.

Ответното дружество „Сити кеш” ООД не оспорва изложените твърдения за сключен между страните договор за паричен заем № *** от *** Оспорва твърдението, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, доколкото в действащото законодателство не било предвидено изрично ограничение в пределния размер на договорната лихва до трикратния размер на законната лихва. Единственото ограничение било въведено с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в която бил предвиден пределен размер на ГПР. Несъстоятелно било твърдението на ищеца, че в договора за кредит не били посочени условията за прилагане размера на лихвения процент, доколкото в договора бил уговорен фиксиран ГЛП и не било необходимо посочване на методика за изчисляването му. Било изпълнено и изискването в договора да се посочи обща сума за плащане, дължима от потребителя. ГПР бил изчислен по формула, съгласно Приложение № 1, като единственият разход бил годишния лихвен процент. Към момента, в който договорът бил сключен, неустойката не се дължала, тъй като нейната изискуемост щяла да настъпи при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора. В този случай се стигало до 2 непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане. Поради тази причина страните се съгласили, че в случай на неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на обезпечение, вредите от неизпълнението ще бъдат ликвидирани чрез включване на клауза за неустойка в посочения размер. Неустойката обезпечавала изпълнението на поетото задължение. При сключване на договора ищцата договаряла недобросъвестно в нарушение изискванията на чл. 12 ЗЗД, доколкото била наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение.

Съдът намери за установено следното:

На *** между ищцата и ответното дружество е сключен договор за паричен заем № ***. По силата на същия ищцата получила сумата 800 лева, която следвало да върне на двадесет и една вноски от които две по 6,23 лв. и деветнадесет броя по 45,46 лв. в срок до 02.11.2018г. /лист 19/. Определен бил фиксиран годишен лихвен процент от 40,08 пункта и годишен процент на разходите - 49,81 пункта. Уговорено било, че кредитополучателят ще предостави един от видовете обезпечения предвидени в чл.9 от общите условия – банкова гаранция или поръчител /чл.6 на договора/. В чл.9 от общите условия било посочено, че страните могат да уговорят обезпечаване на изпълнението по някой от следните начини: 1. чрез запис на заповед; 2.поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – осигурителният им доход следвало да бъде най-малко четири пъти минималната работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. Другите форми на обезпечение са определени така: 1. първа по ред ипотека; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти стойността на главницата и лихвата; 2.банкова гаранция. В случай че заемодателят поиска, а заемателят не предостави годно обезпечение по чл.9, ал.2 от общите условия, в срок от три дни, считано от подписването на договора за заем, заемателят дължи неустойка, която следва да е индивидуализирана в договора за заем. В конкретния случай неустойката е определена в чл.8 от договора - 383,80лв., като е включена в приложения погасителен план / лист 20/.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че общо платената от ищцата сума за погасяване на кредита е 1260 лв., с която са погасени следните задължения: 800 лв. главница; 76,20 лв. договорна лихва; 383,80 лв. неустойка. Вещото лице е установило, че към 13.07.2018г. остатъчното задължение по процесния договор за заем от 1020 лв. е погасено чрез рефинансиране по изтеглен на 3

***г. паричен заем №***/***г.

Страните не оспорват сключването на договора, както и предаването на заемната сума. От заключението на вещото лице се установи, че сумата начислена като неустойка в размер на 383,80 лв. е заплатена от ищцата.

С оглед горното съдът приема, че по делото е доказано, че ищцата заплатила всички суми по кредита, включително и начислената по него неустойка.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД този който е получил нещо без основание, с оглед отпаднало или неосъществено основание, следва да го върне.

Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена.

Неоснователни са доводите свързни с нищожност на целия договор за кредит, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и 11 от ЗПК. Договорът възпроизвежда ясно размера на годишния лихвен процент, годишния процент на разходите, както и размера и датите на които следва да се плащат погасителните вноски. Към него е приложен погасителен план.

Основателни са доводите на ищцата относно недействителност на клаузата уреждаща неустойката.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.6 ал.1 от договора. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за 4 начисляване на неустойката предвидена в чл.8 от договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С оглед изложеното съдът счита, че сумата 383,80 лв. е платена при начална липса на основание и следва да бъде върната на ищцата. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 200 лв. от които 50 лв. държавна такса и 150 лв. разходи за експертиза.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 700 лв. представляваща адв. хонорар.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“№ 29, ет.7 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на Н. М. Н. ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. *** №***, ет.***, ап.*** сумата 383,80 лв. /триста осемдесет и три лева и 80ст./ платена без основание от ищцата по нищожна клауза за неустойка по чл.8 от договор за паричен заем № *** от ***, ведно със законната лихва върху сумата считано от 07.01.2022г. до окончателното изплащане.