Определение № 13306 от 03.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13306 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110170872 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищците са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се приложат по делото материалите по ч.гр.д. № 31231/2024 г. по описа на СРС, 74 с-в.

Искането на ответника по чл. 190 ГПК да бъдат задължени ицщите да представят всички протоколи от ОС на ЕС, с които са взети решения за размера на сумите за ремонт, фактурите за извършените ремонти, следва да бъде оставено без уважение, доколкото тежестта за доказване на обстоятелствата, чието установяване се цели с доказателственото искане, е върху ищеца. В останалата си част искането е неотносимо към правния спор.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищците с исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 31231/2024 г., по описа на СРС, 74 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2026 г. от 10:50 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост, находяща се в гр.София, ***, чрез професионалния домоуправител „Вход Мениджър“ ЕООД, срещу Ж. М. Ч., ЕГН: ***, с адрес: гр. София, ***, ***, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно 1 основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 744,15 лева с еврова равностойност 380,48 евро, представляваща незаплатени месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2024г., сумата от 646 лева с еврова равностойност 330,29 евро, представляваща неплатени месечни вноски за управление на общите части на сградата за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2024г., както и сумата от 827,53 лева с еврова равностойност 423,11 евро, представляваща неплатени месечни вноски за поддържане на общите части на сградата за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.05.2024г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че Ж. М. Ч. е собственик на самостоятелен обект – апартамент № 14, находящ се в етажната собственост на гр. София, ***. Въз основа на решение на ОС и договор от 01.04.2015г. етажната собственост възложила управлението и поддръжката на общите части на професионален домоуправител – „Вход Мениджър“ ЕООД. На проведено общо събрание на ЕС от 03.06.2015г. било взето решение етажните собственици да извършват ежемесечни вноски във Фонд „Ремонт и обновяване“ в общ размер на 200 лв., като дължимата от ответника сума съобразно припадащите се му идеални части възлизала на 7,57 лв. На същото събрание било взето и решение при възникнали разходи за ремонт и обновяване на ЕС, които не могат да бъдат покрити с наличните средства във фонда, да бъдат допълнително събирани парични средства. Поддържат, че по силата на договора за управление от 2015г. с „Вход Мениджър“ ЕООД етажните собственици следвало да заплащат и по 5 лв. за управление на етажната собственост, която сума по време на исковия период била изменяна, както следва: през 2019г. – 6 лв., през 2022г. – 6,50 лв. и 8,50 лв. през 2024г. През 2017г. ОС на ЕС взело решение да бъде заплащана сумата от 5 лв. месечно от всеки апартамента за почистване на общите части, като вноската била увеличена на 6 лв. през септември 2017г., а през 2024г. – на 10 лв. Навежда твърдения, че ответникът в качеството си на етажен собственик не е погасил дължимите суми към ЕС, които са както следва: 646 лв. за управление на общите части в периода от 01.04.2015г., 827,53 лв. – за поддържане на общите части за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2024г., и 744,15 лв. – за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2024г.

Отбелязват, че на 15.04.2024г. в процесната етажна собственост била поставена покана до ответника, но същият не предприел действия по доброволно погасяване на задълженията в предоставения му 14-дневен срок. Поради изложеното до съда е отправена молба за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ж. М. Ч. е депозирал отговор на исковата 2 молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че е собственик на апартамент № 14, находящ се в ЕС. Оспорва дължимостта на претендираните суми за управление и поддръжка на общите части с доводи, че същите са определени в разрез с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, тъй като не отчитат броя на собствениците, ползвателите и обитателите в самостоятелните обекти. Релевира възражение, че процесният недвижим имот е незавършен и необитаем, поради което по силата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС не дължи месечни такси за управление и поддръжка.

Възразява, че вноските към фонд „Ремонт и обновяване“ не се събират в отделна сметка, както и че не се използват по предназначение, а за месечна поддръжка на ЕС.

Оспорва дължимостта на вноските към фонда и с доводи, че решението на ОС за тяхното заплащане, е незаконосъобразно поради липсата на кворум и мнозинство. В условията на евентуалност релевира възражение, че притезанията на ЕС са погасени поради изтекъл 3-годишен давностен срок. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Доказателствена тежест:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 50, ал. 2 ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на твърдения самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, както и че са взети влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост за събиране на ежемесечни вноски за поддръжка и управление на сградата в режим на ЕС и такива за събиране на суми за фонд „Ремонт и обновяване“ и техните размери, както и размера на разходите, дължима от ответника, съобразно приложимия начин за разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части. По възражението за изтекла погасителна давност ищците следва да установят фактите, обуславящи спиране, съответно прекъсване на давностния срок.

В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже правоизключващите си възражения – пълното или частично погасяване на дълга, както и фактите, на които основава своите възражения – че процесният апартамент е необитаем, за което обстоятелство не се сочат доказателства. По възражението за изтекла погасителна давност ответникът следва да установи началния момент на погасителната давност, както и продължителността на срока на давностния срок.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещи се от доказвано обстоятелството, че Ж. М. Ч. е собственик на апартамент 3

№ 14, находящ се в ЕС, с адрес: гр. София, ул. „Тинтява“ № 27.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в следващото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, изменен съобразно настоящото определение, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4