Определение № 493 от 15.07.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. Варна, 15.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно частно гражданско дело № 20253000500399 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Р. П. Н., подадена чрез адв. Л. Д., против определение № 2580/04.06.2025 г., постановено по гр.д. №1013/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от такси и разноски по делото.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно по съображения за наличието на предпоставките по чл. 83, ал.2 ГПК, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата й. Изложила е, че съдът в обжалваното определение не съобразил: че към момента тя се е разпоредила с имотите си (притежава в съсобственост с ответника единствено апартамента в кк.“Св.св. Константин и Елена“ и паркомястото там); че притежава два автомобила, но те не съставлявали пречка за освобождаването й от такси и разноски, а овен това били стари и с невъзможност за разпореждане; че към края на м. октомври 2024 г. установила липсата на цялата й банкова наличност; че е възрастна жена, вдовица и страда от заболяване на опорно -двигателната система и не може да полага труд.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като неизгодно за него и е насочено срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд по гр.д. №№1013/2025 г. е било образувано по искова молба на Р. П. Н., с която срещу Игор Василевич Тушев, 1 гражданин на Руска Федерация, е предявен иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 55741,15 лева, представляваща половината от платената от нея цена за придобиване на съсобствения им недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент №24, гр. Варна, к.к. „Св.Св.

Константин и Елена“, сграда „Карпе Вита 2“ с площ от 86,94 кв.м. и 18,82 ид.части от подземен гараж в сградата, обособени като паркомясто 15, както и сумата от 510,28 лева половината от нотариалните такси заплатени при реализиране на сделката. С разпореждане от 13.05.2025 г., съдът е оставил без движение исковата молба и е дал указания за представяне на доказателства за заплащане на държавна такса от 2279,64 лева. С подадена в срока молба от 23.05.2025 г., ищцата е поискала на осн. чл. 83, ал.2 ГПК да бъде освободена от внасянето на такси и разноски по делото, поради материална затрудненост и невъзможност за заплащането им, като е приложила декларация и документ за образно изследване от 26.11.2023 г., издадено от болница Пастьор в Ница за оценка след проведена операция на дискова херния на 22.11.2023 г.

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Ищцата е възрастна жена на 75 години, вдовица, няма задължения за издръжка към други лица и съгласно представеното изследване, през 2023 г. е била оперирана от дискова херния в гр.Ница, Франция, като няма доказателства към момента да страда от заболяване, включително и от паркинсон и да има разходи за лечение. Декларирала е, че притежава единствено ½ ид.част от процесния апартамент и паркомястото в съсобственост с ответника, че живее в този апартамент с пълнолетната си дъщеря, че няма никакви доходи, а за издръжката й се грижи дъщеря й.

Декларирала е също, че няма лична банкова сметка, а ползва открита обща такава с дъщеря й, но не е посочила средствата си по нея. Заявила е, че очаква да придобие право на социална пенсия за старост, но няма данни да е искала и да не е получила досега пенсия, включително и заради съпруга си, или за причините да не получава такава понастоящем. Окръжният съд служебно е събрал информация от СлВп и ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ и НБД – Население. От същата се установява, че действително към настоящия момент молителката притежава един жилищен имот - ½ идеални части от жилище, цялото от 86,94 кв.м. в к.к. „Св.св. Контантин и Елена“, в който декларира че живее с пълнолетната си дъщеря и той не може да бъде източник на средства, но също така притежава и нежилищен имот - ½ ид.части от 18,82 ид.части от подземен гараж, обособен в паркомясто 15 в същата сграда с предоставено й пълномощно за разпореждане от съсобственика й И.Т. от 01.10.2024 г., който имот може да бъде продаден и представлява потенциален източник на достатъчно средства за заплащане на таксата. Освен това, молителката не е 2 декларирала, но според служебно събраната от съда информация тя притежава и два леки автомобила, съответно Мерцедес 250Д и СААБ 93, с дата на регистрация от 1987 г. и 1999 г., на които е собственик от 2002 г. и 2005 г. и които също представляват източник на средства, като липсват данни за невъзможността им да бъдат продадени. Молителката е декларирала, че има обща сметка с дъщеря си, но не сочи сумата си по нея, което също е индиция за наличност на средства. Към това, съдът отчита и обстоятелството, че в близките, предходни години молителката заедно със съсобственичката си – дъщеря й Анна Н., се е разпоредила с ценни и скъпи имоти в гр.Варна, като през 2020 г. - с магазин от 105 кв.м. и склад от 24 кв. в идеалния център на гр.Варна и през 2017 г. – вила от 100 кв.м. на два етажа и сутерен, заедно с дворното място от 731 кв.м. в гр.Варна, Св.Никола (Бриз), както и че към м.октомври 2024 г. тя е имала значителни спестявания от 500 000 лв. по банкова си сметка (посочено от нея в исковата й молба), за обстоятелствата по твърдяната липса на които, не е представила никакви доказателства. Сочила е също, че след това, заради заплахи, дала на ответника и останалите си спестявания от 15 000 евро, т.е. разполагала е с още средства.

Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, за които би бил невъзможен достъпът до съдебното производство с оглед конкретния размер на дължимата държавна такса и разноски. Настоящият казус не е такъв, тъй като при коментираните данни понастоящем жената притежава имущество – източник на средства:1/2 ид.част от паркомясто с възможност за разпореждане и с дела на съсобственика, както и два автомобила и средства по обща сметка с дъщеря й. Т.е. преценката е, че същата не е материално затруднено лице, за което законодателят, чрез процедурата по чл. 83, ал.2 ГПК, е осигурил гаранции за достъп до съдебна защита. Напротив, соченото по-горе за начина й на живот преди завеждане на делото (така и в исковата молба: че от 2013 г. издържала бившия си приятел ответника Тушев, че плащала за екскурзиите му в чужбина, за вечери на ресторанти, купувала му нови дрехи, обувки и козметика, двупосочни билети до гр.Санкт Петербург и обратно, платила лечението на майка му от 3000 евро, заплатила част от новия му автомобил – 6000 евро и частта му от съсобственото жилище и паркомясто), притежаването на скъпи имоти, включително и за разпоредени такива и за разполагане със значителни средства и спестени значителни такива (500 000 лв. и 15 000 евро), осъществяване на операция от дискова херния в Ница, Франция и липса на поискана досега пенсия са все в насока, че молителката не попада в кръга на социално неравнопоставените лица с нужда от закрила, заради липсата на средства за заплащане на таксата за делото. Неоправдано е при това положение, с оглед социалните функции на правото по чл. 83, ал.2 от ГПК и целта да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, освобождаването на ищцата от държавната такса по делото.

3

Затова, предвид изложените съображения, частната жалба на Р. П. Н. е неоснователна, а определението на окръжния съд, като постановяващо идентичен краен резултат за отхвърляне на молбата, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2580/04.06.2025 г., постановено по гр.д. №1013/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд Определението може да се обжалва пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4