Решение № 580 от 09.05.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5124/2023
- Вид
- Решение № 580
- Подписан
- 09.05.2024
- В сила
- 20.11.2025
- Състав
- Ралица Ангелова Маринска Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 580 гр. Плевен, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ралица Анг. Маринска А. при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А. Гражданско дело № 20234430105124 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана е искова молба от И. К. К. ЕГН**********, с постоянен адрес в *** срещу „ПРОЦЕС“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, ***, ет.5, представлявано от С.А., с която се твърди, че с изпълнителен лист *** на РС Павликени, ищецът е осъден да заплати в полза на „Б. БЪЛГАРИЯ ЕООД“, гр.София, ЕИК***, сумата от 19587,53лв., от които: сума от 16989.35лв.- главница и законна лихва върху нея, считано от 12.04.2010г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 2598,18лв. разноски по делото. Излага, че кредиторът е образувал изпълнително дело за събиране на вземането. Сочи, че с обезпечителна заповед по гр.дело №4471/2014г от 20.11.2014г. е наложен запор върху банковите му сметки, като няколко месеца по- късно, през м.октомври, е наложена и възбрана върху недвижим имот. Твърди, че от датата на образуване на изпълнителното дело- 04.07.2017г., не е провеждано нито едно същинско изпълнително действие по смисъла на закона, които да са валидни по своя характер, поради което счита, че изпълнителното дело е премирано. Навежда доводи, че на 27.02.2018г. е сключено извънсъдебно споразумение между представляващият го адвокат и адвоката на взискателя „Б. България ООД“, в което е посочено, че от м. март 2018г., длъжникът ще превежда сумите съгласно разпоредбите на ГПК, като първоначално ще 1 преведе 6000лв. и всеки последващ месец по две хиляди лева, в размер на сумата от 18 000лв. до месец ноември 2019г. Излага, че при подписване на споразумението е била заплатена сумата от 9135лв. вкл. адв. хонорар 1135.61лв., и сумата от 5000 лв. законова лихва и такси по изпълнението.
Сочи, че по силата на споразумението, адвокатът на „Б. България ЕООД гр.София, следвало, след изплащане на сумата от 18000лв., до края на 2019г., да подаде молба да прекратяване на изпълнителното дело. Твърди, че в полза на взискателя „Б. България ЕООД гр.София, са платени следните суми: на 09.03.2018г. сумата от 6000лв.; на 25.04.2018г.- сумата от 2000лв.; на 21.06.2018г- сумата от 2000лв.; на 30.07.2018г. - сумата от 2000лв.; на 15.10.2018г.- сумата от 2000лв.; на 28.10.2018г. сумата от 2000лв; на 28.10.2019г.- сумата от 2000лв. Твърди, че през май 2023г. е получил призовка за преобразуване на изпълнително дело № 560/2017г. по описа на ЧСИ П.П. и същото било изпратено при ЧСИ В.П. с район на действие Окръжен съд гр.Ловеч. Посочва, че вземането е цедирано в полза на ответника по делото. Счита, че ответника по делото е знаел, че е ищецътдлъжник е заплатил задълженията си към „Б. България“ ЕООД гр.София. Твърди се, че на представителя на „Бретанг България“ ЕООД е предадена и професионална щета, по силата на която *** е следвало да заплати сумата от 16989 лева. Сочи, че процесното вземане е погасено по давност и чрез плащане. В заключение моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 439, ал.-2 от ГПК, да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19587,53 лева, за събирането на която е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ В.П. с район на действие ЛОС, като погасена по давност и погасена чрез плащане.
Допълнително, в с.з. на 07.12.2023г., ищецът уточнява, че главницата по ИЛ, в размер на 16000лв, както и дължимите разноски и адв. възнаграждение са погасени чрез плащане, а законната лихва– чрез плащане и по давност, към 2019 година.
В дадения от съда срок по чл.131 ГПК ответникът „ПРОЦЕС“ ЕООД ЕИК***, е депозирал отговор на ИМ, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага, че евентуално изтеклата погасителна давност не води до заличаване на вземането, а изключва принудителното му събиране. Твърди, че ответника не е платил 2 процесното вземане, както и че същото не е погасено по давност. Излага, че спорното съдебно вземане е потвърдено, като за него е издаден процесния ИЛ. Сочи, че дължимата законна лихва по ИЛ от началния момента на нейното начисляване- 12.04.2010г., до датата на издаване на изпълнителния лист 11.05.2017г., е в размер на 12304,32 лева. Твърди, че отделно от това ищецът е осъден да заплати и направените от „Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разноски в съдебните производства, които са в размер на 2688,18 лева, според ИЛ. Твърди, че отделно са сторени и разноски в изпълнителното производство, както и натрупана законна лихва от датата на издаване на изпълнителния лист. Поради изложеното счита, че с извършените плащания са погасени разноските по изпълнителния лист, тези по принудителното изпълнение и частично натрупаната законна лихва върху главницата, но не и самата главница, която като лихвоносна е продължила да се олихвява, уголемявайки размера на дълга. Оспорва твърдението на ищеца за подписване на споразумение между него и праводателя му. Излага, че действително има направени плащания в полза на „Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за което са уведомени при подписване на договора за цесия и те били отчетени. Сочи, че ищецът е извършил следните погашения, и които приема за безспорни: плащане от 09.03.2018г. , в размер на 6000лв.; плащане, от 26.04.2018г., в размер на 2000лв; плащане, от 21.06.2018г., в размер на 2000лв; плащане от 30.07.2018г., в размер на 2000лв; плащане от 16.10.2018г., в размер на 2000лв; плащане от 28.10.2019г. в размер на 2000лв. Оспорва заявленията на ищеца за плащане от 15.10.2018г., тъй като за него е представен документ, който не съдържа уникален регистрационен номер на платежна операция по смисъла на §1. т. 49 от ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи.
Сочи, че ищецът е представил два документа, относими към една платежна операция- тази от 15.10.2019г.. Посочва се, че „Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е получавало застрахователно обезщетение, което да покрива съдебно потвърдените вреди, съставляващи и отричаното от ищеца вземане. Сочи, че от представеното писмено доказателство— писмо от *** от 21.03.2018г., е видно, че преписката по щета №25014132100001/29.10.2014г. е прекратена поради изтекла давност. Твърди, че вземането не е погасено по давност, тъй като след образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ П.П. с № 560/2017г, по него са извършвани множество изпълнителни действия, чрез които погасителната давност е била прекъсвана. Поради изложеното моли съда да 3 отхвърли предявения иск.
По делото, в първо с.з. на 07.12.2023г, ответникът, чрез процесуалният си представител, заявява, че не поддържа оспорването на плащането, извършено с платежно нареждане от 15.10.2018г.
По делото с определение №4923/31.10.2023г, като трето лице- помагач на страната на ответника, е конституирано дружеството цедент „БРЕНТАНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ж.к. Подуяне, ***, ет.10. От страна на третото лице- помагач е депозиран молба – л. 1087, с която се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Посочва се, че от страна на длъжника- ищец, има пращания в размер на общо 16000лв /посочени са конкретните дати и суми/, до датата на цесията, като със същите са погасявани разноски и лихви и няма погасяване по главницата. Посочва се също, че по образувано изп. дело №560/2017г. на ЧСИ П..П., на извръзвани множество изпълнителни действия, които са прекъсвани давността.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона г и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, факта на издаване на ИЛ №232/11.05.2017г., въз основа на влязло в сила решение №96/25.05.2016г. по гр.д.№486/2015г. по описа на РС Павликени, в полза на „Б. България“ ЕООД, против ЧСИ И. К. К., за сумата от 16989,35лв.- имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 12.04.2010г, до окончателното й изплащане, както и сумата от 1519,18лв.- разноски пред РС Павликени, 69лв.- разноски пред ВтОС и 1010 лв.- адв. възнаграждение.
Безспорно по делото се установява също, че въз основа на издаденият ИЛ, по молба от кредитора, е образувано изп. дело №560/2017г. по описана ЧСИ П..П., с район на действие ОС Плевен.
По делото се установява също, че въз основа на договор за продажба на вземания от 17.05.2023г, кредитора- взискател „Б. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД- като цедент, е прехвърлил вземането си към длъжника И. К. К. по издаденият ИЛ №232/11.05.2017г, в полза на ответника в настоящето производство „ПРОЦЕС“ ООД, като цесионер. В договора е посочено, че общият размер на задължението на длъжника, към 31.03.2023г, е в размер на 31055,64лв, от които 16989,35лв.- главница и 14066,29лв.- непогасен остатък 4 от законна лихва, изчислена към 31.03.2023г. Установява се, че с резолюция на ЧСИ, цесионерът е конституиран като взискател по образуваното изп. производство. /л.758/. По делото се установява също и изпращането на потвърждение от цедента до цесионера –л. 46. Съдът намира за безспорно установено, че цесията е валидна е произвело своето правно действие. Съдът констатира, че в рамките на изп. производство, приложено към настоящето е налице изпращане на уведомление до длъжника- ищец, за станалата цесия.
Следва да се посочи, че от страна на ищеца И. К., няма оспорване на действието на цесията и качеството на ответника ПРОЦЕС ООД, на негов кредитор.
Безспорно по делото се установява също, че изп. дело №560/2017г. по описана ЧСИ П..П., е преместено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ В.П., под №***; изп. дело е изискано и приложено по настоящето производство в заверено копие.
По делото е изслушана ССЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ е установило, че общият размер на задължението, по образуваното изп. дело №560/2017г. по описа на ЧСИ П., е в размер на 36 100,95лв, от които: сумата от 16989,35лв главница, 12639,70лв.- законна лихва, за периода 12.04.2010г. /датата на увреждането/ до 20.07.2017г, 2598,18лв.- разноски, 1135,61лв.- разноски по изп. производство и 2738,11лв.такси по Тарифата към ЗЧСИ, начислени към 20.07.2017г. ВЛ е констатирало, че задължението по изп. дело, ведно със задълженията спрямо присъединените взискатели, е в общ размер от 157662,73лв..
ВЛ е установило, че по изп. дело, задълженията на ищеца И. К. К., спрямо взискателя- „Б. България“ ЕОД, към 15.12.2022г., са в размер от общо 37350,67лв., без промяна в размер на дължимата главница от 16989,35лв. ВЛ е установило също, че към 15.09.2023г, размерът на задължението е: 16989,35лв главница, 15093,59лв.- законна лихва, за периода 12.04.2010г.- 15.09.2023г, 2573,97лв.- такса по т.26 от Тарифата и 991лв.разноски. ВЛ е установило, че от страна на длъжника И. К. К., по образуваното изп. дело са извършвани плащания в полза на взискателяцедент, както следва: въз основа на платежно нареждане за кредитен превод №М14610754/ 09.03.2018г. сума в размер на 6000лв. ВЛ е установило, че въз основа на Протокол за извършено погасяване от 07.03.2019г., л. 459, ЧСИ е 5 приел, че с тази сума са извършени следните погашения: разноски по гражданското дело от 2598,18лв, разноски по изп. дело и адвокатско възнаграждение по изп. дело в размер на 1135,61лв, както и сумата от 2266,21лв, съставляваща част от дължимата законна лихва върху главницата от 16 989,35лв., за периода от 12.04.2010г. до плащането; ВЛ е дало погасяването на сумите в табличен вид, от което се установява, че към датата на съставяне на протокола, размерът на законната лихва е общо 15447,66лв.
ВЛ е установило също извършването на следните плащания: с платежно нареждане за кредитен превод *** от 25.04.2018г., сума в размер на 2000лв., преведени по банкова сметка с *** в „***“, с получател „Б. България“ ЕООД; с платежно нареждане за кредитен превод без вписан номер от 21.06.2018г. – сума в размер на 2000лв.; с платежно нареждане за кредитен превод *** от 30.07.2018г., сума в размер 2000лв.; с платежно нареждане за кредитен превод без вписан номер от 15.10.2018г, в размер на 2000лв.; вносна бележка без вписан номер от 28.10.2018г, в размер на 2 000лв- или общо сумата от 10000лв. други плащания, след 28.10.2018г, няма постъпили.