Решение № 262104 от 30.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 5824 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 133483 от 05.06.2019 г., постановено по гр. д. № 5179/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 172 състав, са отхвърлени предявените от И.К. Г.срещу Н. Ц. ЗА О. И К. В С. ЗА С. М. П., с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-15-955 от 18.12.2018 г.; чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ – за заплащане на сумата от 11 959, 16 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 20.12.2018 г. – 12.04.2019 г. Производството по делото в частта на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, алл.1 КТ – за заплащане на сумата над 11 959, 16 лв. до 19 050 лв. и за периода 13.04.2019 г.

– 25.06.2019 г., е прекратено като преждевременно образувано.

С определение № 21482/19.09.2019 г., постановено по гр. д. № 9847/2019 г. по описа на СГС, ГО, е отменено решението от 05.06.2019 г. в частта, с която е прекратено производството по делото в горепосочената част, като делото е върнато за произнасяне по същество.

С решение № 298703 от 11.12.2019 г., постановено по същото дело, по реда на чл.250 ГПК е допълнено и изменено горепосоченото съдебно решение, като вместо първоначалните диспозитиви да се чете: отхвърля исковете, предявени от И.К. Г.срещу Н.Ц.за обучение и квалификация в системата за С.М.П. с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ – за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-15-959 от 18.12.2018 г. на министъра на здравеопазването; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ – за заплащане на сумата от 19 050, лв., представляваща обезщетение за периода 20.12.2018 г. – 25.06.2018 г., през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу основното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, както и срещу допълнителното съдебно решение са депозирани въззивни жалба от ищцата – И.К. Г.– С.. Излага съображения, че основното решение е неправилно и необосновано. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че е изпълнявала функции като едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм., което е послужило като основание за отхвърляне на предявените искове. СРС не е обсъдил и анализирал представените по делото доказателства. Концепцията за развитие на системата за С.М.П. в Република България 2014 – 2020 г. не е представена и приета като писмено доказателство по делото. Този факт не е бил обсъден и в изготвения доклад по делото. Също така неправилно съдът е обсъдил Приоритет № 2 от Националната здравна стратегия, приета с решение на 43-то народно събрание на 17.12.2015 г. Счита, че въз основа на ангажираните по надлежния процесуален ред доказателства по делото се налага изводът, че ищцата не е имала качеството на едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм., поради което обжалваното уволнение е незаконосъобразно. Поддържа, че в трудовия й договор липсва позоваване на ЗАдм., поради което няма посоченото качество. Този извод следва и от клаузите на трудовия договор. Видно от посочения код по НКПД – 13427002 (Директор здравно заведение), заеманата от нея длъжност попада в подклас 13 – Ръководители в производството и специализираните услуги и единична група 1342 – Ръководители в здравеопазването. Същевременно в НКПД е предвидена и единична група 1112 – Висши представители на държавни органи, сред които не попада заеманата от нея длъжност. В трудовия й договор е уговорен 6 – месечен срок за изпитване в полза на работодателя, в т.9 от договора е предвидено едномесечно предизвестие за двете страни, като е налице изрично препращане към условията на КТ. В случай, че заеманата от нея длъжност попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 ЗАДм., то 6 – месечния изпитателен срок и едномесечното предизвестие са лишени от смисъл. Решаващият съд не е обсъдил представената по делото длъжностна характеристика. В случая НЦОКССМП е създаден с ПМС № 239 от 13.09.2016 г. за структурни промени в системата на здравеопазването. В длъжностната й характеристика обаче не са й възложени функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Също така в чл.13, ал.3 ЗАдм, в сила от 04.12.2001 г. няма органи на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм., които да заемат длъжността си по трудово правоотношение. Същевременно в чл.2 от горепосоченото ПМС предвижда, че центърът по чл.1 се ръководи от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, проведен по реда на КТ от министъра на здравеопазването. Счита, че след като е работила по трудово правоотношение, не е могла да упражнява функциите на орган на изпълнителната власт. По отношение постановеното по реда на чл.250 ГПК решение поддържа, че не е депозирала молба за допълване. Като се е произнесъл по посочения ред, съдът е нарушил диспозитивното начало. Поддържа, че произнасянето на съда противоречи на чл.249 ГПК, доколкото е налице постановен диспозитив „изменя“. Също така допълнителното съдебно решение е и неправилно. Тъй като уволнението й е незаконно, има право а обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца. Моли съда да отмени обжалваните решения и да уважи изцяло предявените искове, като й присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от ответника – В.Ц.ЗА О. И К. В С. ЗА С.М.П., с които ги оспорват. Ответникът е създаден с ПМС № 239 от 13.09.2016 г. за структурни промени в системата на здравеопазването . в предметния обхват на заеманата от ищцата длъжност „директор“ са включени функции във връзка с осъществяването на изпълнителен – разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Счита, че законосъобразно решаващият съд е съобразил приложимите актове за спорното правоотношение. Ответникът е юридическо лице по чл.60 ЗАдм. към министъра на здравеопазването, създадено с горепосоченото ПМС. Същият е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на здравеопазването. По силата на чл.4, ал.1 вр. с чл.17, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на ответника директорът на НЦОКССМП е органът, на който с нормативен акт са възложени функции, свързани с осъществяване на държавна политика по проучване и анализиране на потребностите от обучение в областта на спешната медицинска помощ. В чл.17 от посочения правилник на ответника е възложена дейност по обучение и квалификация на кадри в системата на С.М.П., която дейност е ключова за изпълнението на приоритет 2 от Националната здравна стратегия, а именно: приоритетът по провеждане на политика за осигуряване на устойчиво развитие на човешките ресурси в системата за С.М.П.. С оглед на това счита, че чрез създаването на НЦОКССМП МС, като орган, който ръководи и контролира държавната политика в областта на здравеопазването, е делегирал на директора на центъра осъществяването на функции, свързвани с изпълнение на стратегия, т. е функции, попадащи в обхвата на държавната политика в областта на здравеопазването. С оглед на това счита, че е налице разглежданото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което уволнението на ищцата е извършено законосъобразно. По отношение постановеното допълнително решение счита, че е допустимо, правилно и обосновано. Допълнителното решение е постановено в резултат на упражненото от ищцата право на жалба срещу прекратяване на част от производството по делото. След отмяна на основното съдебно решение в частта, с която е прекратено част от производството делото, същото е върнато на СРС за произнасяне по същество. С постановеното допълнително решение съдът не е отменил или изменил решението си, а е изпълнил указанията на СГС. Тъй като уволнението е извършено законосъобразно , правилно с допълнителното решение е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов договор, сключен след проведен конкурс с министъра на здравеопазването, на основание чл.61, ал.2 КТ, за длъжността „директор“ на НЦОКССМП. Със заповед № РД-15-955 от 18.12.2018 г. на министъра на здравеопазването, връчена на 20.12.2018 г. трудовото й правоотношение е прекратено без предизвестие, считано от датата на връчване. Като основание за издаване на заповедта е посочено чл.19а, ал.2 ЗАД“дм. И чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм. – по преценка на органа по назначаването, в качеството на служителя на ръководител на структурата създадена мс ПМС № 239 от 13.09.2016 г. за структурни промени в системата на здравеопазването. Излага съображения, че уволнението й е незаконосъобразно, тъй като не е извършено на някое от предвидените в КТ основания. Макар НЦОКССМП да е създаден с ПМС – 239 от 13.09.2016 г. за структурни промени в здравеопазването, същият не представлява държавна институция и съответно неговият директор няма качеството на орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм.

Ответникът е вид здравно заведение. За да се приеме, че заеманата от нея длъжност попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм., от значение е функционалното предназначение на НЦОКССМП – дали е възложена изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат. На директора на центъра не са уредени конкретни държавно – властнически правомощия, свързани с издаване на индивидуални административни актове, осъществяване на какъвто и да е вид контролна или административно-наказателна дейност. Заеманата от нея длъжност не попада в клас І „Ръководители“, подклас 11 „Законодатели, висши представители и изпълнителни директори, група 111 „Законодатели и висши представители и съдържащите се в нея единични групи от НКПД. Моли съда да отмени уволнението й, като незаконно, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да й заплати сумата от 19 050 лв. – обезщетение за оставането й без работа за период от 6 месеца, считано от 20.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Излага съображения, че уволнението на ищцата е извършено законосъобразно. В случая органът по назначаването – министъра на здравеопазването, е прекратил трудовото правоотношение на ищцата в рамките на своята материална и персонална компетентност, на валидно правно основание, като заповедта е мотивирана. НЦОКССМП е орган на изпълнителната власт,създаден с ПМС № 239/13.09.2016 г. за структурни промени в системата на здравеопазването. По силата на чл.1 от посоченото ПМС ответникът е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в гр. София, с изрично посочен предмет, както и е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването. Счита, че според реда и начина на създаването му, ответникът е държавна институция, част от изпълнителната власт, поради което директорът на същия попада в обхвата на чл.19, ал.4, т.4 ЗАдм. Изпълняваните от ответника функции са свързани с осъществяване на изпълнителната власт в сферата на здравеопазването – чл.17 вр. с чл.1, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на НЦОКССМП – научна, експертно -консултативна, информационно - аналитична, методическа и учебна дейност в областта на спешната медицинска помощ и медицинската помощ при бедствия, аварии и катастрофи. Поддържа, че Националният център, като здравно заведение, представлява публично-правна институция, с делегирани по закон правомощия и като така е част от публичния държавен апарат и орган на изпълнителната власт. Счита, че в случая чл.13, ал.3 ЗАдм. Не може да намери приложение. При прекратяване на трудовото правоотношение не е необходимо мотивиране на заповедта на органа по назначаването. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

Разпечатката съдържа 16 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38a5fdc6-41ce-4709-97c9-4ffec769f47d