Определение № 176 от 15.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 176 гр. Бургас, 14.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 266 вр. глава 22 от НПК .

С определение в съдебно заседание от 17.01.2024 г. по НОХД №4384/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, състав на съда наложил глоба в размер на 100 лева на адв. Б. П. от адвокатски колектив Бургас /БАК/ на основание чл. 266 ал.2 НПК. В края на съдебното заседание - л. 36 от протокол 152, адвокатът направил искане за отмяна на наложената глоба.

Съдът се произнесъл в закрито заседание на 24.01.2024 година, оставил молбата без уважение и потвърдил наказанието. П. е бил уведомен за определението на съда на 25.01.2024 година и на 30 януари подал частна жалба против акта на съда.

Жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по реда на глава 22 НПК.

Съдът мотивирал отказа си да отмени наложеното в съдебно заседание наказание глоба с това, че адвокатът проявил неуважение към съда, като го прекъснал на няколко пъти, „което провокираше хаотичност, паралелен говор и едновременна намеса на повече участници в процеса. Съдебният състав не успяваше да укрепи контрола върху поредноста на вземане на участие в процеса, върху легитимността във формата и облика на въпросите към свидетелката С., за да бъдат същите в съответствие с процесуалното изискване на чл. 117 НПК“.

Жалбоподателят отправя искането си за отмяна на наказанието, което според него не е обосновано и постановено при нарушаване изискванията на закона. Той е защитник в наказателен процес и следва да осигури основно право на подсъдим – право на защита, посочено в чл. 15 НПК и 1

Конституцията на България. Възможността за санкциониране на защитник в наказателен процес следва да бъде „прилагано при спазване баланса между изискването за разкриване на обективната истина и ненарушаване правото на защита на подсъдимия“. В протокола от съдебно заседание не са отразени всички реплики на повереника на пострадалата и свидетеля. Процесуалната дейност на съда е в несъответствие с духа и смисъла на разпоредбата на чл.

266 ал.1 НПК, свързано с аргументиране въпросите към свидетеля. В закона няма такова изискване и всеки отказ на съда за възможност от задаване на въпроси от защитата, може да доведе до накърняване правота на защита. В зададения от защитата въпрос към свидетеля С. – „защо не се върне в родината си, ако се страхува за живота си, оставайки в България“, не съдържа провокация, а цели да изясни обстоятелства, пряко свързани с предмета на делото. Оценката на съда на поведението на защитника в процесуалната му дейност - задаване на въпроси на свидетел, са оценени като нарушение на реда в съдебната зала в такава груба степен, мотивирало го да наложи санкция на основание чл. 266 ал.2 НПК. По този начин „съдът е осъществил незаконосъобразна преценка на същността на ръководната роля на председателя на състава при провеждането на съдебно заседание, като по този начин е довел и до ограничаване правото на защита на подсъдимия“.

По НОХД 4384/2023 год. по описа на Районен съд Бургас, на 13.12.2023 година е проведено разпоредително заседание когато е прието, че делото ще се разгледа по общия ред. Пострадалата Ю. С. е била конституирана като частен обвинител, представлявана от повереник. На 17 януари настоящата година е първо заседание по делото за събиране, проверка и оценка на доказателства. Редът на провеждане на съдебното следствие е променен със съгласието на страните. Разпитан е свид. П. и по късно престъпено към разпит на свид. С.. Предоставена и е възможност да изложи показания под форма на свободен разказ всичко, което знае по делото. В процеса на разпита защитникът на подсъдимия адв. П. е направил възражение за събирането на доказателства по обстоятелства, по които съдът вече се е произнасял по други наказателни дела- л. 72, гърба, долу и сл. НОХД. Възражението не е уважено от съда. Прокурорът е направил също възражение по излаганите от свидетелката факти и тяхната несъотносимост с делото, което е било уважено от съда – л. 73 НОХД.

По реда на чл. 280 ал.2 вр. чл. 277 ал.3 и 4 НПК е предоставена възможност на прокурора пръв да задава въпроси, а след него и на частния обвинител в лицето на повереника. След като е приключил разказа на свидетеля, прокурорът задавал въпроси – л. 74 ОХ. Защитникът е направил възражение по задаваните от обвинителя въпроси, че не са свързани с предмета на делото- л. 74 гърба. Съдът е предоставил възможност на прокурора да обоснове връзката на изясняваните с въпросите факти с предмета на делото и е продължил да задава въпроси и получава отговори.

Съдът също е задавал въпроси на свидетелката – л. 75, гърба и след приключване на процесуалната активност на прокурора, въпроси е задавал 2 повереника на пострадалата. На защитата е предоставена възможност да задава въпроси – л. 76 гърба ОХ. Още на първия въпрос, свидетелката е отказала да отговори. Съдът предоставил възможност на защитата да „обоснове доказателствената относимост на въпроса“. Следва предупреждение за поведението на защитника, и налагане на наказание. П. е поискал отвод на състава на съда, като резултат от развилата се процедура, и отхвърлен след становище на частното и държавно обвинение. Защитникът е заявил, че няма въпроси към свидетеля и е дадена възможност на подсъдимия да поставя въпроси.

Настоящата инстанция проследява развитието на процедурата в разпита на свид. С. само и единствено за преценка приложението на закона.

Формално НПК е спазен. Но фактически защитникът не е имал възможност да постави въпроси.

НПК ясно е разписал правилата, по които следва да се провеждат разпити. В законът няма изискване за обосноваване на доказателствената относимост на задаваните въпроси. Страните могат да поставят въпроси за допълване на обясненията/показанията или отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия и да са свързани с обстоятелствата по делото – чл. 138 ал.4 и ал.5 НПК. Зададените от прокурора и частното обвинение въпроси не са изписани в протокола на с.з. но от отговорите може да се прави извод за тях. В предоставената от Савская доказателствена информация са описани факти и събития, извън обсега на обвинението, но разкриващи сложните и многогодишни отношения с подсъдимия и според обвинението, от значение за изясняване на фактите по делото и правилното му решаване.

Такава възможност не е предоставена на защитата и още с първия въпрос, след отказа на свидетел да отговори, съдът е изисквал от защитника да обоснове въпроса си през призмата на предмета на делото. В закона не е записана такава процесуална възможност в поведението на съда. Съобразно установените правила и изискванията на закона, въпросите в с.з. се задават чрез съда, който може да допусне или не отговор на поставен въпрос. Съдът следва да се произнесе с определение, в което мотивира позицията си да не допусне отговор на поставен въпрос. В конкретния случай съдът не е изпълнил изискването на закона относно позицията си дали допуска отговор на поставен въпрос и причините за това, което е породило излишен диалог между председателя на състава и защитника. Развил се е диалог, извън предмета и обсега на делото, завършил с налагане на глоба на адв. П..

Последният не е излязъл от рамките на добро процесуално поведение в отношението си към съда, опитвал се е да отстои позицията си да задава въпроси. Възможност, каквато е била предоставена на прокурора и повереника.

Законът – чл. 266 ал.2 НПК дава възможност на председателя на състава на съда да налага глоба за „груби нарушения“, свързани с реда в съдебната зала. Няма легално определение за последните, затова и преценката за всеки отделен случай е конкретна и индивидуална. В този случай поведението на 3 адв. П. не може да бъде определено като грубо нарушение реда в съдебната зала. Диалог, с участието на председателя на съдебния състав и защитника, при който са разменени реплики, които не излизат от рамките на добрия тон.

Поради това наложеното наказание следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл. 345 НПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение на л. 78 в протокол 152 от съдебно заседание на 17 януари 2024 година по НОХД № 4384/2024 г. по описа на Районен съд Бургас и наложената с него глоба в размер на 100 лева на адв. Б. П. от БАК.

Определението е окончателно.

На основание чл. 340 ал. 2 НПК, да се уведомят страните за настоящия акт на съда.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4