Решение № 163 от 10.01.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 10.01.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15469 по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* срещу ответника И.М.С.,

ЕГН:

**********,*** условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във чл. 9, ал.1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

- сумата от 1000.00 лв., представляваща главница на основание сключен Договор за паричен заем № 2891573 от 04.07.2017 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“

АД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* в полза н. „А.з.к.н.п.з.“

ООД,

ЕИК ********* с договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –

22.06.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми;

- сумата от 191.84 лв. договорна лихва за периода 21 юли 2017 г. до 06 юли 2018 г.;

- сумата от 913.90 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение;

- сумата от 45,00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение;

- сумата от 52,70 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху непогасената главница от 1000,00 лв. за периода от 22 юли 2017 г. (датата на допускане на забава на погасителна вноска) до 16 юни 2018 г.

(датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение), за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4846/25.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 9765/2018 г. на ВРС. Претендират се и направените разноски в производството по ч.гр.д.№ 9765/2018 г. на ВРС и в настоящото производство.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

С Договор за паричен заем

№ 2891573 от 04 юли 2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и И.М.С. като Заемател при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, съгласно който Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1000,00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. И.М.С. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1191.84 лв., ведно с договорната лихва на 26 погасителни вноски, всяка в размер на 45.84 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем, И.М.С. не е извършвал плащания.

Твърди, че в сключения между страните договор, ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, ще дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. На ответника била начислена неустойка в размер на 913.90 лв.

Сочи, че разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9,00 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45,00 лв., поради което И.М.С. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 45,00 лв., като същите са начислени на осн. чл. 10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.

Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 06 юли 2018 г. - последната падежна дата, което същият не е сторил, поради което дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 52.70лв., считано от 22 юли 2017 г.

- датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 16 юни 2018 г. г, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Сочи, че така описаното вземе му е прехвърлено от кредитодателя на основание сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 февруари 2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ответникът чрез особен представител, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва всички изложени от ищцовата страна фактически и правни твърдения - за валидно възникнали и налични облигационни отношения между ответника и „Изи Асет Мениджмънт" АД; за изпълнение на задълженията по представения с исковата молба договор от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД; за неизпълнение задълженията от страна на ответника. Твърди, че в полза на това дружество, не е възникнало твърдяното вземане, за да бъде същото валидно прехвърлено на ищцовото такова. Твърди, че самото прехвърляне не е произвело действие спрямо ответника и спрямо третите лица, доколкото съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД има такова от деня на съобщаването му на длъжника. Твърди, че връчване на такова уведомление на назначения особен представител на длъжника е ненадлежно. Твърди, че сумата по договора не е предена на ответника.

В условия на евентуалност твърди, че така представения договор е недействителен съгласно изричната разпоредба на чл.22 от Закона за потребителския кредит, поради . наличието на неравноправни клаузи. Излага, че дори и да се приеме обратното, съгласно чл.92 ал.1 пр.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Счита претендираната неустойка за прекомерна.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК

********* редовно уведомено, не изпраща представител, депозира писмено становище за гледане на делото в нейно отсъствие и за уважаване на исковата претенция на ищеца.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4846/25.06.2018 г., издадена по ч.гр.д. №9765/2018 г. по описа на ВРС е разпоредено длъжникът И.М.С. да заплати на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД процесните суми.

С исковата молба по делото е представен Договор за паричен заем №2891573 от 04 юли 2017 г. (л.5) между „Изи Асет Мениджмънт” АД и И.М.С., съгласно който се предоставя на ответника заем в размер на 1000,00 лв., който трябва да се погаси чрез 26 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 45,84 лв. Съгласно чл.2, т.6 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 35%, годишният процент на разходите за заема е 40,90% (т.8), а общата дължима сума от заемателя е в размер на 1191,84 лв. Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до 3 дни от сключването му да предостави подробно описани обезпечения на заемодателя, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 913,90 лв., която ще се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска, към които се добавя сума в размер на 35,15 лв. Съгласно приложената тарифа на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪТ“ АД е уговорено, че ако заемателят забави плащането на падеж на погасителната вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса разходи за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв., като всички начислени разходи не може да надхвърлят 45,00 лв. В чл. 3 от договора са посочени и датите, на които се дължат погасителните вноски, без да е посочено как се формира размерът на всяка една от погасителните вноски – или какъв е размерът на главницата и какъв на лихвата. Към договора е приложено предложение за сключване на договор за паричен заем.

Представен е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. (л.8), сключен между „Изи асет мениджмънт” АД като продавач и „А.з.к.н.п.з.”

ООД като купувач, съгласно който продавачът ще прехвърля на Купувача на месечна база ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредит, сключени между продавача и трети физически лица, които вземания ще се индивидуализират в Приложение №1, неразделна част от договора. Представено е и приложение №1/30.01.2017 г. (стр.14-16) със заличени други данни, в което под №614 е записан договор за паричен заем №2891573 от 04 юли 2017 г. с главница 1000,00 лв., общо дължими по кредита 2164,2 лв. за длъжник И.М.С., ЕГН**********, с което съдът намира, че на ищеца от кредитора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ е прехвърлено именно вземането по процесния договор.

Представено и е потвърждение за сключена цесия от „Изи асет мениджмънт” АД (л. 13) без посочена дата, на която е направено обективираното в него изявление.

По делото е представено и

Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. сключен между

„А.з.к.н.п.з.” ООД и „А.з.с.н.в.” ЕАД, като съгласно Приложение 1 от 03.05.2019 г. е прехвърлено и процесното вземане, описано под №22799 в приложението. Представено е и писмо за потвърждение за извършена цесия от „А.з.к.н.п.з.” ООД.

От представеното и неоспорено от страните заключение на вещото лице А.В. се установява, че от Справка извлечение от системата на „ Изи Асет Мениджмънт" поДоговор за паричен заем N 2891573/04.07.2017г на 04.07.2017г. от ответника

И.М.С. е получена процесната сума от 1000 лв. По процесния Договор за паричен заем

№ 2891573 от 04.07.2017г не са извършвани плащания.

Размерът на остатъчното задължение по пера към момента на Депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист както следва:

- сумата от 1000,00 лв., представляваща главница на основание

Договор за паричен заем № 2891573/04.07.2017г между ответника

И.М.С. и

„Изи Асет Мениджмънт“ АД;

- сумата от 191,84 лв. договорна лихва за периода

21.07.2017г до

06.07.2018г;

- сумата от 913,90 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение;

- сумата от 45,00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение;

- сумата от 52.70 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху непогасената главница от 1000 лв. за периода от 22.07.2017г

(датата на допускане на забавата на погасителна вноска) до 16.06.2018г (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение). Общото задължение към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е 2203.44 лв.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл. 415 ГПК. Предявен е след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сума срещу задължение за връщането ѝ на 26 двеседмични вноски, заедно с договорна лихва и такси в посочения размер, наличието на валидна клауза на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, изпадането на заемателя в забава, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.