Решение № 143 от 31.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно частно гражданско дело № 20211100511929 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. с чл. 538, ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на запретения Н. К. К., действащ чрез настойника си С. В. К., чрез пълномощника адв. Ц.П., срещу решение №250/05.09.2021г., постановено по гр.д. №48350/2021г. по описа на СРС, 139 състав, с което е отхвърлена молбата му с правно основание чл. 165, ал.4 във вр. с чл. 130, ал.3 от СК за разрешение да сключи с брат си А. К. К. договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение гледане и издръжка. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, немотивирано, незаконосъобразно и постановено в противоречие със закона и доказателствата по делото, и е направено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата да бъде уважена изцяло.

Поддържа се, че решението е немотивирано, като мотивите на съда са само в няколко реда и се изчерпват единствено с продължителността на живот на поставения под запрещение, както и, че липсва уговорка за запазване на право на ползване. Излагат се доводи, че съдебният състав би следвало да изследва най-добрия интерес на поставеното под запрещение лице, а не продължителността на живот. Поддържа, че поисканото разпореждане не противоречи на интересите на запретеното лице, като съдът следвало да 1 изхожда от това същият да бъде обезпечен с грижи и издръжка, да се подсигури бъдещето му и да не му липсва нищо, а ако се случи нещо с неговата майка, животът му да бъде подсигурен такъв, какъвто е бил докато тя се е грижела за него. Това можело да бъде сторено единствено от близък човек, в случая неговият брат. В жалбата се посочва, че молителят се нуждае непрекъснато от грижи, които са поети изцяло от неговата майка, а жилищната му нужда щяла да бъде задоволена, тъй като другите три апартамента в сградата били собственост на брат му А. и така той щял да има подкрепата и да живее в жилище на другия си най-близък човек освен майка си. Навеждат се твърдения, че имотите ще бъдат в тежест на молителя, тъй като той не може да живее в тях и да ги поддържа, а желанието на майка му е да осигури бъдещето на сина си, за да има на кой да разчита и да се грижи за него, в случай, че нещо се случи с нея. Излагат се твърдения, че молителят е в тежко здравословно състояние, не може да става сам, не може да се придвижва сам и за него са необходими денонощни грижи и помощ, която могат да му осигурят обучени болногледачи. Неправилни били изводите на съда, че рисковете за молителя са огромни при липса на уговорка за запазване на право на ползване. Навеждат се доводи, че не съществува такъв риск за молителя, тъй като в нотариалния акт изрично ще бъде записано, че освен всички грижи, които брат му ще поеме, издръжката, която ще трябва да му осигурява на месец ще бъде в размер на 3000 евро. От тях 2000 евро щели бъдат за двамата болногледачи, а 1000 евро за дрехи, храна и лекарства. Това било най-доброто за молителя, тъй като от една страна щял да има сигурност в лицето на брат си като най близък негов роднина, който да се грижи за него и да го издържа, а от друга нямало да се налага да извършва действия на управление с имуществото си. Поддържа се също така, че правото на ползване не би защитило молителя, а би го обременило, тъй като е свързано с разноски, които не са в негов интерес. От друга страна същият нямало как да живее сам в жилището, за него били необходими денонощни грижи, и в случай, че нещо се случело с майка му, той трябвало да живее при брат си в негово жилище. Подадената молба за разрешение за разпореждане с недвижими имоти била вследствие на желанието на майката на молителя синът й да бъде обезпечен и да има близък човек, който да се грижи за него в случай, че се случи нещо с нея. Така щял да получи сигурността, от която се нуждае, като за него се грижи другият му най-близък човек – неговият брат, 2 както и да има висока и месечно регламентирана сума за издръжка. Освен това молителят нямал друг близък човек, на който да разчита, тъй като баща му живеел от 15 години в ЮАР, създал ново семейство и имал още четири деца. Не бил виждал сина си от години и не му се обаждал, нито се интересувал от него и от здравето му. С оглед изложеното в жалбата се поддържа, че с направеното искане изцяло е защитен интереса на молителя.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 538, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 165, ал. 4 във вр. чл. 130, ал. 3 от СК , извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на поставени под запрещение лица, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия им адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на запретеното лице.

Преценката дали да бъде разрешено извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на поставено под пълно запрещение лице по реда на чл. 130, ал. 3 СК следва да бъде извършена от съда с оглед интересите на запретеното лице от извършването на конкретното разпореждане, изхождайки от обстоятелството дали и до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на нуждите му. Преценката следва да бъде извършвана с оглед особеностите на конкретния случай както по отношение на нуждите, за удовлетворяването на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имущество, което се иска да бъде разрешено, но винаги при отчитане интереса на поставеното под запрещение лице, който трябва да е безусловно и по категоричен начин установен. От една страна да бъде взето предвид дали удовлетворяването на посочените в искането нужди и потребности на поставеното под запрещение лице чрез извършване на разпореждането е в негов интерес, а от друга страна дали е в негов интерес и самото извършване на разпореждането, т. е. биха ли били удовлетворени чрез извършване на разпореждането нужди и потребности на запретеното лице без 3 интересите му да бъдат накърнени. (Определение № 3 от 5.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6203/2015 г., I г. о., ГК).

В случая от представените с молбата писмени доказателства се установява, че молителят Н. К. К. е поставен под пълно запрещение с решение по гр.д. №524/2014г. по описа на СГС, влязло в сила на 31.01.2015г.

Видно от удостоверение на органа по настойничество и попечителство при СО, район Витоша, С. В. К. е назначена за настойник на поставения под пълно запрещение неин син Н. К. К.. Молителят е обосновал искането с твърдения, че жилищните му нужди са задоволени, тъй като в момента живее при майка си, а евентуално би могъл да живее в жилище на брат си А., както и с желанието на неговата майка бъдещето му да бъде гарантирано, като за него се полагат грижи и издръжката му бъде осигурявана от неговия брат.

Първоинстанционният съд е приел, че интересите на молителя няма да бъдат защитени, ако бъде дадено исканото разрешение, тъй като неравенството на престациите при бъдещата сделка е съществено, а рисковете за молителя са огромни – да се лиши от цялото си недвижимо имущество при липсата на уговорки за запазване на право на ползване или друга гаранция за жилище.

Така постановеното решение е правилно. В настоящото охранително производство в правомощията на съда е единствено проверка дали исканото разпореждане е в интерес на запретеното лице. Въззивният съд намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките н а чл. 130, ал.3 СК за даване на разрешение на молителя за разпореждане с притежаваните от него недвижими имоти. Не е в интерес на запретения Н. К.

К. да се лиши от собствеността си върху имущество на значителна стойност (424 188,80 лева, съобразно представеното удостоверение за данъчна оценка, като, както е приел и първоинстанционният съд, същата е занижена и не съответства на пазарната цена на имотите). Поради това прехвърлянето на няколко имота на значителна стойност срещу задължение за издръжка и гледане при посочените в молбата параметри и условия на разпоредителната сделка би довела до сериозно ощетяване на запретения, до засягане на неговия патримониум и накърняване на интересите му. На следващо място наличното имущество на запретения дава възможност, при рационалното му управление, да му носи доходи (напр. наеми) и без да бъдат отчуждавани 4 процесните имоти.

Ето защо въззивният съд намира, че не е налице основание за уважаване на молбата по чл. 165, ал.4 във вр. с чл. 130, ал.3 от СК и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, IV-Е състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №250/05.09.2021г., постановено по гр.д.

№48350/2021г. по описа на СРС, 139 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5