Решение № 8787 от 28.12.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,

28.12.2017г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав

На двадесет и първи ноември година 2017

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева секретар:

Стефани Калоферова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3654 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.

По изложените в исковата молба обстоятелства и увеличение допуснато по реда на чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. от 21.11.2017г., ищцата

Г.И.И. ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Ив. Й. е предявила срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от получени телесни увреждания, резултат на ПТП, настъпило на 23.11.2015 г., ведно със законната лихва от датата на увреждане - 23.11.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Твърди се в исковата молба, че при ПТП на

23.11.2015г. около 17,20ч. в гр.Ш., на бул.”Мадара”, на пешеходна пътека срещу читалище „Тодор Петков” водачът Ф. Х.Х., при управление на л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 250 Д“, ДК № ********, нарушил правилата за движение, като не пропуснал пресичащата по пътеката Г.И.И., като и причинил редица телесни увреждания. След удара на пострадалата ищца Г.И. била оказана спешна медицинска помощ в „МБАЛ -Ш.” АД, като е поставена диагноза: изкълчване на лява раменна става, фрактура на раменната кост в областта на големия туберкул, фрактура на опашната кост. Наложила се оперативна интервенция – закрито наместване на дислокацията на рамото и закрито наместване на фактурата без фиксация. Сочи се, че ищцата продължила лечението в домашни условия на постелен режим, като за нея се грижел съпруга и. Твърди се, че към настоящия момент ищцата не е възстановена, като след извършени консултации били установени увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и миелопатия. Болките не стихвали, ищцата получавала схващания, изтръпвания на подбедриците и имала проблеми в бита и обслужването, поради ограничените движения.

Твърди се, виновният за настъпилото събитие водач Ф. Х., попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката “Гражданска отговорност” – полица №BG/02/115001843531, валидна от 14.07.2015 г. до 13.07.2016 г., сключена с ответника за лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 250 Д“, ДК № ********.

Ответното дружество З. „Б.И.“ АД, в депозирания в срока по чл.367 ГПК отговор оспорва иска по основание и размер.

Оспорва да е извършен деликт от водача на МПС Ф. Х., твърдените в исковата молба травми и причинната им връзка с

ПТП. Поддържа, че било налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва размера на исковата претенция като завишена и несъответстваща на чл.52 ЗЗД. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за описания по-горе лек автомобил към датата на ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която като пешеходец на пешеходната пътека не се била съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващото МПС. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощика си адв.Й. поддържа предявения иск.Представя списък на разноски и писмена защита.

В съдебно заседание ответника чрез адв.И. оспорва предявения иск. Представя и списък на разноски.

В о.с.з. на 21.11.2017г. на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение на размера на осъдителния иск от 40000лв. на 80000лв.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите неоспорени протокол за ПТП №1610377 / 23.11.2015г. на при РУ „Полиция” гр.-МВР Ш. и протокол за оглед на ПТП от 23.11.2015г., се установява, че на 23.11.2015 г. около 17.20 часа в гр.Ш., на бул.”Мадара” водачът Ф. Х.Х., при управление на л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 250 Д“, ДК № ********, нарушил правилата за движение, като не пропуснал пресичащата по пешеходна пътека Г.И.И., като я блъснал с предния капак на автомобила, при което пострадала пешеходката, която получила фрактура на раменната кост в областта на големия туберкул, фрактура на опашната кост, луксация на раменната става.

/л.5 от делото/ В протокола за ПТП е отразено, че по отношение на водача Ф. Х.Х. е взето административно отношение за допуснато нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП.

Видно от приетия в заверен препис протокол от 11.05.2016г. по НОХД № 1166/2016г. на РС Ш., същия обективира постигнато по реда на чл.382 НПК споразумение, в което Ф. Х.Х., е признат за виновен за това, че на 23.11.2015 г. в гр.Ш., на бул.”Мадара” в посока с кръстовището с ул.Калиакра при управление на л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 250 Д“, ДК № ********, нарушил правилата за движение /чл.119, ал.1 ЗДвП- при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пътеката или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре/ и по непредпазливост причинил на Г.И.И. средна телесна повреда изразяваща се в изкълчване на лява раменна става, фрактура на раменната кост в областта на големия туберкул, фрактура на опашната кост, което довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник със среден срок на възстановяване три месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека –престъпление по чл.343, ал.3 предл.последно б.”а” пр.2 от НК, във вр.чл.342, ал.1 НК, като е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, отложено на осн. чл.66 НК за срок от 3 /три/ години. Споразумението е одобрено надлежно от съда, с окончателно определение, като нохд № 1166/2016г. на РС Ш. е прекратено, след одобряване на посоченото споразумение./л.28-л.30 от делото/

Одобреното от съда споразумение съгласно чл.383, ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда и е задължително за гражданския съд по смисъла на чл.

300 от ГПК досежно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл протокол на Ш.ски районен съд от 11.05.2016 год. по НОХД № 1166/2016 год., в което е одобрено цитираното по-горе споразумение е задължително за гражданския съд относно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства.

От приетата епикриза по ИЗ №18207/201г.5 издадена от

МБАЛ гр.Ш. се установява, че Г.И. е постъпила в отделението по ортопедия на 23.11.2015г. е постъпила по спешност след ПТП, като е хоспитализиран в периода до 25.11.2015г., като е поставена диагноза фрактура на раменната кост в областта на големия туберкул, фрактура на опашната кост, луксация на раменната става. Ищцата е оперирана на

24.11.2015г. – закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация. /л.6 от делото/

Видно амбулаторни листове от 06.01.2016г., че ищцата е била преглед при невролог, като е поставена диагноза увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с миелопатия./л.7 -8 от делото/

Според приетото неоспорено заключение на комплексната съдебно медицинска експертиза с вещи лица д-р Т. Д. ортопед – травматолог и д-р В. М. - невролог, вследствие на ПТП на 23.11.2015г. ищцата Г.И. на 51г. е получила следните увреждания: изкълчване на лява раменна става; счупване на големия израстък в горния край на лява раменна кост; фрактура на опашната кост, които са констатирани при постъването на ищцата в МБАЛ Ш..

В.л. травматолог, сочи, че описаните увреждания са в причинна връзка е процесното ПТП. Сочи, че спрямо ищцата е проведено лечение, както следва: болнично - от 23.11.2015г. до 25.11.2015 г. - 2 дни и домашно-амбулаторно - от 25.11.2015г. до около 2,5 - 3 месеца.По време на болничното лечение е направено закрито наместване на изкълчването на лявата раменна става и поставена обездвижваща превръзка за 3 седмици . В периода на домашно-амбулаторното лечение ищцата е ходила на прегледи и провеждала раздвижване на крайника. От заключението на СМЕ е видно, че за възстановяване от описаните травми е бил необходим период от около 2,5 - 3 месеца. Д-р Т. Д. пояснява, че ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за 7-8 дни, а също така и след сваляне на обездвижващата превръзка и започване раздвижване за 10-12 дни. В останалите периоди от оздравителния процес интензитетът на болките е бил по-малък за около 3-4 месеца. След това ищцата е изпитвала болки в левия горен крайник при влажно и студено време, при по-голямо натоварване на крайника до 6 месеца след ПТП.

Установява се, че ищцата е имала ограничение на движенията от датата на ПТП до изготвяне на експертизата в различна степен. След ПТП ограничението на движенията на раменната и лакътната стави е било пълно за 25 дни. След това обездвижваща превръзка е свалена, пострадалата е започнала раздвижване и обемът на движения постепенно се е увеличавал. В.л. травматолог, пояснява, че понастоящем лявата раменна става извършва движения в обем по-малък от нормата е 15 % в посока назад и извъртането на ръката. Лявата лакътна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10 % по отношение на изправянето на ръката. Според заключението на СМЕ, с оглед възрастта на ищцата, не се очаква съществено подобрение в състоянието на левия горен крайник в бъдеще.В.л. д-р

В. М. – невролог сочи, че пряка връзка с претърпяното на 23.11.2015г. от ищцата Г.И. са следните увреждания: Счупване на лявата раменна кост в областта на големия туберкул, контузия на кръста със счупване на опашната кост. Д-р М. сочи в заключението на СМЕ, че през м.01.2016 г. има съставни 3 амбулаторни листа с диагноза : Увреждане на междупрешленните дискови с миелопатия, но нито оплакванията, нито описания статус са в подкрепа на тази диагноза. Вещото лице невролог отбелязва, че гръбначният мозък завършва на ниво на втори лумбален прешлен, който няма данни да е бил засегнат при ПТП.

По отношение на диагнозата миелопатия вещото лице невролог пояснява, че тя съставлява трайно увреждане на гръбначния мозък и за неговото установяване са необходими специализирани изследвания – мултимодален скенер или ЯМР, каквито в случая не са назначавани. По отношение на лумбалните прешлени д-р В. М. отбелязва, че от направените рентгенови снимки липсват данни за фрактура, но има данни за счупване на опашната кост. За установените през м.01.2016г. болки в кръста, вещото лице невролог сочи, че най –вероятно са свързани с радикулитни прояви с комплексна етиология- наднормено тегло, мускулно пренапрежение, обездвижване.

От заключението на приетата СМЕ с вещо лице д-р Х. Б. М.

– специалист неврохируг, се установява, че при ищцата през януари 2016г. са налице документални клинични данни за увреда поясно- кръстово коренче вдясно, вероятно на ниво Л5 – Eсl, но не са извършени уточняващи диагнозата образни и електрофизиологични изследвания. Д-р М. пояснява, че няма никакви анамнестични и клинични данни за увреждане на гръбначния мозък. В о.с.з. на 21.11.2017г. в.л. д-р Хр. М. пояснява, че счупването на опашната кост понякога води много силни и продължителни болки. Пояснява още, че има случаи, в които болките водят до болезнено състояние наречено кокцигодиния, но при ищцата не е документирано такова състояние.

Съдът възприема заключението на заключение на комплексната съдебно медицинска експертиза с вещи лица д-р Т. Д. ортопед – травматолог и д-р В.М. – невролог и заключението на СМЕ с в.л. д-р Х.М.

-неврохирург, като обективни, компетентно дадени.

Свидетелят К. И. /56г. съпруг на ищцата/, сочи в показанията си, че по телефона му съобщили, че кола е ударила жена му.

Когото отишъл в болницата тя лежеше и била много разстроена. Споделила му, че е ударена в главата, в десния крак и лявата ръка и не знае колко време не е дошла на себе си. След изписването, на количка закарахме ищцата вкъщи,защото не можела да се движи сама. Св. И., сочи, че съпругата му четири месеца била в леглото. Ходела до тоалетната на четири крака и той се грижел за обслужването и домакинството. Ищцата била с обездвижена ръка, а по-късно посещавала физиотерапия. Свидетелят сочи, че преди катастрофата ищцата била майстор на торти, а сега не можела да работи. Не можела да вдига лявата си ръка и я болял десния крак.