Решение № 581 от 19.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Благоевград, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20251200500970 по опИ. за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от ТП „ДГСГ“, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: с. Г., общ. Г., представлявано от директора Д.Ш., чрез юрк. М.Х., против Решение № 194/06.06.2025 г., постановено по гр.д. № 368/2023 г. по опИ. на Районен съд Г.Д. в частта, с която исковете по чл. 344, т. 1, 2 и 3 КТ са уважени.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички релевантни по делото доказателства, а е постановил решението на база на субективна съпричастност към ищеца като по-слаба страна. Безспорно било установено по делото, че ищецът не е изпълнявал качествено трудовите си задължения.

Същият не е представил пред работодателя си документи, с които да докаже, че е извършил обход на участъка, за който отговаря като горски стражар. Ако същият е бил направил обход на въпросния участък е щял да установи нарушенията, които са констатирани по-късно след извършена ревизия.

Практиката била когато се констатират нарушения от горските стражари да се вземат навременни мерки, с които да се прекратят действията на нарушителите. Твърди се, че в случая е липсвала каквато и да е информация за конкретния участък, тъй като служителят не е подал такава. Неправилно било прието в решението, че в заповедта не е опИ.на датата на нарушение на трудовата дисциплина, тъй като констативният протокол от 16.03.2023 г. бил 1 опИ.н в шапката на дисциплинарната заповед, като основание за издаването й.

В случая не броя на незаконно отсечените дървета бил релевантен за извършеното деяние да се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина, а неизпълнението на трудови задължение по охрана на горската територия и дърветата в нея. Твърди се, че постоянното вземане на отпуски и болнични от служителя е довело до този резултат. Охраната на гора била специфична работа и изисквала постоянно присъствие в гората. Установено е по делото, че от 01.01.2023 г. до освобождаването на служителя, същият не е депозирал нито един протокол за извършен от него обход в участъка му.

Виновното поведение на служителя се изразявало във виновното му бездействие за периода от завръщането му след болнични на работа на 06.03.2023 г. до 13.03.2023 г., в който период той не е реагирал своевременно да подаде информация, че в участъка му се извършва незаконна сеч. Твърди се, че стойността на изсечените дървета е над 2000 лв. Нарушението на трудовата дисциплина в случая не било маловажно и било предшествано от други нарушения на трудовата дисциплина, свързани със системно неизпълнение на трудовите задължения.

Иска се от въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваната част, като предявените искове на уволнения служител се отхвърлят.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – Ш. И. К., от която в срок е постъпил подробен писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба, като недопустима респективно като неоснователна. Сочи се, че с въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение в неговата цялост, но със същото не са уважени всички предявени искове, поради което въззивната жалба е недопустима по аргумент, че не е налице неблагоприятен за жалбоподателя резултат. Недопустимо било и заявеното в жалбата искане да бъде потвърдена издадената заповед за уволнение, тъй като настоящото производството не било административно и било недопустимо да се потвърждава заповед като административен акт.

Твърди се в отговора, че във въззивната жалба липсвали указания в какво се състои порочността на атакувания акт. Сочи се, че районният съд правилно е стигнал до извод, че Заповед № РД-00-144/30.03.2023 г. е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ. От процесната заповед не ставало ясно кога е извършено нарушението. Отделно от това наложеното наказание било незаконосъобразно, поради немотивираност на заповедта за налагането й, съгласно изискванията на чл. 195 КТ.

Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.

В о.с.з двете страни се представляват от упълномощени процесуални представители.

Жалбоподателят, чрез юрисконсулт М.Х., моли жалбата да бъде уважена, решението на районния съд в обжалваната му част да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени.

Въззиваемият, чрез адв. И. И. прави искане за потвърждаване на решението на първата инстанция, претендира се присъждане на адвокатско 2 възнаграждение в размер на 1800 лв., като размерът му е оспорен от жалбоподателя поради прекомерност.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, поради следните съображения:

С атакуваното решение съдът е уважил предявените искове на ищеца Ш.

И. К. срещу ответника ТП „ДГСГ“, като е признал за незаконно уволнението на Ш. И. К. и е отменил Заповед № РД-07-144/30.03.2023 г. на Директора на ТП „ДГСГ“, с която му е наложено наказание уволнение, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност - „Горски стражар” в ТП „ДГСГ“ и му е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 8 661,76 лева за периода 30.03.2023 г. - 29.09.2023 г., през което същият е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на предявяване на иска - 27.04.2023 г., до окончателното й изплащане.

Районният съд е уважил исковете по чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ като в мотивите си е приел, че атакуваната уволнителна заповед не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195 КТ, не е доказано извършване на нарушение, налице е неадекватност на наложената санкция и извършеното нарушение.

Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е ССчЕ, от които се установява следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжността „Горски стражар“ в ответното ТП на ДГС Г.. Не е спорно, че отговаря за опазването на отдели от 219 до 271 включително и отдел 751 с обща площ на отделите 891 ха /8910 дка/, част от VIII – ми ОУ ГСУ Г..

Представени са писмени доказателства, видно от които за месеците януари и февруари 2023г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск за седем дни, ползвани поотделно. За периода 21.02.2023г. - 06.03.2023г., вкл. е бил в отпуск по болест за четиринадесет дни, по поставена диагноза – камък в бъбрека. На 07.03.2023г. е бил на работа, след завръщането му от отпуск по болест.

В изпълнение на заповед на Директора на ДГС Г. от дата 13.03.2023г. е извършена проверка на отделите, охранявани от ищеца от комисия в състав – М.Л., И.М., М.В., Л.Л., като на проверката е присъствал и ищецът.

Резултатите от проверката са отразени в Протокол от дата 16.03.2023г., връчен на работодателя на 16.03.2023г., както и на ищеца, подпИ.н от него с възражения. Комисията е констатирала и отразила в протокола, че в района, за който отговаря Ш. К., са отсечени 31 броя букови дървета без за това да е издавано позволително за сеч и без да е маркирана отсечената дървесина.

Посочено е, че отсичането на дърветата е станало в началото на календарната година на 2023г. Впоследствие в писмен доклад комисията посочва, че нарушенията /незаконната сеч/ са извършени през месец февруари 2023г.

Във връзка с констатациите на комисията работодателят е изискал писмени обяснения от ищеца и такива са депозирани на дата 24.03.2023г.

3

Впоследствие със Заповед № РД-07-144/30.03.2023 г. на Директора на ТП „ДГСГ“, на ищеца е наложено наказание уволнение, като в опИ.ние на нарушението е посочено следното:

В качеството си на длъжностно лице – горски стражар е допуснал в охраняваните от него отдели да се извърши незаконна сеч на 31 броя букови дървета, без същите да са маркирани с КГМ и без за тях да е издадено позволително за сеч. Посочено е, че нарушенията са допуснати поради неизпълнение на трудовите му задължения по длъжностна характеристика, изразяващи се в неосъществена достатъчна охрана и контрол на поверения му участък, при което са нанесени вреди на стопанството в размер на 459, 73 лв. без ДДС. Посочено е, че е налице неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закона и други нормативни актове. Посочено е също така, че служителят не е констатирал незаконната сеч, като в тази връзка не е съставил КП, не е уведомил прекия си ръководител, за да може ТП ДГС Г. да предприеме мерки за предотвратяването им.

Освен уволнителната заповед е издадена от директора на ТП „ДГСГ“, и заповед за ограничена имуществена отговорност, видно от която ищецът е понесъл и имуществена отговорност - да заплати вредата от незаконно отсечените 31 броя букови дървета на стойност 459,73 лв. без ДДС.

Представени са две заповеди, видно от които преди уволнението служителят К. е бил наказван дисциплинарно от работодателя си. Така със Заповед № 639/07.11.2022г. му е наложено наказание „Забележка“, заради неспазване на работното време, а със Заповед № 691/10.11.2022г. му е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ заради това, че не е открит в охранявания участък за времето, когато е бил дежурен.

В качеството на свидетели пред районния съд са разпитани лицата извършили проверката, послужила като основание за издаване на уволнителната заповед, а именно: М.Л., И.М., М.В. и Л.Л..

Свидетелите в своите показания установяват какво са констатирали при извършване на проверката и показанията им съвпадат с това, което е отразено в съставения и представен на работодателя протокол от дата 16.03.2023г.

Допълнително св. М.Л. посочва, че след като на ищеца е свършил отпуска по болест е следвало да направи обход на охранявани от него участък и да констатира отсечените дървета, да състави протоколи, но такива не са съставени и представени в горското.

Св. М.В. допълва, че е пряк ръководител на ищеца. Повод за проверката било това, че ищецът често бил отпуска. По принцип, когато горски излиза отпуска се замества от друг и се прави приемо - предавателен протокол, съставен от свидетели и подпИ.н от двамата горски, с който единия горски предава обекта на другия. За един ден отсъствие това не се прави, прави се при по - дълги отсъствия. Когато ищецът е бил болен не е правен приемопредавателен протокол. По времето на болничния ищецът е заместван от Л.Л., който констатирал наличието на отсечените дървета. Принципът на работа е когато горският констатира нарушение /напр. незаконна сеч/ да състави констативен протокол, който в 7 дневен срок се завежда в деловодната система 4 на ДГС Г.. Според свидетеля тежестта на нарушението в случая е поради това, че не е констатирана тази незаконна сеч, а не че реално е извършена такава.

Св. Л.Л. посочва, че замествал ищеца в периода февруари-март 2023г.

/по времето, когато е бил болничен/. Приел участъка без приемо-предавателен протокол. Извършил обходи и констатирал нарушения – около 25 отсечени дървета, съставил доклад до директора, който е приложен като доказателство по делото, но констативен протокол не е съставил, въпреки че такъв се съставя когато се констатира такова нарушение.

Разпитана е и съпругата на ищеца – св. Н. К., която посочва, че съпругът й е бил подложен на постоянен тормоз – налагани му били наказания – забележка, предупреждение за уволнение и уволнение, като това станало в рамките на няколко месеца. Преди това не е имал проблеми.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предмет на настоящата въззивна проверка е решение на Районен съд Г.Д., в частта с която са уважени исковете на ищеца Ш. И. К. срещу ответника ТП „ДГСГ“, с които е признато за незаконно уволнението на Ш. И. К. и е отменена Заповед № РД-07-144/ 30.03.2023 г. на Директора на ТП „ДГСГ“, с която му е наложено наказание „Уволнение“, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „Горски стражар” в ТП „ДГСГ“ и му е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 8 661,76 лева за периода 30.03.2023 г. - 29.09.2023 г., през което същият е останал без работа поради уволнението му, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от деня на предявяване на иска - 27.04.2023 г., до окончателното й изплащане.