Решение № 3866 от 07.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3866 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20241110130097 по описа за 2024 година

В. С. С. е предявил срещу „**“ ЕАД главен установителен иск с правно основание чл.

26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 2861992, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за паричен заем № 2861992. Предявен е и иск срещу „** ЕООД с правно основание 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 2861992, както и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „==“ ЕООД да заплати сумата от 5 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 124,95 лева, представляваща недължимо платена сума.

Ищецът твърди, че на 02.11.2023 г. е сключил Договор за паричен заем № 2861992 с „U=“ ЕАД, а с „==“ ЕООД - Договор за предоставяне на поръчителство по този заем.

Уговорената заемна сума била 550 лева. Сочи, че съгласно договора за паричен заем ГЛП по кредита бил в размер на 40 %, а ГПР – 49,23 %. Твърди, че приложеният ГПР по кредитите бил различен от вписания, като бил въведен в заблуждение и счита, че има неравноправност на уговорката за ГПР, което било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и водело до нищожност на заемната сделка поради липса на задължителен реквизит по договора за заем.

Поддържа, че уговореното възнаграждение за дружеството-поръчител бил разход по заема, който следвало да бъде включен в ГПР по арг. § 1, т. 1 ДР на ЗПК и съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Сочи, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в договора за кредит представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. По двата договора липсвала методика, в която да е ясно разписано формирането на ГПР на 1 съставляващите компоненти. Поради това твърди, че договорите следва да бъдат прогласени за нищожни. Поддържа, че нищожен е и договорът за предоставяне на поръчителство с „==“ ЕООД, като поръчителят бил определен от кредитодателя и договорът за предоставяне на поръчителство е сключен между поръчителя и кредитора, а длъжникът е трето лице, т.е договорът е лишен от основание. Смята, че с договора за предоставяне на поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че е налице протИ.речие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите понеже длъжникът не получава нищо насреща. Евентуално поддържа, че е налице нищожност на заемния договор поради нищожност на клаузата за заплащане на възнаграждение на „==“ ЕООД за учреденото от него лично обезпечение. Това от своя страна водело до протИ.речие с добрите нрави по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК и протИ.речие с Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.

Ищецът твърди, че е за кредитора е породено задължение да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Изложени са твърдения, че е налице заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттам до нейната нищожност по чл. 22 ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за поръчителя е разход по заема, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикатор за общото оскъпяване на кредита- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Поради което счита, че договорът за заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и поради неспазване на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че несъмнено заплащането на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за заем и която е задължително условие за усвояването му. На следващо място сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката за заплащането на предоставено поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-високо от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/2014г. В условия на евентуалност прави искане да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за паричен заем № 2861992. Поддържа, че уговорката за заплащането по договор за предоставяне на поръчителство не е произвела правен ефект, като бил трето лице за правоотношението, чиято воля не била правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване. Твърди, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора протИ.речи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Моли да се осъди ответника „.. ЕООД да му заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 5 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 124,95 лева, недължимо платена сума по Договор за паричен заем № 2861992.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „U=“ ЕАД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва ищецът да е бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство, доколкото това е било негово право.Оспорва се договорът за кредит да е нищожен на релевираните основания, като счита 2 същият за валиден и съобразен със законовите изисквания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.. ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че сума от 5 лева е платена от ищеца на 07.11.2023 г. Излага, че доколкото предоставя услуги по занятие, му се дължи съответното възнаграждение за предоставеното поръчителство. Описва процедурата за кандидатстване за креедит, като обръща внимание, че обезпечението, в това число предоставянето на поръчител, е възможност, но не и задължение за кредитополучателя.

Излага, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, доколкото не е задължително условие за получаване на кредита. Счита, че наличието на свързаност между двете ответни дружества не води до скрито оскъпяване на кредита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за заем и договор за предоставяне на поръчителство със соченото в исковата молба съдържание, че са налице твърдените основания за нищожност на договорите, респ. на оспорената клауза, както и че е платил процесната сума. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да установят възраженията си, в това число, че процесните договори, респ. клаузи са действителни и че е било налице основание за получаването на процесната сума.

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е сключен Договор за кредит № 2861992/02.11.2023 г. между ищеца и „**“ ЕАД, както и Договор за предоставяне на поръчителство № 2861992 между „U=“ ЕАД и „==“ ЕООД.

По делото е представено Приложение № 1 Договор за потребителски кредит № 2861992 /02.11.2023 г., сключен между „** ЕАД и В. С. С., по силата на който на заемателя се предоставя в заем сумата от 550 лева, която следва да бъде върната на 23.11.2023 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГПР от 49,23%.

Представен е и Договор за предоставяне на поръчителство от 02.11.2023 г., сключен между ".. ЕООД и В. С. С., по силата на който поръчителят се задължава да отговоря солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит. За поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 124,95 лева.

В договора за потребителски кредит е предвидено, че в 10-дневен срок от датата на сключване на договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от посочените в разпоредбата обезпечения. В тази връзка в чл. 1 от договора за предоставяне на поръчителство е посочено, че „** ЕООД, в качеството си на поръчител, отговаря солидарно солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, като за 3 целта потребителят следва да заплати възнаграждение в размер на 124,95 лева.

Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която е приела за установено, че по делото е представен Договор за потребителски кредит № 2861992 /02.11.2023 г. с приложение № 1 към него, съгласно който „**“ ЕАД предоставя на В. С. С. сумата от 550 лв. с дата на падеж 23.11.2023 г. (срок на договора - 21 календарни дни). Договорен е фиксиран лихвен процент 40% годишно, като дължимата сума на падеж е 563,44 лв. Посочен е ГПР в размер на 49,23%. Представен е и Договор за предоставяне на поръчителство от 02.11.2023 г. с приложение № 1 към него (погасителен план), съгласно който „==“ ЕООД и потребителя са се договорили поръчителят да сключи договор за поръчителство с “U=“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно пред него за задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Възнаграждението, посочено по договора и дължимо от потребителя, е в размер на 124,95 лв., дължи се на датата на падежа на кредита и се заплаща на „U=“ ЕАД. Съгласно представена разписка № 0700020225490839 от 02.11.2023 г. на EasyPay дружеството кредитор е превело на кредитополучателя по процесния договор за кредит сумата от 550 лв. Експертизата е намерила за установено, че усвояването по процесния договор за кредит е извършено на 02.11.2023 г. Съгласно представена разписка № 0500020272620538 от 07.11.2023 г. на EasyPay кредитополучателят е заплатил на дружеството-кредитор сумата от 688,39 лв., което плащане е прието за установено от експертизата и потвърдено като получено от кредитиращото дружество. От представените справки от ответните дружества е видно, че получената при дружеството-кредитор и заплатена на 07.11.2023 г. сума в размер на 688,39 лв. е разпределена, както следва: погасена главница в размер на 550 лв., погасена договорна лихва в размер па 3,67 лв., погасена вноска по поръчителство в размер на 124,95 лв., неразпределена е останала сумата в размер на 9,77 лв. Касае се за елементи от два отделни договора, главницата /размера на отпуснатия кредит/ и начислената договорна лихва са компоненти на погасителния план по Договора за потребителски кредит, сключен между ищеца и „U=“ ЕАД, а възнаграждението за поръчителство е компонент от погасителния план по Договора за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „== ЕООД. Експертизара е констатирала следното: размер на общата погасителна вноска за сумата, формирана от 550 лв. главница по Договор за потребителски кредит № 2861992/02.11.2023 г., 13,44 лв. договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 2861992/02.11.2023 г., дължима сума на 23.11.2023 г. по договора – 563,44 лв., възнаграждение на поръчителя по договор за предоставяне на поръчителство – 124,95 лв., дължима сума на 23.11.2023 г. по Договор за предоставяне на поръчителство, общ размер на погасителната вноска – 688,39 лв., период на действие на договорите по погасителен план: 02.11.2023 г. -23.11.2023 г. Изчисленият размер на ГПР е в размер на 4844,86 процента годишно.

Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното: въпреки че всеки един от посочените два договора формално да представлява самостоятелен договор, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на обезпечение по кредита в 10- 4 дневен срок от датата на сключване на договора за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с основното задължение по кредита. Поради това съдът намира, че по отношение преценката относно действителността на процесните договори за предоставяне на кредит и поръчителство следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата като физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.