Решение № 6715 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6715 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110106272 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. В. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, Община Столична, ... чрез пълномощника и адв. М. В. М., Адвокатска колегия град Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адрес: гр. Пловдив, ..., против "Вивус. БГ" ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр. София, ..., представлявано от управителя З. С.Р.и А.М..

Твърди се в исковата молба, че на 01.06.2022 г. между ищеца, като заемател и ответното дружество, като заемодател, е сключен договор за паричен заем № 9878582002. Съгласно клаузите на договора ответникът е предоставил на заемателя сумата от 1100 лв., която той се е задължил да погаси в срок до 01.07.2022 г., при уговорени ГПР в размер на 47,90 % и лихвен процент в размер на 40,97. С договора страните са уговорили кредитополучателят да заплати такса за бързо разглеждане на документи в размер на 226,94 лв. Посочва се, че клаузата „Такса за бързо разглеждане“ се съдържа в графа без номер, наименувана „Такса за бързо разглеждане“. На 10.01.2023 г. е сключен анекс към договор за паричен заем № 9878582002, с койт о е договорено между страните удължаване на срока на кредита със седем дни с падеж 17.01.2023 г., като ищеца се е задължил да заплати „Такса за удължаване срока на връщане на общо дължимите суми“ в размер на 105,60 лв., за която клауза се сочи, че се съдържа и в общите условия /без номер/ към договор за паричен заем № 9878582002/01.06.2022 г., отново наименувана, като „Такса за удължаване“, както и във всеки анекс за удължаване на срок към договор за паричен заем № 9878582002/01.06.2022 г., в графа без номер, наименувана „Такса удължаване“. Ищеца е погасил частично задължението си по договора за паричен заем, като е заплатил на три пъти сумите както следва: на 23.04.2023 г. сума в размер на 105,60 лв., на 10.05.2023 г. сума в размер на 125 лв., на 13.06.2023 г. сума в размер на 125 лв. или общ размер изплатените от ищеца суми по договор за паричен заем № 9878582002 в размер на 355,60 лв. Твърди се, че така уговорените „“Такса експресно разглеждане“ и 1

„Такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в договор за паричен заем № 9878582002/01.06.2022 г.и Анексите към него и общите условия са нищожни на основание чл. 10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Според ищеца възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, чл. 1 от ЗПК, като законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия , свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него, по своето естество, представляват такси и услуги, свързани, както с усвояването, така и с управлението на кредита.

Услугата „такса за удължаване срока на връщане на общо дължимата сума“, представлява услуга с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа, а услугата „такса експресно разглеждане“, представлява услуга с възможност за улеснена процедура за получаване на парични средства. Двете услуги по своята същност представляват дейност по усвояване и управление на кредита и са в пряко нарушение на чл. 10а от ЗПК. Ищеца се позова на това, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е на лице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение № 4/2009 по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. Д. № 5093/2007 г., Определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта , е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Твърди се, че тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение – чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Твърди се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договореното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цели извличане на собствена изгода за кредитора. По този начин при явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена се нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Насочва към съдебна практика, както е прието с Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. Д. № 4277/2008 г. на ВКС, IV Г.О., понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. Според твърденията в молбата на настоящия случай, такава нееквивалентност между престациите е на лице, като сумата която се предоставя по така уговорените „Такса експресно разглеждане“ и „Такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в договор за паричен заем № 9878582002/01.06.2022 г. и Анексите към него и общите условия съставляват допълнителна сума, която е в един огромен размер. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Като принципа на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Ищецът твърди, че на самостоятелно основание счита, че така уговорените клаузи „Такса експресно разглеждане“ и „Такса удължава срока на 2 връщане на общо дължимата сума“, предвидени в договор за паричен заем № 9878582002/01.06.2022 г. и Анексите към него и общите условия са нищожни на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като уговорените клаузи са във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищеца, като потребител /чл. 143, ал. 1 ЗЗП/. Посочените по горе клаузи са неразбираеми и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора – чл. 143, ал. 2, т.19 ЗЗП. Позовава се на разписаното в чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за поробителски кредит, имаща за цел резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи са и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. В глава IV от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесните клаузи предвиждаща на такси и в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер над 2 пъти размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвижда заплащането на такси са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. Основаната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 80% от предоставената главница. Наред с това, се твърди, че така уговорените така уговорените клаузи „Такса експресно разглеждане“ и „Такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в договор за паричен заем № 9878582002/01.06.2022 г. и Анексите към него и общите условия са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Твърди се, че така уговрените такси от договора и анексите към него, не са явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно от самия договор за потребителски кредит и Анекси към него, както и от общите условия към договора, по безспорен начин се установява, че клаузите са част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора, Анексите и общите условия и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключването им.

В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Твърди се, че така уговорените клази „Такса експресно разглеждане“ и „Такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в договор за паричен заем № 9878582002/01.06.2022 г. и Анексите към него и общите условия са нищожни и поради това, че се стига на нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В настоящия случай, възнаграждението което следва да се заплати по така уговорените клаузи „Такса експресно разглеждане“ и „Такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в договор за паричен заем № 9878582002/01.06.2022 г. и Анексите към него и общите условия следвало да бъдат отразени в определения ГПР. От всеки Анекс и Договор за банков кредит е видно, че е посочван нов процент на ГПР, който обаче не е такси. Като съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР не отговоря на действително прилагания между страните, до колкото в него не фигурира възнаграждението по двете клаузи и не изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер от предоставения кредит. В 3

§ 1, т. 1 ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителя трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Така уговорените клаузи „Такса експресно разглеждане“ и „Такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в договор за паричен заем № 9878582002/01.06.2022 г. и Анексите към него и общите условия е следвало да бъдат включени в процента на ГПР, в който съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и §1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъде включено „лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит“. С възнаграждението по процесните такси се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е следвало, но не е било включено в процента на ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителността им. А. В. М. претендира, че договор за паричен заем е нищожен, тъй като противоречи на императивни норми и съдържа неравноправни клаузи. Ищецът поддържа, че целият договор за кредит е нищожен поради липса на съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР.