Решение № 1221 от 28.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1221 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000501237 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 18 от 26.01.2024г. на СОС , 4 ти първоинстанционен граждански състав постановено по гр.д.562 от 2023г. Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати на Т. М. П. ЕГН ********** сумата от 15 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образувано срещу него наказателно производство започнало със досъдебно производство № 221 от 2013г. по описа на РУП Ихтиман и приключило с оправдателна присъда за повдигнатото и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2,вр.ал.1 от НК постановена от ОС София по ВНОХД № 968 от 2016г., потвърдена с Решение № 12 от 06.07.2021г. на ВКС по НД № 664 от 2020г.. Върху определеното обезщетение е присъдена и законната лихва върху тази сума , считано от 06.07.2021 г.- датата на влизане в сила на присъдата от 22.06.2020г. по внохд.584 от 2019г., до окончателното й изплащане, на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.84, ал.3 вр.чл.86 от ЗЗД, като искът за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. и законни лихви върху тази разлика е отхвърлен.

1

Прокуратурата е осъдена да му заплати и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лв., представляващи заплатено адв.възнаграждение по същото наказателно производство по повдигнатите обвинения, в едно със законните лихви от 06.07.21г. Присъдени са и направените по делото разноски в размер на 475.40 лв.

В законовия срок е предявена въззивна жалба вх.№ 1616 от 15.02.2024г., от Прокуратурата на Р България . Решението на СОС се обжалва в осъдителната му част за присъдените имуществени и неимуществени вреди, лихви и разноски. В законовия срок е предявена и насрещна въззивна жалба от Т. М. П. , с която първоинстанционното решение се оспорва в отхвърлителната му част.

Прокуратурата на Р България излага съображения, че решението в частите, с които съдът е присъдил обезщетения за имуществени и неимуществени вреди е неправилно. Не се оспорва, че в наказателното производство по повдигнатото обвинение е постановена оправдателна присъда и че това може да е основание за търсене отговорност по ЗОДОВ.

Твърди се обаче, че е налице значителна продължителност на наказателното производство в съдебната му фаза и прокуратурата не би следвало да носи отговорност за тази продължителност, тъй като това зависи и от поведението на страните и на съда. Намира, че ищеца не е успял да докаже претърпените вреди за присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се твърди, че в исковото производство не са събрани доказателства писмени и гласни, с които да се установят негативните последици от наказателното производство. Не се установяват причинени неудобства различни от обичайните, не се доказва твърдяното увреждане на здравето. Не са твърдени негативи в служебното правоотношение , няма отстраняване от длъжност, нито наказания които да са следствие от наказателното производство. Взетата мярка за неотклонение подписка не е довела до ограничаване на правата му.

Намира, че не е приложен правилно принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението, като намира, че определения размер се явява неправилно определен.

Моли решението в уважителната му част да се отмени изцяло или при евентуалност размерите на присъдените обезщетения да се намалят значително и съответно се намалят и следващите се разноски.

2

С отговора Т. П. оспорва изцяло въззивната жалба на Прокуратурата.

Намира, че отговорността на Държавата е безвиновна и обективна, като в конкретния случай, прокуратурата отговаря, като неин процесуален субституент. Отговорността е на прокуратурата, защото е повдигнато неоснователно обвинение и тя го е поддържала в рамките и на проведеното съдебно производство. Позовава се на ТР 3 от 2004г., т.6 и на ТР 5 от 2013г.

С насрещната въззивна жалба Т. П. оспорва решението в отхвърлителната му част за неимуществените вреди като намира, че неправилно съдът е отхвърлил исковата претенция до пълния предявен размер от 50 000 лв.. Намира, че съдът не е взел в предвид всички факти установяващи се от събраните доказателства касателно неговото влошено здравословно и психическо състояние, като резултат от воденото наказателно производство. Размера на определеното обезщетение е изключително занижен и не съответства на предвиденото в чл.52 от ЗЗД.

Моли решението в отхвърлителната му част да се отмени и се уважи изцяло исковата му претенция. Претендира разноски .

Въззивните жалби са редовни и допустими, подадени от легитимирани страни

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните доказателства по делото съобразно с разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК и при ограниченията в правомощията по чл. 269 от ГПК, намери , че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а във връзка с неговата правилност и обоснованост приема следното:

Ищецът П. е предявил иск срещу Прокуратурата на Р България, като процесуален субституент на Държавата на осн.чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ за присъждане обезщетение от 50000 лв. за претърпени неимуществени вреди за повдигнато обвинение, по което е бил оправдан и 3 000 лв. направени разноски в наказателното производство за адв.възнаграждение.

Между страните няма спор по фактите. От приложените към исковата молба писмени доказателства – преписи от обвинителен акт и съдебните решения по проведените наказателни производства, както и присъединените наказателни дела, се установява, че спрямо ищеца Т. П. е повдигнато обвинение по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК с обвинителен акт от 30.01.2015г.

3

Същия е за нанесена средна телесна повреда от П. на Т. Т. на 14.04.2013г., като счупва носа му чрез юмручен удар в 4.15 ч. сутринта, този ден, в гр.Ихтиман. Досъдебното производство № 221 е от 2013г. по пр.пр.890 от 2013г. на РП Ихтиман. Делото е внесено в съда и е образувано нохд.66 от 2015г.. При първото разглеждане Ихтиманския Районен съд оправдава Т. П., но въз основа протест от страна на прокуратурата ОС София отменя първоинстанционното решение и връща делото за ново разглеждане на РС Ихтиман. При повторното разглеждане РС чете осъдителна присъда, която е отменена от ОС София и Т. П. е изцяло оправдан по така повдигнатото обвинение. Оправдателната въззивна присъда от 20.06.2020 г. по внохд 584 от 2019г. на СОС е оставена в сила от ВКС с Решение № 12 от 06.07.2021г. по нак.д.№ 664 от 2020г. . Наказателното производство е продължило 8 години.

Обвинението след оправдателната присъда се явява незаконосъобразно .

Отговорността на държавата чрез нейния процесуален субституент Прокуратурата на Р България е ангажирана на осн.чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ .

САС възприема изцяло установената фактическа обстановка от страна на първоинстанционния съд, която е в съответствие със събраните доказателства. Правилен е неговия извод, че прокуратурата е легитимирана да носи отговорност за причинените вреди, дотолкова доколкото от името на държавата тя е повдигнала и поддържала обвинението пред всички съдебни инстанции. Този извод следва и от т.5 от ТР 3 от 2004г. ОСГК на ВС и от мотивите на ТР 7 от 16.11.2015г. по тд.№ 7 от 2014г. и по аргумент за противното от ТР 5 от 2013г. на ОСГК на ВКС. Като процесуален субституент на Държавата се ангажира нейната безвиновна, гаранционно обезпечителна отговорност, за упражнената от Прокуратурата , в качеството й на държавен орган, правозащитна функция по чл.127 от Конституцията, с която обаче се засегнати неоснователно правата на конкретно физическо лице, каквото се явява ищеца.

Спорът пред въззивната инстанция е за това дали е налице основание за присъждане обезщетение на ищеца – за имуществени и неимуществени вреди и какъв да е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Като се съобрази, че пред първата инстанция безспорно е установено, че ищеца е оправдан по повдигнатото му обвинение, то това е една от хипотезите на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ , която изрично предвижда ангажиране 4 безвиновната отговорност на Държавата, чрез процесуалния субституент Прокуратурата на Р България, както се обоснова по-горе. Предвид на това твърденията в жалбата на Прокуратурата, че на ищеца не се следва изобщо обезщетение са изцяло неоснователни. Безспорно е установено, че спрямо ищеца е било повдигнато незаконосъобразно обвинение. Същия е бил страна – обвиняем в наказателни производства, в продължение на 8 години , в които е следвало да организира защитата си. Въпреки, че при повторното разглеждане на наказателното производство ищеца е осъден на първа инстанция, то същия е изцяло оправдан с решението на ОС София по повдигнатото обвинение, с влязла в сила присъда след потвърждаването й от ВКС. Следователно налице е фактическия състав на чл.2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата чрез държавния орган допринесъл за неоснователното засягане правната сфера на ищеца. Наред с това обвинение в умишлено престъпление, което се е оказало неоснователно и продължителността на поддържане на това обвинение от 8 год., е достатъчно основание да обоснове увреда, която да подлежи на обезщетяване.

Следващия спорен момент е за размера на обезщетенията, като Прокуратурата намира, че присъдения размер е висок, доколкото засягането на правната сфера на оправдания обвиняем е било минимално, в рамките на обичайното водене на наказателно производство. Самия ищец, намира, че присъдената сума от 15 000 лв. не би могла да обезщети претърпените от него болки и страдания, причинени от незаконното обвинение и размера на обезщетението следва да е в пълния претендиран размер от 50 000 лв..

САС намира, че по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди СОС е постановил правилно решение. Макар и като обвиняем ищеца да не е бил задържан, същият е имал мярка за неотклонение – подписка. Това е вид ограничение на правната сфера , което се отразява на правото му на свободно движение. Воденото наказателно производство се е отразило на психическото и физическо състояние на ищеца. Видно от свидетелските показания същия е станал по-затворен, ограничил е контактите си и спортната си дейност. Притеснявал се е как това дело ще се отрази на работата му, както и на семейството му. Касае се за служител в държавна организация – пожарна. С удостоверението представено пред първата инстанция става ясно, че както към момента на инцидента , така и към настоящия момент обвинения е работил като пожарникар и ръководител на 5 екип и не е бил освобождаван от тази работа. Самия факт обаче, че той работи на такава длъжност, предполага че обвинението и една присъда във връзка с него за този вид престъпление биха могли да доведат до освобождаването му от длъжност. Което само по себе си е достатъчно да причини постоянни притеснения докато наказателния процес продължава. Наред с това се касае за малък град, в която общност почти всички се познават , и съответно едно такова събитие води до обсъждане, също до коментари, което обосновава и факта, че ищеца е станал по затворен. Безспорно е установено, че повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство се е отразило негативно на обществените контакти и психическото самочувствие на ищеца.

През този период са открили заболяване на черния му дроб, свързано с метаболитни нарушения и високо кръвно. Представени са медицински документи и е приета и съдебно – медицинска експертиза на вещо лице невролог пред първата инстанция, от които се установява, че водения наказателен процес се е отразил негативно и на физическото здраве на обвинения. Няма категорични доказателства заболяването на ищеца да е резултат и следствие от повдигнато обвинение, експерта ги определя като резултат от генетична аномалия. Независимо от това приема по категоричен начин , че заболяванията са се проявили и са установени именно през този период и са се обостряли във връзка с водените дела. Стигало се е дотам ищеца да прави високо кръвно до 180, 190 на 110 и експерта невролог е категоричен, че такова обостряне е свързано с водените дела и най-често се е получавало около съдебните заседания. Видно от протоколите в наказателното производство обвиняемият се е явявал в съдебните заседания в изпълнение на неговите задължения, а в рамките на седемте години те са били повече от 20 . Вярно е, че някои заседания са отлагани по искане на страните, но повечето от тях са във връзка с поискани и събирани доказателства и съответно предполагат възникване на напрежение особено за хора, които не са подготвени за съдебния процес, а и се явяват обвиняеми . Предвид на това САС намира, че правилно СОС е преценил психофизическото отражение на водения наказателен процес спрямо ищеца в качеството му на обвиняем и е определил справедливо обезщетение в размера от 15 000 лв.. Същото е съответно и на социално – икономическите условия към момента на влизане в сила на оправдателната присъда. Искът за разликата до пълния предявен 6 размер от 50 000 лв. правилно е преценен като неоснователен, доколкото като обвиняем ищеца не е бил задържан, продължил е обичайната си работа, могъл е да остане със семейството си и съответно да продължи да полага грижи за близките си.