Решение № 204 от 23.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Благоевград, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20231200500905 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 171/26.05.2023 г., постановено по гр.д. № 803/2022 г. , РС - П. ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Х. К. А., с поС.ен и настоящ адрес в гр. П., ул. Я.*, ЕГН **********, дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно търговско наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. Ц.ш., ЕИК ***, следните суми, включени в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 212/24.03.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 367/22 г. на Районен съд - гр. П., а именно:

- 7 286,43 лв. - главница, представляваща допълнително начислена стойност на електрическа енергия, за периодите 08.03.2020 г. – 08.06.2020 г., 23.01.2021 г. - 22.04.2021 г., 23.04.2021 г. - 20.05.2021 г., 21.05.2021 г. 23.06.2021 г. и 03.08.2021 г. - 02.11.2021 г., за електроснабден имот в гр. П., ул. Я.*, с абонатен номер 1317960047, поради установено неточно отчитане на средството за търговско измерване на посочения обект, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2022 г. до погасяването, и - 412,33 лв. мораторна лихва, начислена върху посочената главница, с общ период на забавата 09.06.2021 г. - 21.02.2022 г., като ОТХВЪРЛИЛ този иск за разликата над така уважената му част до 1 неговия пълен заявен размер от 481,16 лв., както и за периода 30.06.2020 г. – 08.06.2021 г.

ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. К. А., с поС.ен и настоящ адрес в гр. П., ул. Я.*, ЕГН **********, да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно търговско наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. Ц.ш., ЕИК ***, съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете, както следва: - 203,53 лв. - за заповедното производство (ч. гр. д. № 367/22 г. на Районен съд - гр. П.), и - 1 026,93 лв. - за първоинстанционното исково производство (гр. д. № 803/22 г. на Районен съд - гр. П.).

ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно търговско наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. Ц.ш., ЕИК ***, да заплати на Х. К. А., с поС.ен и настоящ адрес в гр. П., ул. Я.*, ЕГН **********, сумата от 8,86 лв. - съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, за първоинстанционното исково производство (гр. д. № 803/22 г. на Районен съд - гр. П.).

Срещу този съдебен акт, в отхвърлителната му част относно лихвите, е постъпила въззивна жалба с вх.

№5880/21.06.2023 г., подадена от

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД /ЕРМ ЗАПАД/,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц.ш., Б.М.Б.ц., чрез юрк. М.В.-Л., а срещу установителната му част за дължимост на главница, представляваща допълнително начислена стойност на електрическа енергия и лихви - въззивна жалба с вх. № 6118/28.06.2023 г. , подадена от а. Т., с адрес гр. П., ул. Ц.Б.***, пълномощник на Х. К. А..

С въззивната си жалба Х. А. възразява, че неправилно районният съд е приел, че между страните съществува облигационна връзка, като не бил съобразил разпоредбата на чл.4, ал.1 от Общите условия на дружеството, според която всяко лице, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа и е приело общите условия за продажба на крайния снабдител, може да използва електроразпределителната мрежа за снабдяване на обекта с ел.енергия. Не се доказало от извършените проверки наличието на промяна в схемата на свързване на електромера, водеща до непълно измерване на потребяваната енергия в процесния обект, което да доведе до преизчисление на сметката на потребителя по реда на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ за съответния период. Неправилно съдът бил приел за Установено, че от събраните по делото доказателства, за оператора е възникнало правото да коригира количеството пренесена ел. енергия за изминал период по начина, предвиден в чл. 49 ПИКЕЕ и в разрез на доказателства, подкрепящи твърдението му като ответна страна, че в имота не е живял никой от домакинството. Първоинстанционният съд не бил обсъдил представеното доказателство за образувано от Районна прокуратура-Благоевград, ТО- П. наказателно производство за извършено престъпление и така решението му се явявало необосновано.

2

Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което се отхвърлят изцяло предявените искове.

Претендират се сторени разноски в двете инстанции.

С въззивната си жалба „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ

ЗАПАД“ ЕАД /ЕРМ ЗАПАД/ отправя искане за отмяна на обжалваното решение като необосновано и неправилно в частта, с която съдът е отхвърлил частично предявения иск за мораторна лихва, като е приел за установено, че дължимата лихва е в размер на 412, 33 лв. и е отхвърлил същия до пълния предявен размер от 418,16 лв. Претендира и направените по делото разноски.

Възразява се, че съдът неправилно е приел, че лихва в размер на 68,83 лв., представляваща разликата между уважения и предявения размер не се дължи от ответника. Решението в обжалваната част било необосновано, тъй като не се посочвало изрично от съда коя лихва, в кой период счита за недължима. В решението бил посочен общ размер на дължимите лихви 412,33 лв. във връзка с вземанията по шестте процесни фактури, неиндивидуализиран по фактури и периоди, за които длъжникът бил получил уведомления.

Препис от въззивните жалби е връчен на всяка от насрещната по тях страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД по жалбата, подадена от а. Т., като пълномощник на Х. К. А.. Представя споразумителен протокол от 25.07.2023 г., подписан извънсъдебно, след приключване на делото пред първата инстанция, съответно след предявяване на въззивната жалба от страна на „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД в настоящото производство, и видно от който Х. А. е признал съществуването на дълга.

Отправя се искане за оставяне без уважение постъпилата от А. въззивна жалба, като неоснователна и съдът да потвърди решението в обжалваната му част.

Направени са доказателствени искания за събиране на доказателства от страните, по които въззивният съд се е произнесъл.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочени са срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържат 3 необходимите реквизити, не страдат от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането им, поради което съдът ги намира за допустими.

По същество – с двете въззивни жалби се обжалва съдебното решение изцяло – както в уважителната му, така и в отхвърлителната му части.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС П. е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледани по същество, и двете въззивни жалби са неоснователни поради следното:

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно търговско наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) против Х. К. А., с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 23.03.2022 г., до погасяването, както и за мораторната лихва по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД , като за сумите е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 212/24.03.2022 г., по ч. гр. д. № 367/22 г. на Районен съд - гр. П..

В срока по чл. 414 ГПК, е подадено възражение от длъжника, поради което заявителят е предявил установителните претенции за съществуването на оспорените вземания (главница и мораторна лихва, произтичащи от неправомерно ползване на ел. енергия), и включени, както се посочи, в предметния обхват на заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 367/22 г. на Районен съд - гр. П..

В срока за писмен отговор на исковата молба ответникът не е представил такъв.

Ищецът - „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно търговско наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), твърди, че с ответника се намират в облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия в електроснабден обект, находящ се в гр. П., ул. Я.*, с абонатен номер 1317960047. Изтъква, че по този повод се ползва притежаваната от него електропреносна мрежа. Поддържа, че на 08.06.2020 г., на 22.04.2021 г., на 20.05.2021 г., на 23.06.2021 г., на 02.11.2021 г. и на 08.01.2022 г. негови служители са извършили проверки на средството за търговско измерване (СТИ), отчитащо ел. енергията в посочения обект, при което е било установено неточно отчитане, описано в нарочни констативни протоколи (с № 3030054/08.06.2020 г., с № 2000006/22.04.2021 г., с № 2000059/20.05.2021 г., с № 2000502/23.06.2021 г., с № 2000722/02.11.2021 г. и с № 2000738/08.01.2022 г.). Пояснява, че по тази причина е извършил преизчисляване на сметката на абоната със 7 286,43 лв., формирани от сбора на следните суми: 1 553,44 лв., за периода 08.03.2020 г. - 08.06.2020 г., за което е била издадена фактура № 0003273100/15.06.2020 г.; 1 530,44 лв., за 4 периода 23.01.2021 г. - 22.04.2021 г., за което е била издадена фактура № 0003371399/15.06.2021 г.; 476,23 лв., за периода 23.04.2021 г. - 20.05.2021 г., за което е била издадена фактура № **********/25.05.2021 г.; 578,18 лв., за периода 21.05.2021 г. - 23.06.2021 г., за което е била издадена фактура № **********/28.06.2021 г.; 1 821,56 лв., за периода 03.08.2021 г. - 02.11.2021 г., за което е била издадена фактура № 0003391806/05.11.2021 г., и 1 326,58 лв., за периода 03.11.2021 г. - 08.01.2022 г., за което е била издадена фактура с № 0003400732/12.01.2022 г. Счита, че както при самата проверка, така и при преизчисляването на сметката са били спазени всички изисквания, въведени с приложимите нормативни актове - ЗЕ и ПИККЕ.

Смята, че поради допусната забава в погасяването на главното задължение се дължи и мораторна лихва от 481,16 лв., с общ период на забавата 30.06.2020 г. - 21.02.2022 г. Заявява, че за визираните суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответната страна е подала възражение. Затова иска тяхната дължимост да бъде призната за установена. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът А. оспорва исковете, настоява за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Навежда доводи, насочени към обосноваване на тезата, че не е осъществил неправомерно ползване на ел. енергия в процесния електроснабден имот.

Установява се по делото, че ответникът е потребител на електрическа енергия, а ищецът е операторът на електроразпределителната мрежа, по която се осъществява нейната доставка.

Служители на дружеството ищец са извършили проверки на средството за търговско измерване (електромер), отчитащо електроенергията в електроснабдения имот на ответника, както следва: на 08.06.2020 г., в която проверка са участвали свидетелите Е.Ц. и П.П.

(служители на ищеца), като на нея е присъствал и свидетелят В.К. представител на „Федерация на потребителите“ - гр. С.; на 22.04.2021 г., в която проверка е участвал свидетелят П., като на нея е присъствал и свидетелят К.; на 20.05.2021 г., в която проверка е участвал свидетелят Ц., като на нея е присъствала и свидетелката Кристина Т. - представител на „Федерация на потребителите“ - гр. С.; на 23.06.2021 г., в която проверка е участвал свидетелят Г.Н. (служител на ищеца), като на нея е присъствала и свидетелката Т.; на 02.11.2021 г., в която проверка са участвали свидетелите Ц. и П., като на нея е присъствала и свидетелката Й.К. - представител на „Федерация на потребителите“ - гр. С., и на 08.01.2022 г., в която проверка са участвали свидетелите Ц. и П., като на нея е присъствал и свидетелката Т..