Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5236 от 19.09.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2552/2023
Вид
Решение № 5236
Подписан
19.09.2024
Състав
Любомир Василев, Виктория Недева, Ваня Николаева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 117, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 45 · Конституция на Република България
  • чл. 56, изр. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 56, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5236 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100502552 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Ц. Г., чрез адв. М. С., срещу решение № 15064/22.12.2022 г., постановено по гр. д. № 21308/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 173 състав, с което е отхвърлен предявеният от Г. Ц. Г. срещу С. П. П. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10000,00 лева (частичен иск от цялостната претенция в размер на 50000,00 лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства, унижение и накърняване на честта и достойнството, последица от набедяването на ищеца от ответника с тъжба до Софийския районен съд в престъпление - клевета, изразяваща се в това, че на 20.03.2019 г. в предаването „Честно казано“ с водеща Л.К. на тема „Как се краде бизнес със сиво счетоводство и прокурорско бездействие“ разгласил за него позорни обстоятелства и му приписал извършването на престъпления, като ищецът бил оправдан по повдигнатите му обвинения с присъда № 20096995/15.04.2021г. по н.ч.х.д. № 8463/2019 г. на СРС (частично) и присъда № 24/10.11.2021г. по в.н.ч.х.д. № 2249/2021 г. на СГС (изцяло), ведно със законната лихва от датата на подаване на тъжбата (20.05.2019 г.) до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, нарушение на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на СРС, че за частните тъжители, за разлика от Прокуратурата, не е налице задължение за повдигане само на законосъобразни обвинения, поради което те не носят отговорност (извън тази за съдебни разноски), ако производството по подадената тъжба приключи с оправдателна присъда. В тази връзка се сочи, че в производството, образувано по частна тъжба, съдът е сезиран с искане за ангажиране на наказателна отговорност на определено лице, а не на имуществена отговорност, за търсенето на която може да се конституира гражданският ищец. Поддържа се, че в тези производства частният тъжител е приравнен на прокурор и има качеството на обвинител, а частната тъжба съставлява своеобразен обвинителен акт, като правото на частна тъжба не е право на защита на гражданина, а средство за ангажиране на държавната репресия срещу уличено в престъпление от частен характер лице. Поради това се счита, че частният тъжител следва да носи деликтна отговорност за подаване на неоснователна тъжба, независимо дали е действал умишлено. В жалбата е релевирано и оплакване за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение във връзка с изготвяне на доклада по делото, тъй като не било указано на ищеца, че е в негова тежест да докаже умисъл у ответника за депозиране на частна тъжба по н.ч.х.д. № 8463/2019 г. на СРС, НО, 135 състав, с цел да се навреди на ищеца. Оспорва се и изводът на районния съд, че ищецът не е доказал наличието на злоупотреба с право от страна на ответника, като се счита, че така СРС незаконосъобразно е разменил тежестта на доказване в противоречие с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. По тези съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е редовна и допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. П. П., чрез адв. В. Ч., в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата и се излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Претендират се разноски.

С постановеното по реда на чл. 267 ГПК определение № 7055/08.06.2023 г. въззивният съд е приема за основателни доводите на въззивника за непълнота на изготвения от първоинстанционния съд доклад, с оглед на което е указано на ищеца Г.

Ц. Г., че е в негова доказателствена тежест е да докаже обстоятелството, че ответникът С. П. П. е сезирал наказателния съд чрез тъжба, основание за иницииране на н.ч.х.д. № 8463/2019 г. по описа на СРС, при съзнание, че тя е неоснователна, с цел да навреди на ищеца.

Във връзка с дадените указания по делото са приети преписи от съдебни 2 решения по търг. д. № 9005/2016 г. на СГС и по гр. д. № 1044/2021 г. на САС.

С обжалваното в настоящото производство решение СРС приема, че съгласно чл. 56, ал. 1 КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, като този, който счита, че са накърнени негови права, може свободно да се обърне към съда за защита, без да се налага да понесе от действията си други неблагоприятни последици, освен необходимостта да заплати разноските на другата страна, ако искането му се окаже неоснователно и загуби делото. Затова когато някой предяви неоснователен иск или подаде тъжба срещу друг, той не носи отговорност за причинените по този начин неудобства, притеснения и душевни страдания, тъй като предявяването на иск, съответно подаването на тъжба, представлява правомерно действие, възможността за което е специално предвидено в КРБ. Посочено е още, че докато за Прокуратурата на Република България е налице задължение да повдига само законосъобразни обвинения, такова задължение няма за гражданите, поради което те не носят отговорност (извън тази за съдебни разноски), ако предявеният от тях иск бъде отхвърлен, съответно производството по подадената тъжба приключи с оправдателна присъда. Приема се, че единствено в хипотезата, в която наказателният съд е сезиран с тъжба при ясното съзнание на тъжителя, че липсва основание за търсене на наказателна отговорност, подаването на тъжбата би могло да се разглежда като противоправно деяние, тъй като по същината си е израз на злоупотреба с право. В конкретния случай е прието, че ищецът не е доказал по категоричен начин противоправния характер на деянието, т.е. наличието на злоупотреба с право, тъй като данните за обтегнатите отношения между страните, за наличие на проверки и досъдебни производства, не могат да обосноват извод, че П. е подал тъжбата при ясното съзнание, че липсва извършено спрямо него престъпление клевета и единствената цел е да нанесе вреди на Г. Ц. Г..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира следното:

Ищецът Г. Г. твърди, че ответникът С. П. е сезирал СРС с тъжба, с която на Г. е повдигнато обвинение за това, че на 20.03.2019 г. в предаването „Честно казано“ с водеща Л.К. на тема „Как се краде бизнес със сиво счетоводство и прокурорско бездействие“ е разгласил позорни обстоятелства за П. и му е приписал извършването на престъпление чрез следните изрази: „Печалбата никога не е била добра, защото той я е укривал “, във фирмата „ се води сиво счетоводство и се краде и то с милиони левове. “, „До 2013г. П. е откраднал от държавата около 5-6 милиона. Той и сега продължава да краде по същия начин и това не го притеснява.“, потвърждава, че договор за отпускане на банков кредит е с фалшифицирани подписи и „е върнат на лицето, за да го унищожи“, „Бандитите в България се съюзяват, нека дори да ме съдят 3

... Има такива в прокуратура, има такива в съд и във всички институции на държавата.“, на въпрос на водещата дали П. не е предлагал на Г. да „си крадат заедно“, последният отговаря: „Да, предложи го през В.А., мой адвокат тогава, на няколко пъти, но не при мен директно, а при един адвокат Г....“, „...Със заплахата, че ще ми се случи нещо. То няколко бяха заплахите, че ще ме запалят.“, ,,По най-грозния и вандалския начин запалиха къщата в Драговищица. Запалиха я на 10.12.2014г. след като не се предадох и това не е разследвано.“, „Може да се предположи, че над бившия ми съдружник има огромен политически чадър и ако се разрови да се докаже.“, „ Той и съпругата му могат да добият академично образование за фалшификации и кражба на пари във всякакъв вид и вариант, дали е от банка, или от където и да е.“, „Смятат се за всемогъщи, за господи тези хора, според мене.“ и ,,Това са хора, които могат да не се спрат пред нищо, това са хора с жесток начин на живот, визия за живот. Те няма да простят в някаква конфликтна ситуация и на най-близките си хора, най- доверените си хора. Вие нямате представа просто.“ Сочи се, че с влязла в сила присъда ищецът е бил изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения, поради което с подаването на частна тъжба ответникът е извършил незаконосъобразно действие, като е набедил ищеца в извършване на престъпление пред надлежен орган (СРС). Сочи се, че ищецът е депозирал тъжбата с цел да припише на ищеца престъпление, което не е извършил, а именно – клевета. Поддържа се, че вследствие на образуваното наказателно производство ищецът е търпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, неудобства, накърняване на доброто му име, честта и достойнството му.

Преживеният стрес се отразил отрицателно на психическото и здравословното му състояние. Ищецът твърди, че се е чувствал обиден и унизен, напрегнат, потиснат и продължавал да търпи душевни страдания. По тези съображения претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева (частичен иск от общата претенция за 50 000 лева).

Ответникът С. П. П. оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е действал виновно, подавайки процесната тъжба до съда, тъй като е считал, че изявленията на Г. Ц. Г. в предаването „Честно казано“ с водеща Л.К. имат клеветнически характер и накърняват авторитета и доброто му име. Поддържа, че защитата на признати от закона лични права (на чест и достойнство) не може да бъде третирана като непозволено увреждане. Излагат се подробни съображения за липса на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като упражняването на процесуално право, изразяващо се в подаване на тъжба, не съставлява виновно противоправно поведение. Поддържа, че при подаване на тъжбата не е действал противоправно и не е съзнавал, нито допускал, че ще причини вреди на ищеца, защото е целял да защити собствените си права и интереси. Оспорват се естеството и интензитета на претърпените неимуществени вреди, както и причинната им връзка с подадената тъжба.

4

Видно от приобщеното по настоящото дело производство по н.ч.х.д. № 8463/2019 г. на СРС, НО, 135 състав, образувано по частна тъжба вх. № 1034568/20.05.2019 г. на С. П. П. срещу Г. Ц. Г. за извършено спрямо тъжителя престъпление по чл. 147, ал. 1 вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 161, ал. 1 НК, а именно, че на 20.03.2019 г. в предаването „Честно казано“ с водеща Л.К. на тема „Как се краде бизнес със сиво счетоводство и прокурорско бездействие“ разгласил публично за него чрез инкриминираните изрази позорни обстоятелства и приписал на Г. извършването на множество престъпления (против личността, против собствеността, против стопанството, против финансовата и данъчната система и документни престъпления). С присъда № 20096995/15.04.2021 г. по образуваното въз основа на тъжбата н.ч.х.д. № 8463/2019г. на СРС, НО, 135 състав, подсъдимият Г. Ц. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК - клевета, нанесена публично чрез излъчването й в телевизионно предаване, чрез изразите: „Печалбата никога не е била добра, защото той я е укривал “, във фирмата „се води сиво счетоводство и се краде и то с милиони левове.“, „До 2013г. П. е откраднал от държавата около 5-6 милиона. Той и сега продължава да краде по същия начин и това не го притеснява.“, на въпрос на водещата дали П. не е предлагал на Г. да „си крадат заедно”, последният отговаря: „Да, предложи го през В.А., мой адвокат тогава, на няколко пъти, но не при мен директно, а при един адвокат Г....“, „...Със заплахата, че ще ми се случи нещо. То няколко бяха заплахите, че ще ме запалят.“, ,,По най-грозния и вандалския начин запалиха къщата в Драговищица.