Решение № 278 от 04.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Кюстендил, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500335 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по Въззивна жалба вх. № 5121/26.04.2024 г., депозирана от И. К. Г. с ЕГН *********, с адрес: гр. ****************, и Въззивна жалба вх. № 5311/30.04.2024 г., депозирана от К. М. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.

*******************, чрез пълномощника адв. С. К. от АК - Кюстендил, със служебен адрес: гр. ************************, насочени против Решение № 395 от 16.04.2024 г., постановено по гр.д. № 161/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

С обжалвания първоинстанционен акт Кюстендилският районен съд е осъдил К.

М. Г. да заплаща на пълнолетния си учащ син И. К. Г. месечна издръжка в размер на 100, 00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.01.2024 г., платими до 5-о число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до завършване на висшето му образование, но не по-късно от 25-годишна възраст или до настъпване на основания, водещи до нейното изменяване или прекратяване, а искът за разликата над уважения до пълния предявен размер от 400, 00 лв. месечна издръжка отхвърлил като неоснователен и недоказан. Постановил е, на основание чл. 242, ал. 1, хип. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението.

Отхвърлил е и иска с правно основание чл. 149 от СК, за осъждане на К. М. Г. да заплаща на пълнолетния си учащ син И. К. Г. издръжка в размер на 300 лв. за периода 19.01.2023 г. до 18.01.2024 г. като неоснователен и недоказан. Осъдил е К. М. Г. да заплати по сметка на Районен съд-Кюстендил сумата 144 лв., представляваща държавна такса по иска с правно основание чл. 144 от СК, както и 5, 00 лв. в случай на 1 служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдил е К. М. Г. да заплати на адв. К. Д. от КАК сума в размер на 125 лв. - адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално съдействие при условията на чл. 38 от ЗА на И. Г.. Осъдил е И. К. Г. да заплати на адв. С. К. от КАК сума в размер на 875 лв. - адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално съдействие при условията на чл. 38 от ЗА на К. Г..

Въззивникът И. Г. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която предявените от него искове с правно основание чл. 144 СК и чл. 149 СК са отхвърлени, като релевира доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност поради протИ.речие с материалния закон.

Счита, че присъденият от районния съд размер на издръжка е несправедлив и силно занижен, несъобразен със събраните в хода на производството доказателства, като поддържа, че са налице всички предпоставки за присъждане на издръжка в претендирания с исковата молба размер.

Не била направена и надлежна преценка на свидетелските показания, дадени от близки до ответника, заинтересовани лица, съобразно чл. 172 ГПК.

Допълва, че съдът не обсъдил обстоятелството, че ответникът е изтеглил кредит, който според въззивника представлява доход, и възразява срещу доводите на КнРС, че това са средства, с които същият не би се обогатил, като протИ.речащи с константата практика на ВКС.

Акцентира и върху обстоятелството, че ответникът е собственик на два имота.

Поддържа, че не са налице изключителни невъзможности и затруднения за ответника да отделя по-висока издръжка за обучаващия му се син.

Оспорва изводите на решаващия състав, че на ищеца е плащана издръжка от ответника преди депозиране на исковата молба, като изтъква, че в мотивите си съдът се е позовал изцяло на лъжливи показания на свидетели, които не са били очевидци.

ПротИ.поставя се на твърденията, че ответникът е плащал издръжка и семестриални такси, като неподкрепени с писмени доказателства.

Възразява ответникът да е материално затруднено лице поради липса на представени доказателства в подкрепа на това обстоятелство. Допълва, че решаващият състав, освен че осъжда ответника да заплати разноски и такси по делото, го осъжда да заплати адвокатско възнаграждение съгласно уважената част на иска, което счита за изключително протИ.речие с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Подчертава, че в мотивите си КнРС приел, че издръжката е вид социална помощ за издържания, без да направи разграничение между двете понятия.

При развитите доводи иска да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановено ново, с което предявените искове бъдат уважени в пълен претендиран размер. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Не се ангажират доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна К. М. Г., чрез процесуалния му представител по пълномощие адв.

С. К., в който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Поддържа се, че присъждането на издръжка в размер на 100 лв. е неправилно и незаконосъобразно спрямо осъдения да я заплаща родител, поради недоказаност на законоустановените предпоставки, доколкото при съпоставка на доходите, с които ответникът разполага, спрямо разходите му, плащането й ще създава финансови затруднения.

2

Иска се оставяне без уважение на депозираната въззивна жалба.

Доказателствени искания не са ангажирани.

Своевременно е депозирана и въззивна жалба от К. М. Г., чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. С. К., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която К. Г. е осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер 100 лв., считано от дата на завеждане на исковата молба 19.01.2024 г., платими до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Въззивникът релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради неговата незаконосъобразност и необоснованост.

Поддържа, че в случая не са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 144 СК. Изтъква, че при наличните доказателства за доходи на ответника, спрямо разходите му, дори заплащане на издръжка в размер от 100 лева ще създаде финансови затруднения за задължения да я дава.

Счита, че ищецът не доказва и нуждата от издръжка. Акцентира върху изрично наведеното в първоинстанционното производство с отговора на исковата молба възражение, че ищецът не е в невъзможност да полага труд и да реализира доходи.

Поддържа, че в случая липсата на доходи у ищеца не се дължи на обективни причини – невъзможност да полага труд по здравословни причини, поради безработица или временна ангажираност в университета. Твърди, позовавайки се на свидетелските показания на свид. Г.а, че ищецът разполага с възможност и време да полага труд и осигурява собствени средства за издръжка, като същевременно същият е харчил големи суми за хазарт, лишавайки се по този начин от средства, с които да покрива нуждите си.

По изложените съображения заявява искане за отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на предявения иск. Не се ангажират доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. К. Г..

В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат.

Съдът, след като провери обжалваното решение с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани страни – ищец и ответник в първоинстанционното производство, и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав, в рамките на сезирането.

По отношение на правилността на решението съдът намира следното:

3

Първостепенният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 144 от Семейния кодекс (СК).

От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от събраните писмени доказателства, че ищецът е роден на 13.05.2002 г., като негови родители са К.

М. Г. и Г.Я.И. – спр. приложеното заварено копие от Удостоверение за раждане № 514560 – л. 4 от делото.

Видно от приобщеното пред въззивната инстанция Уверение № 236341/15.10.2024 г., издадено от ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград, И. Г. е студент в четвърти курс в посоченото учебно заведение, редовно обучение с специалност право.

Според данните в Удостоверение №7 от 22.01.2024 г. /л. 9/ за брутните месечни доходи на майката, в периода юли-декември 2023 г. тя е реализирала такива в размер между 770,54 лв. и 808,08 лв.

От трудовата си дейност ответникът е реализирал доходи за периода 19.01.2023 г. –м. 09.2023 г. в размер на 2669,91 лв. – средно месечно месечно възнаграждение – спр. л. 47 от първоинстанционното дело, а видно от приобщената справка от ТД НАП, офис Кюстендил, от 01.09.2023 г. и понастоящем е служител в „**********“ ЕООД, като получава възнаграждение за труд в размер на минималната работна заплата.

Видно приложеното пред въззивния съд Удостоверение изх. № 19/2024 г., издадено от „Чистота Балкани“ ООД, от м. юли 2024 г. К. Г. има нов работодател и получава трудово възнаграждение в размер на 840,29 лв.

Видно от служебната бележка с изх. №354-0324/08.03.2024 г. К. Г. е водач на товарни и специални автомобили над 12 т., но по вътрешни курсове и поради това не получавал бонуси и командировъчни.

По делото са налични данни, че ответникът има задължения по погасяване на кредит в размер на 7 344, 13 лв., със срок за погасяване 36 месеца, при месечна вноска в размер на 234, 53 лв. – спр. Удостоверение с изх. №516-047/22.02.2024 г., издадено от „Юробанк България“ АД, на 23.01.2024 г. Установено е също, че главницата по този кредит, видно от Удостоверение №516-064/26.02.2024 г., издадено от „Юробанк България“ АД, почти изцяло е послужила за погасяване на предходен кредит към същия кредитор в размер на 7 148, 40 лв.

Събрани са и данни за имуществото на ответника, според които той притежава един лек автомобил, съсобственост в рушаща се сграда в гр. Кюстендил заедно с брат си, както и е съсобственик в къща в с. С. заедно с майка си.

Наведени са доводи, че живеел понастоящем в гр. П., където имал ново семейство. Налице са данни, че К. Г. има пълнолетна дъщеря от връзка, преди тази с майката на ищеца, и внук от първото си дете, които не се били оспорени.

Не е било спорно, че ищецът има и сестра от друга връзка на неговата майка – А.П., на 13 г. – така и Удостоверение за раждане № 95456/28.03.2011 г. /л. 10/.

Видно от искане до изп. директор на НАП от 22.11.2023 г. (л. 38) ищецът има хазартна зависимост и поради реализираните финансови загуби са предприети административни действия за осуетяване възможността да участва в определени хазартни игри. В т.см. са налични и гласни доказателства.

В първоинстанционното производство са събрани и показанията на З.Г. – майка на ответника и баба на ищеца, и Б. Г. – брат на ответника и чичо на ищеца, според които ответникът е предоставял сума в размер около 300 лв. месечно за издръжката на 4 сина си. Тази варираща сума бащата е предоставял лично на сина си, като е заплащал семестриалните му такси в университета, както и го е транспортирал до града, в който учи и обратно. Според свидетелите бащата спрял да предоставя финансова издръжка на сина си от декември 2023 г. Свидетелят Г.а сочи също, че ищецът сам споделил пред нея, че играе хазарт. Поискал официална забрана за това по молба на майка си и съжителстващия с нея мъж. Поради тази си зависимост теглил суми от фирми за бързи кредити, които баща му после изплащал. Постоянно настоявал за пари.