Решение № 1254 от 05.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1254 гр. Бургас, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501651 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 79/03.08.2023 год. по гр.д.№ 408/2022 год. по описа на Средецкия районен съд, e отхвърлен предявения от В. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, против И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.М. П. № **, Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул .М.

П. № ** и С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.А. С. № *, иск с правно основание чл.108 от ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е изключителен собственик на следните движими вещи: система за парно отопление, слънчеви батерии -радиатори, бойлери и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху посочените вещи, като неоснователен и недоказан. Осъдена е И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.М. П. № **, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на В. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, сумата от 3627,00 лв., представляваща 1/2 от половината от увеличената стойност на имота /съобразно квотата в собствеността/ вследствие извършените подобрения от ищеца в собствения на И. К., Н. К. и С. Д. имот, находящ се в 1 гр. С., ул.М. П. № **, като е отхвърлен иска в частта за разликата над 3627,00 лв. до претендирания размер от 10 200 лв./общо за всички подобрения/. Осъдена е Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.М. П. № ** на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на В. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, сумата от 1813,50 лв., представляваща 1/4 от половината от увеличената стойност на имота /съобразно квотата в собствеността/ вследствие извършените подобрения от ищеца в собствения на И. К., Н. К. и С. Д. имот, находящ се в гр. С., ул.М. П. № **, като е отхвърлен иска в частта за разликата над 1813,50 лв. до претендирания размер от 5100 лв. ./общо за всички подобрения/. Осъдена е С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.А. С. № * на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на В. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, сумата от 1813,50 лв., представляваща 1/4 от половината от увеличената стойност на имота /съобразно квотата в собствеността/ вследствие извършените подобрения от ищеца в собствения на И. К., Н. К. и С. Д. имот, находящ се в гр. С., ул.М. П.

№ **, като е отхвърлен иска в частта за разликата над 1813,50 лв. до претендирания размер от 5100 лв. ./общо за всички подобрения/. Осъдена е И. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.М. П. № **, да заплати на В. Д.

А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, разноски по водене на делото в размер на 394,00 лв.,съобразно уважената част от исковете. Осъдена е Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.М. П. № ** да заплати на В. Д.

А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, разноски по водене на делото в размер на 197,00 лв.,съобразно уважената част от исковете. Осъдена е С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.А. С. № * да заплати на В. Д.

А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.В. Л. № **, разноски по водене на делото в размер на 197,00 лв.,съобразно уважената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците И. И. К., ЕГН ********** Н. Г. К., ЕГН ********** и С. Г. Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Калин Янев – БАК, срещу решението в осъдителните му части.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно като незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че не са налице предпоставките за уважаване на исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД, тъй като не е доказано, че ищецът с лични средства е извършил 2 подобрения в съсобствения им имот. Твърди се, че в подобренията са вложени и средства на Н. К., получени от трудови възнаграждения, като освен това по време на брака й с ищеца е полагала грижи за двете деца и за домакинството. Твърди се, че ищецът не е разполагал със свои лични средства, а само с такива от трудово възнаграждение, които заедно с тези получавани от ответницата Н. К. от трудово възнаграждение, са формирали общите семейни средства, с които са правени подобренията. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и цялостно отхвърляне на претенциите на ищеца.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца В.

Д. А. от гр. С., чрез процесуален представител адв. Иванка Синигерова- БАК.

Сочи се, че противно на възраженията по въззивната жалба, районният съд е приел, че не е доказан изцяло личния характер на средствата вложени в подобренията и, че тези средства са били съпружеска имуществена общност.

Направено е искане жалбата като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена. Поискано е присъждане на съдебните разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирани лица, срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което Е ДОПУСТИМА.

С решението в обжалваната част Средецкият районен съд се е произнесъл по субективно съединени искове с правни основания чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта относно произнасянето на районния съд по исковете с правно основание чл.108 от ЗС, както и в отхвърлителните части за исковете по чл.59 от ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид горното и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Решението в обжалваните части е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, по допустими искови претенции, поради което е валидно и допустимо.

Ищецът В. Д. А. твърди в иковата си молба, че в качеството му на бивш съпруг на ответницата Н. Г. К. е извършил по време на брака си с нея, 3 подобрения в недвижим имот съсобствен на трите ответници И. И. К., Н. Г. К. и С. Г. Д., находящ се в гр. С., ул.М. П. № **, поради което е предявил облигационна претенция за неоснователно обогатяване срещу тях, за заплащане на стойността на тези подобрения съобразно квотите на ответниците в съсобствеността, като въззивният съд е сезиран да се произнесе до размера от 3627 лв. за ответницата И. И. К. и до размерите от по 1813,5 лв. за всяка от другите две ответници Н. Г. К. и С. Г. Д..

Твърденията на ищеца са, че процесните подобрения са извършени изцяло с лични негови средства от трудово възнаграждение, поради което ответниците му дължат посочените по-горе суми, ведно със законните лихви върху тях считано от предявяване на исковете, до окончателното им изплащане.

Отговор на исковата молба е депозиран само от ответницата Н. Г. К., в който не се оспорват твърденията за съсобственост на имота на ответниците при посочените в исковата молба квоти, както и обстоятелството, че такива подобрения са извършени в имота, но се твърди, че те са извършени само от ответниците с техни средства и без участието на ищеца.

Останалите две ответници не са подали отговор на исковата молба, явили са се лично само на четвъртото открито съдебно заседание на районния съд, на което са взели отношение по доказателствата, но не са изразили становище по основателността на предявените срещу тях искове.

При преценка на правилността на решението в обжалваните части въззивният съд взе предвид, следното:

Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от събраните от районния съд доказателства:

Съгласно нотариален акт № *, том **, дело 1415/**.**.**** год., Г. К.

К. и неговия баща Н. П. Я. са придобили, при условията на СИО със съпругите си, в равни дялове празно дворно място, като приживе са изградили в него двуетажна жилищна сграда. Цитираният нотариален акт касае процесния имот с административен адрес гр. С., ул.М. П. № **. След смъртта на Н. П. Я. и неговата с., тяхната общо 1/2 идеална част от имота е наследена от сина им - Г. К. К., който станал собственик на общо 3/4 идеални части. с.та на Г. К. К. - ответницата И. И. К. с придобиването на имота на възмездно правно основание по време на брака си с него през 1977 год., се легитимира като собственик на 1/4 идеална част от имота. След смъртта на Г.

4

К. К. през 2004 г., делът му е наследен от преживялата му с. И. И. К. - и двете му д. - Н. Г. К. и С. Г. Д. поравно. Към момента на предявяване на исковете дяловете в собствеността на процесния имот представляващ къща с двор находящи се в гр. С., ул.М. П. № ** са: за ответницата И. И. К. - 1/2 идеална част, за Н. Г. К. - и С. Г. Д. - по 1/4 идеална част за всяка от последните две.

Ищецът В. А. и ответницата Н. К. са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 07.10.1995 г. и е прекратен чрез развод с влязло в сила решение № 34/10.08.2021. г. по гр. дело № 188/2021 г. на Районен съд - Средец.

Страните не спорят, че след сключване на брака между ищеца В. и ответницата Н. те са се установили да живеят на втория етаж от къщата находяща се гр. С., ул.М. П. № ** – т.е. в процесния имот, че това е било тяхното семейно жилище, където до развода заедно с тях са живели и двете им деца. Останалите съсобственици на имота са знаели и не са се противопоставили на това фактическо положение.

Не се оспорва и се установява от заключенията на вещо лице Великова, дадени след оглед на имота, че по време на брака на В. и Н. в периода 2002 год. – 2017 год. в процесния имот са извършени подобренията описани от ищеца в исковата молба, а именно:

-препокриване с глинени керемиди върху дъсчена обшивка /без керемиди/ на покрива, обшивка с нерендосани дъски, покриване с битумизирана мушама през 2002 год.,

-доставка и монтаж на ламинат на втори етаж на сградата през 2013 год.,

-смяна на дограма - доставка и монтаж на дървена двукатна дограма през 2002 год.,

- подмяна на ограда на двора през 2016 год.,

- монтиране на метален портал през 2018 год.,

- изграждане на система за парно отопление, поставяне на слънчеви батерии-радиатори и бойлери през 2017 год.

Не се оспорва сочената от вещото лице обща увеличена стойност на имота на ответниците в резултат на направените подобрения в размер на 12 090 лв. без ДДС, а с ДДС-14 508 лв., която съвпада със стойността на вложените средства за извършените подобрения.

5

Страните нямат спор по правното основание на исковите претенции чл.59 от ЗЗД, за правилното определяне на което въззивният съд следи служебно във връзка с което намира, че правното основание е правилно определено от районния съд, предвид твърденията на ищеца, че при извършване на подобренията е имал качеството на държател на чужд имот, в резултат на което претендира сумата с която твърди, че е обеднял - съответно, се е увеличила стойността на имота на ответниците-собственици на имота за негова сметка, с която те неоснователно са се обогатили.

Спорен по делото е въпроса относно това, кой е извършил подобренията и за чия сметка са извършени те. Ответниците И. И. К. и С. Г.

Д. не са направили своевременно пред районния съд възраженията изложени във въззивната жалба и поради преклузия нямат възможност да ги направят за първи път пред въззивния съд. Въззивният съд следва да разгледа по същество възраженията направени своевременно от ответницата Н. Г. К. за неизвършване на описаните по-горе подобрения от ищеца и неизвършване на подобренията с негови лични средства.

От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Н. А. – б. на ищеца и С. Г. –без родство със страните, с. на процесния имот, съдът намира за установено, че цялостния ремонт на втория етаж от къщата, покрива, смяната на дограмата, външна ограда, портала, система за парно отопление, включваща котел - тип камина, тръбна инсталация с радиатори, батерии за пестене на енергия - слънчеви батерии монтирани на покрива – т.е. процесните подобрения, са направени след сключване на брака на В. и Н., когато те са заживели в процесния имот. Според свидетелите всички изброени ремонти и подобрения са направени и платени от В., но никой от тях не твърди, че лично ищеца е осигурил материалите и е извършил труда, нито сочи конкретни факти относно финансирането на подобренията.