Решение № 246 от 08.05.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. К., 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20235510101366 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във вр с чл.535 от ТЗ.

Ищецът твърди, че е на ***г. в гр.П., ответникът “Б.” ЕООД, с ЕИК:***, чрез управителя е издал Запис на заповед за сумата от 1000 лв. с падеж ***г.

Тъй като ответникът не изпълнил поетото задължение подал заявление по чл.417от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№381/2023 г. по описа на Районен съд - гр.К. и издадена Заповед №218/2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Ответникът възразил срещу заповедта за изпълнение, което породило правният интерес от подаването на исковата молба за установяване съществуването на вземането.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът “Б.“ ЕООД, с ЕИК:***, дължи на“П.“ ЕООД, с ЕИК:***, сумата от 1000 лв., по Запис на заповед от ***г., с падеж ***г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №381/2023 г. по описа на PC- гр.К..

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявения иск за недопустим. Основанието, посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което било образувано ч.гр.дело №381/2023г. и основанието, посочено в исковата молба имало разминавания и несъответствие. Поради липсата на тъждественост производството следвало да се прекрати. Счита предявеният установителен иск за изцяло неоснователен, както по основание така и по размер. Към исковата молба не бил приложен препис или копие от записа на заповед, от който ищецът претендирал да черпи правата си. Спорен и неизяснен бил и 1 въпросът дали между страните са възникнали и съответно останали неизчистени и неуредени задължения във връзка с посочения в исковата молба документ (Запис на заповед за сумата от 1000 лева, издаден на ***. с падеж ***г.). Липсвало и отношение, по повод на което ответното дружеството да се е задължило към ищцовото дружество със сумата, посочена в исковата молба. Моли съда да постанови решение да прекрати производството поради недопустимост на предявения иск, а при преценка за допустимост - да отхвърли предявения срещу “Б.“ ЕООД иск като неоснователен и недоказан. Претендира съдебни разноски.

От събраните по доказателства и доводите на страните съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№381/2023 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от “П.” ООД, с ЕИК:*** заявление по чл.417 от ГПК е издадена Заповед №218/21.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника “Б.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление с.Д., общ.М., ***, за сумата: 1000 лв. главница, дължима по Запис на заповед от *** г. Вземането произтича от задължение по запис на заповед за сумата от 1000.00 лева, издаден на *** г. в гр.П., с падеж *** г. Заповедта за изпълнение №218/21.02.2023 г., заедно с процесния запис на заповед от *** г. и издадения изпълнителен лист са връчени на “Б.“ ЕООД, с ЕИК:*** на 18.04.2023 г. по изп.д.№20238720400187 по описа на ЧСИ Д.Ц.а, *** и на 21.04.2023 г. е подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. За подаденото възражение кредиторът е уведомен на 19.05.2023 г., а искът по чл.422 от ГПК е предявен на 15.06.2023 г.

Видно от приложения по ч.гр.д.№381/2023 г. по описа на РС-К. оригинал на запис на заповед, без протест и разноски от *** г. издателят “Б.“ ЕООД, с ЕИК:***, представлявано от Х. Н. Б. в качеството на управител, се е задължило по този запис на заповед безусловно и неотменимо да заплати в полза на “П.” ООД, с ЕИК:*** чрез М.А.Е.-представляващ или на негова заповед, сумата от 1000 лв./хиляда лева/, на падежна дата *** г. и място на плащане гр.П.. Ценната книга се намира в държане на поемателя “П.” ООД и в същата липсват отбелязвания за извършени плащания и джира.

По делото са приложени 2 бр. справки за актуално състояние на “Б.“ ЕООД към *** г. и към 22.08.2023 г. / л.17 и л.18/.

Съгласно показанията на свидетеля Х. Н. Б., подписът и трите й имена в Записа на заповед, без протест и без разноски от *** г., находящ се на л.7 от приложеното ч.гр.д.№381/2023 г. по описа на РС-К. са нейни. Към този момент била управител на “Б.“ ЕООД, а М.Е. осъществявала счетоводното обслужване на фирмата. Дружеството придобила от италианския гражданин П.П.. Процесният запис на заповед бил издаден за получен от дружеството заем. В последствие прехвърлила дружество. Не помни дали е имало копие на този запис на заповед сред предадените на новия собственик документи. Не си спомня и дали е проведен с новите управители разговор за издадения запис на заповед на името на дружеството “Б.“ ЕООД и за задължението по него.

Докато била управител на дружеството финансовите отчети били публикувани в Търговският регистър.

2

В показанията си свидетелят П.И.П. сочи, че била съдружник в “Б.“ от м.август 2019 г. до м.март 2021 г. Управител на “Б.“ ЕООД бил съпругът й С.

В. Фирмата била закупена от Х. Н. Б., с която работили в “С.“ ООД с.Д..

Двете фирми се занимавали със земеделие и заедно обработвали земеделска земя. При придобиването на дружеството им била предадена цялата документация, но в нея нямало налични копия на записи за заповед или информация за задължения на дружеството по записи на заповеди. Не били информирани устно от Х. Б. за наличие на задължения по записи на заповеди.

Познавала М.Е. от “С.“, с която заедно работели. В началото на 2014 г.-2015 г. М.Е. била управител и счетоводител на “Б.“ ЕООД и счетоводител на „С.“.

М.Е. не ги информирала за задължения по записи на заповеди. За тях научили след като им бил наложен запор по частните граждански дела. Обадили се на М.Е. и тя казала, че не е запозната и не знае, че има записи на заповеди.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът-длъжник възразил срещу издадената по ч.гр.д.

№381/2023 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи съществуването на претендираното вземане въз основа на валиден менителничен ефект, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си.

Ищецът “П.“ ЕООД основа вземането си на запис на заповед, издаден от ответника “Б.“ ЕООД на *** г.

Записът на заповед е едностранна, формална, абстрактна и абсолютна по силата на чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ търговска сделка с правна уредба в чл.535 и сл. от ТЗ. По отношение записа на заповед се прилагат и разпоредбите на менителницата доколкото са съвместими с естеството му, тъй като и менителниците и записът на заповед са менителнични ефекти. Съгласно чл.538, ал.1 от ТЗ „издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата“, който според чл.463, ал.1, пр.второ от ТЗ отговаря за плащането по менителничния ефект. За да е действителен записът на заповед, той следва да е в писмена форма и да съдържа визираните в чл.535 от ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя валидността на менителничния ефект. В случая процесният запис на заповед съдържа: 1.Наименованието “запис на заповед“ и в текста на документа на езика, на който е написан; 2.Безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3.Падеж; 4.името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 5.Дата и място на издаването; 6.Подпис на издателя, който в случая е положен от Х. Н. Б.- управител и едноличен собственик на капитала на “Б.“ ЕООД към *** г. Ето защо съдът намира записа на заповед от *** г. за редовен съгласно чл.535 от ТЗ. Ответникът като издател на ценната книга не е извършвал плащания нито на падежната дата *** г., а с оглед на клаузата „без протест и без разноски“, кредиторът е освободен от задължението да извърши протест поради неплащане.

Абстрактният характер на записа на заповед означава, че задължението 3 на издателя му не е обусловено от съществуването на някаква причина, а произтича от самото му едностранно волеизявление за задължаване. Като ценна книга записът на заповед материализира в себе си самото право да се иска плащане. Предвид това кредиторът по ефекта няма задължение да доказва наличие на извънменителнично т.е. на каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане. Това е така, защото менителничната отговорност произтича от неплащането на ефекта на падежа.

Според дадените в т.17 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК разяснения, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.10 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.

Ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на релативно възражение от ответника, към която се приравнява и общото възражение на ответника за безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. В трайната практика на ВКС, постановена след приемане на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г., а именно решение №87/11.07.2016 г. по т.д.№1093/2015 г. на ВКС, II т.о., решение №69/09.05.2016 г. т.д.№1185/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №18/18.12.2015 г. по т. д.№535/2014 г. на ВКС, I т. о., решение №17/16.02.2015 г. по т.д.№116/2014 г. на ВКС, II т.о., решение №179/04.03.2015 г. по т.д.№3747/2013 г. на ВКС, II т.о., решение №27/07.07.2015 г. по т.д.№1384/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №24/29.05.2015 г. по т.д.№2328/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №12/30.01.2015 г. по т.д.№2714/2013 г. на ВКС, I т.о., решение №213/22.12.2014 г. по т.д.№2700/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №66/30.06.2016 г. по т.д.№3803/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №26/15.04.2015 г. по т. д.№2205/2013 г. на ВКС, II т. о. решение №38/07.04.2015 г. по т. д.№1008/2014 г. на ВКС, I т.о. е посочено, че общо оспорване от ответника по менителничния иск е налице, когато той не сочи конкретни факти за причината за издаване на записа на заповед, като проява на общо оспорване, при което липсва относително възражение, са твърденията за: липсва на каквото и да е каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записа на заповед; че посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записът на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е получил насрещна престация от ищеца; и др. В случая в исковата молба ищецът е предявил вземането си само на основание ценната книга без да сочи конкретно каузално правоотношение, по повод на което е издаден менителничният ефект. В подаденото от него заявление по чл.417 от ГПК също не е указана конкретна каузална сделка. В отговора на исковата молба и във възражението по чл.414 от ГПК ответникътдлъжник също не е навел доводи за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден процесният запис на заповед, а поддържа твърдението, че “не е налице отношение между страните по делото, което да обосновава издаването на посочения в исковата молба документ -запис на заповед от ***г.; липсва отношение, по повод на което ответното дружеството да се задължи към ищцовото дружество със сумата, посочена в исковата молба.“. Така заявената процесуална позиция на ответника съдът 4 квалифицира като общо оспорване на вземането по процесния менителничен ефект. Тази позиция на ответника не създава задължение за ищеца да сочи и доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането му, чието съществуване е доказано с редовния от външна страна и действителен запис на заповед без протест и без разноски, издаден на *** г., с падеж *** г. В хода на производството ответникът не е навел доводи, а и не е представил доказателства, че е погасил вземането чрез плащане или по друг предвиден от закона начин, поради което следва да се приеме, че претендираното вземане съществува. Не следва да се обсъждат събраните по делото гласни доказателства, тъй като ответникът не е релевирал доводи за наличието на каузално правоотношение в срока за отговор по чл.131 от ГПК, с което правото му да твърди факти за причината за издаване на процесния запис на заповед е преклудирано на основание чл.133 от ГПК. С оглед на гореизложеното за ищеца не се е породило задължение да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение, за което е издаден на *** г. процесния запис на заповед. В хода на производството ответникът не е навел доводи, а и не е представил доказателства, че е погасил вземането чрез плащане или по друг предвиден от закона начин, поради което следва да се приеме, че то /вземането/ съществува. Налице е валидно и изискуемо вземане на ищцовото дружество срещу дружеството ответник по редовен и валиден запис на заповед, издаден на *** г., поради което предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.