Присъда № 4 от 21.02.2024, Районен съд - Сливница

Мотиви към присъда № 4 от 21.02.2024 г. по н.ч.х.д. № 761/2022 г., Районен съд – С., първи състав

Производството е образувано по тъжба от частния тъжител Т.К.М. срещу подсъдимия С.К.М. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК затова, че на 12.05.2022 г., около 20:00 часа в гр. С., ул. ............., повалил на земята тъжителя Т.К.М., ЕГН ********** и му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Тъжителят е предявил срещу подсъдимия и осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от престъплението.

В съдебно заседание тъжителят и неговият повереник поддържат обвинението, така, както е формулирано в тъжбата. Пледират съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи предвиденото в закона наказание.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия М. – адв. Н., счита, че деянието не е доказано, тъй като по делото не са събрани достатъчно доказателства в насока установяване на обвинението. Пледира да бъде отхвърлен гражданският иск, който се претендира. Прави искане подсъдимият да бъде оправдан. Подсъдимият се придържа към изложеното от защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.К.М., ЕГН ********** е роден на 10.10.1975 г. Той е българин, български гражданин, женен, неосъждан, с постоянен адрес: гр. С., ул. ..............

Подсъдимият и частният тъжител са братя. Двамата обитавали заедно със своите семейства съсобствен имот на адрес гр. С., ул. .............. Тъжителят живеел в едната част на имота, а подсъдимият в другата част. Между къщата на частния тъжител и къщата на подсъдимия нямало ограда и било възможно да се преминава безпрепятствено между двете части на имота. Подсъдиимият и частният тъжител били във влошени отношения и често имали скандали между тях.

На 12.05.2022 г. подсъдимият и частният тъжител били на двора. На двора били тяхната майка – свидетелката В. М., както и съпругата на посъдимия – свидетелката С. М. и съпругата на тъжителя – В. М.. Докато тъжителят поливал градината си, с водната струя неволно намокрил пердета на къщата на подсъдимия. Това провокирало подсъдимия и между тях възникнал скандал. Двамата разменили реплики. Подсъдимият направил забележка на частния тъжител, а той от своя страна също му отвърнал.

Подсъдимият на свой ред също напръскал стопанската сграда на тъжителя.

1

Частният тъжител хвърлил дръжка от моп към маркуча, но ударил сина на подсъдимия. От своя страна подсъдимият също хвърлил мопа срещу тъжителя. Между тях възникнало и физическо спречкване. Подсъдимият хванал частния тъжител и го повалил на земята. В това време свидетелката С.

М., свидетелката В. М. и свидетелката В. М. се опитали да преустановят спречкването, но без успех. Докато се опитвал да се освободи тъжителят успял да удари подсъдимия по главата. Свидетелките се обадили на телефон 112. На сигнала се отзовали полицейските служители Х.И.А. и В.Ц.С..

Свидетелите снели сведения от присъстващите лица. Свидетелят С.ов изготвил и докладна записка.

Същият ден подсъдимият С. М. посетил център за спешна медицинска помощ и при прегледа било установено, че е получил повърхностна травма на окосмената част на главата.

На следващия ден - 13.05.2022 г. тъжителят Т. М. посетил съдебномедицински кабинет. Бил му извършен медицински преглед и били установени кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош и дясната ръка; охлузвания по гърба, двете ръце и левия крак; оток на трети пръст на дясната ръка; охлузвания в дясна поясна и лява седалищна области.

Съдебният лекар посочил, че тези увреждания са в резултат от дeйствието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат по време и начин, както съобщава тъжителя. Тези увреждания му били причинили болка и страдание.

По случая била образувана преписка УРИ № 344р-5057/2022 г. по описа на РУ-С. и пр. пр. № 718/2022 г. на РП-Костинброд, ТО-С.. С постановление от 03.10.2022 г. било отказано образуването на досъдебно производство.

Посочената фактическа обстановка се установява от гласните и писмени доказателства и по-конкретно: показанията на свидетелите В. А. М., С. Г. М., В. Т. М., С. В.К., В.Ц.С., Е.И.М., Х.И.А. и представените по делото писмени доказателства, включително и материалите по преписка УРИ № 344р5057/2022 г. по описа на РУ-С. и пр. пр. № 718/2022 г. на РП-Костинброд, ТОС..

Съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния процесуален ред и спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото.

Свидетелските показания по делото биха могли да се обединят в няколко основни групи. От една страна са показанията на свидетелите В. А.

М., С. В.К. и Е.И.М., които подкрепят обвинителната теза. От друга страна са показанията на свидетелите С. Г. М. и В. Т. М., които разколебават и опровергават обвинението. Показанията на свидетелите В.Ц.С. и Х.И.А. не спомагат съществено за изясняване на фактическата обстановка относно деянието и авторството, тъй като свидетелите не са били преки очевидци на случилото се, а са пристигнали впоследствие.

При анализа на свидетелските показания съдът отчете, че свидетелите В.

А. М., С. Г. М. и В. Т. М. са съпругите и майката на частния тъжител и подсъдимия. Тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото и 2 съответно от подкрепяне или разколебаване на обвинителната теза. От друга страна свидетелката С. В.К. признава, че има конфликт със семейството на тъжителя, което също от своя страна я прави пристрастна. В някои свои части свидетелските показания на отделните групи свидетели са крайно противоречиви. От една страна свидетелите на обвинението твърдят, че подсъдимият първи е започнал саморазправата. Свидетелите на защитата пък твърдят, че всъщност тъжителят е нападнал подсъдимия. Свидетелите на защитата твърдят, че тъжителят също е ударил подсъдимия. В показанията на свидетелите на обвинението не се съдържа подобна информация. И двете групи свидетели обаче излагат показания относно обстоятелствата за приблизителното време на случилото се, мястото на деянието, както и информация за самоличността на страните. Всички свидетели твърдят, че са били преки очевидци на обстоятелствата, които твърдят да са видели.

Свидетелските показания на двете групи свидетелите са еднопосочни относно обстоятелството, че на инкриминираната дата и час в съсобствения между подсъдимия и тъжителя двор е настъпил скандал между тях двамата.

Това обстоятелство се установява без съмнение и съдът се доверява на свидетелите за това. Този скандал е бил провокиран от обстоятелството, че тъжителят е намокрил пердетета на подсъдимия. Това също се установява от показанията на повечето свидетели. Подсъдимият е отправил забележка към тъжителя и съответно двамата са се сборичкали. Свидетелите на обвинението твърдят, че тъжителят не е посягал на подсъдимия. Свидетелите на защитата от своя страна твърдят, че именно тъжителят е провокирал подсъдимия, а и го е ударил по главата. Съдът счита, че това обстоятелство всъщност се е случило, тъй като се подкрепя от представените медицински документи, от които се установява, че в същият ден подсъдимият е бил прегледан в спешен център и е установена повърхностна травма на окосмената част на главата.

Тази травма е напълно възможно да е получена по време на схватката между подсъдимия и тъжителя.

На следващо място съдът отчете и показанията на полицейските служители – свидетелите В.Ц.С. и Х.И.А., които са посетили мястото след подадения сигнал на телефон 112. Свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото и възпроизвеждат обстоятелствата, които са възприели след идването им. Свидетелят С.ов обяснява, че тъжителят му е показал записи от камери, на които се виждало как е бил затиснат на земята от подсъдимия.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са последователни и логични. В известна степен се подкрепят и от останалия доказателствен материал.

Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК и спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, като намира че същите кореспондират с гласните доказателства по делото. Фактическата констатация за съдебното минало на подсъдимия съдът изведе от приложените справки за съдимост. Информация за здравословното състояние на тъжителя и 3 подсъдимия се съдържа в приобщените медицински документи.

Възприетата фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Тъжбата срещу подсъдимия Т.К.М. е внесена за престъпление по 130, ал. 1 от НК - лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Обект на това престъпление са обществените отношения, които гарантират и защитават здравето на човека, телесната му неприкосновеност, засягането на здравето като съвкупност от телесна цялост, физиологично състояние и нормално функциониране на човешкия организъм.

Изпълнителното деяние би могло да се изрази във всякакви действия насочени към увреждане на телесния интегритет на пострадалото лице.

Според възприетата от съда за установена фактическа обстановка следва да се направи извод, че по делото се установява, че на инкриминираната дата подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК - лека телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в причиняване на болки и страдания. В случая от събраните по делото доказателства бе установено по безспорен и категоричен начин извършването на престъпното деяние от страна на подсъдимия. По делото се доказа, че подсъдимият е бил на инкриминираните дата и място. На 12.05.2022 г. около 20:00 часа между подсъдимия и частния тъжител е възникнал кофликт, който е бил провокиран от намокрянето на пердетата на подсъдимия от страна на частния тъжител.

Между двамата е настъпил и физически сблъсък, при който подсъдимият е притиснал тъжителя на земята и с това му е причинил кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош и дясната ръка; охлузвания по гърба, двете ръце и левия крак; оток на трети пръст на дясната ръка; охлузвания в дясна поясна и лява седалищна области, които по своя характер са му причинили болка и страдание.

Доколкото първоначално повдигнатото обвинение е било за това, че подсъдимият е причинил на частния тъжител разстройство на здравето, извън случайте на чл. 128 и чл. 129 от НК, но това остана недоказано по делото, то съдът и на основание чл. 304 от НПК оправда подсъдимия по това обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК. От медицинските документи се установява, че получените телесни увреждания са причинили на тъжитиля болка и страдание, но не и разстройство на здравето. Ето защо подсъдимият бе признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

По наказанието:

За престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът следва да прецени, както обективните и субективни особености на конкретно 4 извършеното, така и обществената опасност на извършителя и подбудите му за извършване на деянието. Освен това съдът следва да вземе предвид и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

Според чл. 130, ал. 2 от НК ако в случаите на лека телесна повреда пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. Настоящият състав счита, че в случая тази разпоредба следва да намери приложение, тъй като пострадалият също е ударил подсъдимия по главата и му е причинил повърхностна травма на окосмената част на главата. Поради това съдът ненаказа подсъдимия с предвиденото наказание.

По предявения граждански иск:

Частният тъжител Т.К.М. е предявил осъдителен граждански иск в наказателния процес срещу подсъдимия С.К.М. за заплащане на сумата от 8000 лева. Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от престъплението, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност. Гражданският ищец е пострадалият от престъплението поради което е легитимиран да иска обезщетение. Искът е бил предявен в срока по чл. 77, ал. 3 от НПК и ищецът е конституиран като страна.