Определение № 725 от 27.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 725 гр. Благоевград, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20241200500425 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 577 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Ю. М. Б., ЕГН ********** на адрес: с. С. общ. Я., чрез адв.

Б., съдебен адрес: гр. Б., ул. “***“ № *, ет. *, срещу Определение №10/29.03.2024г. на съдия по вписванията при Районен съд Разлог, с което се отказано да бъде вписан констативен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 169, том I, рег. № 1694, дело № 161/2024г., на Нотариус М. К., с рег. № ***, в регистъра на НК, съставен по реда на чл. 587 ал. 2 ГПК.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение на СВ при РС Разлог, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Оспорват се доводите на СВ при РС Разлог на които се е позавал за да постанови отказ за вписване на представения пред нея констативен нотариален акт- че представеното удостоверение за данъчна оценка не отговаря на изискванията на чл. 264 ал.1 от ДОПК, доколкото в същото като собственик на имота е посочена Община Якоруда. Развити са са съображения с частната жалба, че в случая не се касае за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот, както неправилно е посочено в обжалвавното определение, а за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот по реда на извършена обстоятелствена проверка. Акцентира се че основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот е придобиването му по давност, като не е отчетена спецификата на това производство и факта, че молителят по КНА се лгитимира 1 като собственик на имота едва след съставянето и вписването на констативния нотариален акт и едва след това същият би могъл да се снабди с удостоверение за данъчна оценка на имота./Определение № 692 от 29.10.2013г. по ч.пр.д. № 536/2013г. на ВКС/ С частната жалба с оглед на правомощията на съда като въззивна съдебна инстанция, правомощията му да следи служебно за допустимостта и за приложението на императивните норми на закона, както и да извърши преценка за законосъобразност при условията на пълен въззив, включително да събира нови доказателства и да съобразява и новонастъпили правно релевантни факти, представено е пред ОС Благоевград ново Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 511400752/06.03.2024г., издадено от Община Якоруда, на името на Ю. М. Б., като се моли съда съгласно чл. 538 ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 278 ал.2 от ГПК, да съобрази и новопредственото писмено доказателство при извършване на проверката си за законосъобразност на обжалвания акт на СВ при РС Разлог.

Оспорват се с частната жалба изводите на СВ при РС Разлог, изложени в атакувания съдебен акт, доколкото прието е от съдията по вписванията отказал вписването, че удостоверението по чл. 264 ал.1 от ДОПК не е съобразно изискванията на закона, доколкото в него не е отразено наличието или липсата на задължения за имота. Развити са съображения с частната жалба, че имота описан в издадения Констативен нотариален акт, съставлява земеделска земя и не се облага с данък, поради което няма как да бъде отразено наличието или липсата на задължения за него в представеното удостоверение за данъчна оценка. Поддържа се с жалбата, че в този случай защитната функция на удостоверението по чл. 264 ал.1 от ДОПК отпада, тъй като собствениците на този имот не са данъчно задължени лица.

Предвид на изложените съображения от фактическа и правна страна, иска се с частната жалба отмяната на обжалваното Определение №10/29.03.2024г. на съдия по вписванията при Районен съд-Разлог, ведно с всички произтичащи от това правни последици.

Въззивната частна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимна страна, с право на жалба, в законоустановения срок за подаване на такава пред съда, насочена срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол- акт на съдията по вписванията при РС Разлог.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна по следните съображения:

Съдията по вписванията при Районен съд Разлог е бил сезиран от нотариус М. К., рег. № ***, в регистъра на Нотариалната камара, със заявление за вписване на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК № 169, том I, рег.№ 1694, дело № 161 от 2024г., с който жалбоподателят Ю. М. Б., ЕГН **********, е бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. Смолево, Община Якоруда, обл. Благоевград- ПИ с идентификатор *** по КР и КК на с.

Смолево, одобрена със Заповед № РД-18-718/15.10.2019г. на ИД на АГКК, с площ от 921кв.м., с трайно предназначение: земеделска земя, начин на трайно ползване: ливада, при посочените в НА съседи.

Към заявлението са били приложени: Скица проект № 15-1263074-28.11.2023г. на ПИ с идентификатор *** по КР и КК на с. Смолево; Удостоверение за данъчна оценка по 2 чл. 264, ал. 1 ДОПК на ПИ с идентификатор *** по КР и КК на с. Смолево, общ.

Якоруда, обл. Благоевград, съставляващ ливада с площ от 921 кв.м. и платежно нареждане за внасяне на дължимата се по заявлението държавна такса.

Като е преценил заявлението и приложенията към него, съдията по вписвания при РС - гр.

Разлог е приел, че в случая не може да се допусне исканото вписване, защото не било представено удостоверение за данъчна оценка на имота- ПИ с идентификатор *** по КР и КК на с. Смолево, на името на лицето, собственик на недвижимия имот- Ю. М. Б..

Посочено е, че представеното удостоверение за данъчна оценка е за ПИ с идентификатор *** по КР и КК на с. Смолево, е с отбелязан друг собственик на имота- Община Якоруда. По този начин била нарушена разпоредбата на чл. 264 ДОПК. Ето защо, съдията по вписванията е отказал да извърши вписване на представения пред него нотариален акт.

Вписването е регламентирано като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569 т. 5 ГПК, но не съставлява част от нотариалното производство, а е самостоятелно такова.

Съдията по вписванията е органът, който ръководи производството и постановява крайния акт по него, а молител се явява лицето, което представя за вписване акта и претендира, че има право да получи дължимото от съдията по вписванията съдействие. В охранителните производства молител е заинтересовано лице– чл. 531 ал.1 ГПК. Това е лицето, което има интерес да сезира ръководещия производството орган и да поиска от него дължимото съдействие за осъществяване на граждански/търговски правоотношения. Именно в това си качество Ю. М. Б. е легитимиран да обжалва постановения отказ за вписване, тъй като с този отказ се засягат негови права и интереси.

Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32 а, ал. 1 от Правилника за вписванията е относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, като се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Извън обхвата на проверката на СВ е пеценката за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В тази насока за задължителните указания, дадени с ТР №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, в т. 6 и т. 7. В мотивите на тълкувателното решение са доразвити хипотезите, в които съдията по вписвания може да откаже вписване на акта- ако не е внесена дължима държавна такса, ако липсва скица- копие от кадастралната карта по чл. 6, ал. 3 ПВп (когато това е необходимо) и ако не са представени доказателства за изпълнение на изискванията по чл.

264 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 264 ал.1 ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни 3 вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Като проявление на основните принципи в гражданския процес за законност и служебно начало (чл. 5 и чл. 7, ал. 1 ГПК), в производството по частни жалби срещу откази за издаване на охранителни актове (чиято специална уредба се съдържа в чл. 538 ГПК) окръжният съд действа като въззивна инстанция. Той е длъжен да следи служебно (и при отсъствие на изрично оплакване за това) за приложението на императивните процесуалноправни норми, а също така може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Въззивният съд решава въпроса по жалбата не само въз основа на доказателствата, събрани от първата инстанция. Разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК, към която препраща чл. 538, ал. 2, изр. 3 ГПК, регламентира възможност делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения и позволява да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първата инстанция, но и тези, допуснати от страните. По своя характер обжалването с частна жалба е пълно (същинско) въззивно обжалване, а не контролно-отменително, като по този начин законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало.В производството по обжалване на отказа за издаване на охранителен акт въззивният съд може да събира и обсъжда нови доказателства, представени с частната жалба срещу отказа, включително когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване. (в тази насока - Определение № 131 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 123/2009 г., II г.о.;

Определение № 163 от 20.04.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 61/2010 г., II г.о.; Определение № 314 от 16.11.2016 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4190/2016 г., I г.о.и Определение № 2/03.01.2019г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3113/2018г., II г.о.).

Съставът на ОС Благоевград не споделя аргументите, изложени в мотивите на обжалвания акт на СВ при РС Разлог.

Не е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 264 ДОПК. Въпросната правна норма е предназначена да защити фиска, като не се допусне отчуждаване на вещни права от лица с непогасени публични задължения, с което удовлетворяването на държавата като кредитор да бъде затруднено. Цитираната правна норма, в приложимата в казуса предпоследна нейна редакция/ДВ бр. 98 от 2018г./, императивно изисква прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти да се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Според изр.2 на разпоредбата на чл. 264 ал.1 ДОПК, наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. В ал.4 на същата законова разпоредба изрично е предвидено, че когато прехвърлителят или учредителят декларира, че има посочените в ал. 1 и ал. 2 публични държавни и общински задължения, действията по чл. 1 и ал. 2 ще могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен 4 публичните държавни и общински вземания да се погасят от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право, и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Вписването на подлежащ на вписване акт в нарушение на чл. 264 ДОПК влече солидарната отговорност на съдията по вписванията, който разпореди да се впише акт без представена декларация или при неспазване разпоредбата на чл. 264 ал. 4 ДОПК за заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя или учредителя.