Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1204 от 29.03.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 287/2024
Вид
Определение № 1204
Подписан
29.03.2024
В сила
29.03.2024
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Иванка Димитрова Дрингова, Весела Гълъбова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1204 гр. Варна, 29.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20243100500287 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 95949/19.12.2023г. от „Ник-Сот Груп“ ЕООД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, **************, представлявано от управител А.Б.Б, чрез процесуалния му представител адв. Л. Ш., срещу решение № 3790 от 22.11.2023г., постановено по гр. дело № 353/2023г. по описа на ВРС, XХХ-ти състав, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на Т. П. К., ЕГН ********** от с.

Любен Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варненска, ул. „************* сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата трудова злополука на 24.05.2021г. по време работа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване увреждането - 24.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 200 от КТ.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и необосновано. Отрича увреждащата злополука да има трудов характер. Сочи, че въззиваемият е получил увреждането не при изпълнение на задължениятаму на опаковач, нито при изпълнение на работа, възложена му от пряк ръководител, нито с поведението си е подпомогнал извършването на дейност в интерес на предприятието, поради което счита, че отговорността на работодателя следва да бъде изключена изцяло. Оспорва извода на съда, че не е осигурил безопасни условия на труд и като следствие на това, че не може да се приеме, че злополуката се дължи на груба небрежност. Намира, че вредоносният резултат е настъпил при изключително обективен принос от страна на пострадалия, като процентът на съпричиняване е почти 100%.

Счита, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е съобразил всички конкретни обстоятелства, относими към критерия за справедливост по 1 чл. 52 от ЗЗД. Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната част и да се освободи работодателя от отговорностто му по чл. 200 от КТ. В евентуалност, моли за решение, с което да се намали размера на присъденото обезщетение до минимален процент. Претендира присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и се моли за неговото потвърждаване. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, което да бъде определено при условията на чл.

38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№

95949/19.12.2023г. от „Ник-Сот Груп“ ЕООД, ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, **************, представлявано от управител А.Б.Б, чрез процесуалния му представител адв. Л. Ш., срещу решение № 3790 от 22.11.2023г., постановено по гр. дело № 353/2023г. по описа на ВРС, XХХ-ти състав, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на Т. П. К., ЕГН ********** от с. Любен Каравелово, общ.

Аксаково, обл. Варненска, ул. „************* сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата трудова злополука на 24.05.2021г. по време работа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване увреждането - 24.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 200 от КТ.

НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 287/2024г. на ВОС за 23.04.2024г. от 13,30ч. , за които дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3