Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 583 от 06.10.2020, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 639/2020
Вид
Решение № 583
Подписан
06.10.2020
В сила
12.07.2021
Състав
СНЕЖИНА МОЙНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 2, т. 4 и т.9 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 13, ал. 2, т. 4 и т.9 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 194, ал. 2, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 194, ал. 2, т. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 195, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 196, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 196, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 197, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 197, ал. 3, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 200 , ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 203, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 203, ал. 1, т. 13 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 203, ал. 1, т. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 203, ал. 1 ,т. 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 204, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 206, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 206 ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 207, ал. 11 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 207, ал. 12 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 207, ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 208, ал. 2, т. 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 226, ал. 1, т. 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 583

Плевен, 06.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Снежина И.а при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина И.а адм. дело № 639 по описа за 2020 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.М.М. - САК, срещу заповед № Л-2598/29.06.2020 г. на Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение.

В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в несъответствие с целта на закона, при противоречие с материално-правните разпоредби и при нарушение на процесуалните правила. Излагат се твърдения, че със заповед № Л-1483/17.03.2020г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, главен комисар И.Й., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС е образувано дисциплинарно производство срещу оспорващия Д. в качеството му на младши инспектор - технически сътрудник II-ра степен (водни съоръжения) в затвора в гр. Белене, за деяние, което според издалия заповедта орган представлява тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а със заповед № Л-1484/17.03.2020г. на главен комисар И.Й. e временно отстранен от длъжност, срещу което отстраняване се води друго съдебно производство - адм.д. № 360/20г. на Административен съд - Плевен. Навеждат се доводи, че обстоятелствата, посочени в заповед №

Л-1483/17.03.2020 г., с оглед на които същата е издадена и е образувано дисциплинарно производство срещу оспорващия са, че е имало предварителни данни за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 22.01.2020 г. същият е пътувал в лек автомобил ,.***“, управляван от брат му - редник Я. Ц.Д., като при извършена проверка на автомобила в гр. Белене в страничния джоб на предна дясна врата били намерени и иззети полиетиленови пликчета, съдържащи високорисково наркотично вещество, реагиращо на полеви нарко тест на “Canabis”. В заповедта се сочи се, че оспорващият Д. и брат му са привлечени като обвиняеми за извършено в съучастие престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и е образувано досъдебно производство. Проверката по дисциплинарното производство е завършила със становище от разследващия орган, а именно да бъде върнат на работа до произнасяне от наказателния съд относно извършено ли е соченото престъпление, и ако се установи, че наистина го е извършил - на това основание да бъда уволнен.

Излагат се твърдения, че с писмо вх. номер

6064/04.05.2020 г. от Главна дирекция „Национална полиция”, сектор ООМЛС на затвора гр. Белене в ГДИН е изпратена по компетентност преписка, съдържаща данни за извършено неправомерно деяние от служител на затвора в гр.Белене - мл. инспектор Д.Ц.Д.. В преписката се посочва, че при временното му отстраняване от длъжност, на длъжността е назначен младши инспектор - Т.П.Т.. Според постъпилата информация, по време на приемане на длъжността и заприходяване на материални активи, била установена липсата на моторен трион марка „Хускварна”, който бил заведен документално на оспорващия, в качеството му на МОЛ. След проведени беседи от компетентните длъжностни лица от ГДНП с лишени от свобода било установено, че в началото на месец март 2020 г. оспорващият бил предоставил машината на В.П.А.под прякор - „Г.“ от гр. Оряхово, работещ към фирма „Технолес Александров", развиваща дейност по дърводобив на територията на остров Белене, за да извърши необходимия ремонт на същата. Договорката се състояла на територията на затвора - гр. Белене. По данни на източника на полицията, за ремонта оспорващият Д. бил заплатил на А. около 70 литра дизелово гориво, също собственост на затвора. Твърди се също, че по време на предаване на машината и дизеловото гориво, освен оспорващият и А., е присъствал и М. И. Ц. ***, работещ в същата фирма. Посочва се, че са били снети обясненията на Ц. и А., които твърдели, че Д. им предоставил машината за ремонт, както и 20 литра дизелово гориво. Същите съобщавали, че били върнали машината на остров Белене като са я предали на лицето Л.М.Б., който от своя страна е следвало да я предаде на оспорващия Д.. Снети били обяснения и на Л., който бил посочил, че Д. предварително се бил свързал с него и му указал, че „Г.“ ще му донесе машината. В жалбата се твърди, че въз основа на горното е издадена заповед номер Л-1217/27.04.2020 г. на началника на затвор в гр. София, с която е извършена дисциплинарна проверка срещу оспорващия, която е приключила с изготвяне на писмена справка с peг. № 3159/29.04.2020 г., съдържаща предложение за налагане на дисциплинарно наказание „ порицание” за срок от 6 месеца. Посочва се, че с писмо с вх. № 6568/15.05.2020 г. по описа на ГДИН началника за затвора в гр. Белене е изпратил материалите по случая за присъединяване към образуваното и неприключило дисциплинарно производство срещу оспорващия. По отношение на твърдението, че деянието се изразява в извършване на престъпление, а именно повдигнатото обвинение за държане на наркотични вещества по чл. 354 „а“ ал. 3 т. 1 от НК - съставлява тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, се счита, че този извод е напълно необоснован и лишен от всякаква доказателствена опора. Излагат се съображения, че наказателното производство е висящо към този момент и по силата на чл. 16 от НПК - обвиняемият се счита за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. C оглед на това, тези обстоятелства не биха могли да бъдат взети предвид при преценяване, дали да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, в т.ч. и да са някакво утежняващо положението и поведението му обстоятелство, което да насочи към „уволнение“. Сочи се, че дисциплинарно-разследващият орган е дал становище, съобразно което не счита, че Д. следва да бъда временно отстранен, а напротив - да бъде върнат на работа до установяване на вината му по наказателното производство. По отношение на образуваното друго дисциплинарно производство със заповед № Л-1217/27.04.2020 г. на началника на затвора в гр. София се възразява относно така проведените беседи между служителите на ГДНП и лишените от свобода в затвор в гр. Белене. Счита се, че същите не следва да бъдат ценени като годен източник на информация и единствено въз основа на тях да се правят изводи във вреда на оспорващия Д.. Твърди се, че снетите обяснения са голословни и не кореспондират с каквито и да било други данни в тази насока. Счита, че става въпрос за умишлено инсцениран сценарий, целящ единствено неговото уволнение. Относно снетите обяснения на лицата В.П.А.под прякор „ Г.“, М. И. Ц. и Л.М.Б. се твърди, че по никакъв начин не подкрепят твърдяното от дисциплинарно-разследващия орган, че оспорващият не е положил необходимата грижа за повереното му имущество и е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс. Излагат се твърдения, че с оглед на това машината да бъде в цялостен вид, оспорващият помолил В. А. да сглоби триона, като по никакъв начин не е изисквал от същия да поправя триона, нито е давал съгласието си моторния трион да бъде извеждан от затвора. Твърди се, че не е логично след като е установено, че е икономически неизгодно да се извършва ремонт на въпросния трион, за което са налице съответните документи, а именно заявка за ремонт № 75/05.03.2019 г., оспорващия да изисква от В. А. да отремонтира триона.

Сочи се, че липсват доказателства относно твърденията, че оспорващият е заплатил с 20 (или 70) литра гориво, собственост на затвора - гр. Белене. Твърди се, че със заповед № Л-1058/08.04.2020 г. на началника на затвора в град Белене е разпоредено да се прехвърлят активите, които се водят на вещева ведомост на младши инспектор Д., на Т.Т..

Сочи се, че е абсурдно и недоказано твърдението, че оспорващият Д. не е вдигал телефона си и по тази причина прехвърлянето е станало в негово отсъствие, като се излагат оплаквания, че са ограничени правата му и е налице нарушение на разпоредбата на чл.205 ал.З ЗМВР и чл. 206 ал.5 от ЗМВР.

Излагат се съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 8, т. 1, вр. ал. 1 от ЗМВР като държавен служител оспорващият има право да се запознае със заповедта, с която е образувано дисциплинарното производство срещу него. Сочи, че от издаване на заповедта до настоящия момент не е получавал такава заповед, с което също е нарушено правото му на защита. Твърди се, че е допуснато нарушение при издаване на заповедта, изразяващо се в това, че не е указано пред кой съд същата подлежи на обжалване. Навеждат се доводи, че от твърдяната фактическа обстановка в жалбата, би могло да се достигне единствено до извод за евентуално нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР - превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица, а не такова по т.8 / злоупотреба с власт или доверие/ или по т. 13 / деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата/ и то само ако се приеме, че деянието е изключително тежко, каквото не е. Счита за грешно, че за едно и също деяние на оспорващия са вменени като нарушение едновременно т. 8 и т. 13 от чл. 203, ал. 1 ЗМВР. Моли да се отмени заповедта и присъждане на направените разноски и адвокатски хонорар.

В съдебно заседание оспорващият – Д.Ц.Д.,***, не се явява, представлява се от адв. М. от САК и адв. Ж.Н. от Адвокатска колегия –Плевен, които поддържат жалбата и намират, че заповедта е издадена при нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с материалния закон. Молят за отмяна на заповедта и присъждане на разноски. АДВ.Н.представя писмено становище в указания от съда срок, в което моли да бъде отменена заповедта, тъй като проверката относно събитието на 22.01.2020 година – проверка в автомобил на брата на оспорващия се установява наличие на наркотично вещество, приключва със становище за връщане на работа. Посочва се, че едва на 04.05.2020 година е изпратено до дисциплинарно-наказващия орган писмо за извършено друго нарушение – липса на дълготраен материален актив, за който Д. отговаря – моторен трион „ Хускварна“ и при извършената проверка се предлага налагане на наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Намира, че производството е водено тенденциозно и обяснения на лицата, на които се твърди, че е предаден моторния трион не са разпитани пред дисциплинарно-наказващия орган. Счита, че е нарушено правото му на защита и оспорващият не е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Намира, че не е налице нарушение „злоупотреба с доверието на органа по назначаване“, не се посочва сред кои среди е предизвикана негативна реакция, като посочва, че липсват мотиви. Счита, че дори и да се приеме , че има извършено нарушение, то с оглед липса на други дисциплинарни наказания, не следва да бъде наложено най-тежкото наказание– уволнение. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, се представлява от юрк У., който оспорва жалбата и намира същата за неоснователна и моли за отхвърлянето й и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Представя писмена защита, в която посочва, че тежките нарушения на служебната дисциплина са установени в обобщена справка от 27.05.2020 година – предоставяне на моторен трион на трети лица, които не са служители на Затвора Белене и по този начин е налице нарушение на чл. 203, ал. 1 ,т. 8 от ЗМВР, а с оглед открито наркотично вещество в автомобил, в който Д. е пътувал на 22.01.2020 година в гр. Белене, то е налице нарушение на чл. 203, ал. 1 т. 13 от ЗМВР и чл. 16 от ЕК.Намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма и следва да бъде отхвърлена жалбата.