Решение № 1028 от 10.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 379/2025
- Вид
- Решение № 1028
- Подписан
- 10.07.2026
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл.104б, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а, ал.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1028 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М. Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от М. Н. Антонов Административно наказателно дело № 20255330200379 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0273-000695/04.12.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ-Хисар, на М. Х. А., ЕГН ***, на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че е нарушил чл.104б, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано от М. Х. А., чрез адв. С. П., АК-Пловдив.
Прави се искане наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, като за него се явява адв.П.. В хода по същество се прави искане наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ-Хисар, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, в което се прави искане жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено наказателното постановление.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С АУАН № 661/26.09.2024 г. е констатирано, че на 11.09.2024 г. в около 15.36 ч. в с.
Калояново, ул. „Чевира“ от №7, жалбоподателят е управлявал в продължение на около 300м, посока към село Житница, обл. Пловдив, лек автомобил БМВ 320 ТД КОМПАКТ, с рег. № ***, собственост на Л.А.Т., ЕГН ********** от гр. П., като управлявал автомобила успоредно с лек автомобил БМВ 525 Д с рег. №***, който се движел в лентата за насрещно движение и с който тръгват едновременно от състояние на покой да се състезават по между си, като участват в нерегламентирано състезание на път, отворен за обществено ползване.
Актът е връчен на М. Х. А. и подписан без възражение.
В законоустановения срок Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ-Хисар е издал против М. Х. А. обжалваното наказателно постановление
1
От показанията на актосъставителя – свидетеля А. И. Н.. се установява, времето, мястото, начинът и механизмът на извършване на нарушението. В показанията си същият потвърждава изцяло фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържа изцяло констатациите посочени в АУАН. От показанията на св. Н. се установява, че от приложените по преписката видоезаписи ясно се вижда, че двата автомобила тръгват организирано посока село Житница и след известно време състезание по пътя се връщат обратно в село Калояново. Свидетелят е категоричен, че водачът на единия автомобил е жалбоподателя М. А.. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и с липса на индиции за предубеденост. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си.
В съдебно заседание на 30.03.2026 г. по искане на адв.П., са разпитани като свидетели С. Х. А. (брат на жалбоподателя) и А. Р. К.. И двамата изнасят версия, с която се опитват да „оправдаят“ жалбоподателя, твърдейки, че лекия автомобил е бил управляван от С. А., а не от брат му М. А.. Св. С. А. твърди, че св. А. К. е карал след него 50-100 м. като „малко натиснали газта“, за да видят дали автомобилът на св. А. след направения ремонт „е в ред“.
Същевременно св. К. твърди, че св. С.ов е „застанал“ с неговия автомобил до него и двамата се „пуснали от пазарчето навън“. Съдът приема показанията на свидетелите С. А. и А. К. за частично недостоверни, необективно дадени, неотговарящи на обективно случило се във външната действителност, и не на последно място заинтересовани от изхода на делото, предвид близките роднински и приятелски отношения с жалбоподателя. Нелогично и неотговарящо както на житейската, така и на формалната правна логика, е твърдението, че процесния лек автомобил е бил управлявана от С. А., но тъй като М. А. се уплашил „да не стане нещо с брат му“, казал на полицейските служители, че той е карал. Показанията на тези двама свидетели се опровергават от всички събрани доказателства- вкл. от показанията на актосъставителя- свид. Н., който с категоричност установи извършеното нарушение.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.104б, т.1 от ЗДвП. При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон. Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.1 ЗДвП водачите нямат право нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция отговаря на фиксирания размер, предвиден в законовата разпоредба.
Правилно и законосъобразно е проведена цялата административно наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание.Не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. АУАН е съставен по реда на чл.40, ал. 1 от ЗАНН от компетентно длъжностно лице. Същият отговаря на изискванията на чл.42 от 2
ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на чл.43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни разпоредби.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че случая не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП, доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което в процесния казус чл. 28 ЗАНН е неприложим.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и издадено при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да се потвърди.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но няма доказателства за сторени такива, няма такова искане, съответно и не следва да се присъждат.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно постановление № 240273-000695/04.12.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ-Хисар, с което на М. Х.
А., ЕГН ***, на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че е нарушил чл.104б, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3