Решение № 365 от 10.04.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Перник, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720103511 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Б. Б. срещу Ц. Б. В. и Г. И.

Г.. Ищецът твърди, че трето за спора лице - И. В.Г. (********** **** **********), на ********** депозирал сигнал срещу ищеца, с твърдението, че бил измамен, тъй като ищецът му предложил да му продаде за 3000,00 лв., личния автомобил на баба му (Н.

Б. С..), лек автомобил „****“ с рег.№**********. Измамата се изразявала в това, че И.

В.Г. бил предал на ищеца част от продажната цена – 2500,00 лева, но последният не прехвърлил собствеността върху автомобила.

Въз основа на този сигнал, било образувано ДП № 541/2020г. по описа на 01РУПерник, вр. пр. пр. № 3328/2020г. на Районна прокуратура Перник, на 05.05.2021г. бил внесен обвинителен акт по който е постановена осъдителна присъда и наложено наказание ******************. тази присъда била потвърдена с Решение №60/25.07.2022г. на Окръжен съд Перник по в.н.о.х.№119/2022г. по описа на съда.

С Решение №343/17.11.2022г. по н.д. №895/********** по описа на САС, Присъда №9/28.02.2022г. на Районен съд Перник, постановена по НОХД№730/2021г. по описа на същия, както и Решение №60/25.07.2022г., постановено по в.н.о.х.д.

№119/2022г. по описа на Окръжен съд Перник били отменени и производството било възобновено.

С Определение №590/14.12.2022г., по н.о.х.д.№1769/21.11.2022г. по описа на РСПерник, производството било прекратено и материалите били върнати на Районна прокуратура-Перник.

В рамките на ДП при изготвяне на Обвинителен акт от 05.05.2021 г. свидетели били И. В.Г., Р. К. М. и Г. Г. К.. В наказателното производство по НОХД№730/2021г. по описа на Районен съд Перник, свидетел на обвинението става и ****************** на И.В. - ответницата Ц. Б. В.. След смъртта на И. В.Г., ****************** – другият ответник - Г. И. Г., бил конституиран като страна по ДП № 541/2020г. по описа на 1

01РУ-Перник.

Твърди, че след възобновяването на ДП-во от ****************************, при разпитите на същите свидетели, И.В., Ц. В. и Г. И. Г., последните като наследници на починалия (на **************) жалбоподател И.В. били изложени показания, които коренно се различавали от тези, дадени преди САС да отмени влязлата в сила присъда и да възобнови производството. Новите показания били дадени пред разследващ орган и пред съда, което ги инкриминирало по състава на чл. 290 от НК.

Намира, че поведението на И.В. – подавайки жалба и показанията на ответниците в качеството им на свидетели представлява злоупотреба с право, тъй като в тях се съдържат неверни твърдения, не отговарящи на обективната истина. В тази връзка се позовава на приетото в Решение №758/11.02.2011г. по гр.д.№1243/2009г.,IVто гр.отделение и Решение №245/05.11.2014г. по гр.д.№ 1734/2014г.,III-то гр.отделение.

Приема, че му е причинена вреда, тъй като първоначално е ****************** и му е наложено наказания ******************. Твърди, че действията на ответниците са преднамерени и целенасочени. Обосновава връзката между тези действия и твърдяната вреда. Конкретно сочи, че е засегнатото достойнството и честта му, тъй като жалбоподателят е измамник, майката (ответница) лъжесвидетел, другият наследник - В. се ****************** години наред, В. поддържа телефонни контакти с него, но го укрива. Увреден бил авторитета и доброто му име в обществото.

Противоправното поведение на ответниците В. и Г. били в основата на предприетите неадекватни и незаконосъобразни действия на Прокуратурата срещу него и силно било влошеното

****************** му здраве.

В

********** прекарал

****************** на борба да не ******************, да не бъде ******************. В резултата на престоя в ********** преживял **********. Бил подложен на

******************, проидобил

******************.

Бил

****************** и били прекъснати ****************** в ****. Бил ******************, което го ******************. Изпадал ****************** и започнал да *************. Постоянно взимал *************. Бил изпълнен с ****************** към ******************, тъй като ответника Г. бил казал “******** още ли е ****************** на *************“, т.е. още действащия ********** е силно ****************** на Г.. А ****************** **********“ е протекцията на ответницата В..

Конкретизира, че искът е предявен солидарно срещу ответниците за извършени от тях действия. Ц. В. била представила данни като свидетел, които е чула от съпруга си и не било ясно дали точно ги е пресъздала или е перефразирала, описвайки две различни фактически обстановки по досъдебното производство. Такива били и показанията на Г. Г., който представил данни също като косвен свидетел, за чутото от майка си – другия ответник.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят 25000,00 лева, частичен иск от 60000,00 лева, за причинените му неимуществени вреди, вследствие на преживяното по вина на противоправното поведение на ответниците Ц. Б. В. и Г. И. Г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата на депозиране на искова молба до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните се представляват. Ищецът поддържа предявените искове, а ответниците ги оспорват.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от 2 фактическа и правна страна:

По така предявените искове в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност; 3) вреди (неимуществени); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите и неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която се презумира и 6) размера на претенцията.

Ищецът е твърдял вреди, които се резултат от показанията на свидетелите (ответници в настоящото производство), дадени в образуваното срещу него наказателно преследване за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Условията за образуване на досъдебно производство са регламентирани в разпоредбата на чл. 207 от НПК, когато са налице две кумулативни предпоставки – наличие на законен повод и достатъчно данни за ******************. Съгласно чл. 211, ал. НПК достатъчно данни са налице тогава, когато от тях може да се направи основателно предположение за ******************. Самото досъдебно производство, за престъпление от общ характер, се образува с постановление, което може да бъде издадено само от прокурор - чл. 46, ал. 1 НПК

По делото не се спори, че сигнал за ****************** е депозиран от И.В..

Не се спори, че неговите показания като свидетел са основополагащи за извършеното разследване. Такива са дадени на **** пред орган на разследването съгласно приетите по делото доказателства. Посочени са свидетели очевидци – Р. и Г.. В тази връзка са разпитани и лицата – Г. К. и Р. М. – на ****

Не се спори, че ответницата е дала показания като свидетел като, както самия ищец сочи в исковата молба, че тези показания са производни – предадено е чутото от съпруга - И.В.. Такива са показанията на и на другия ответник. Той е разпитан едва след като е конституиран като частен обвинител (след смъртта на И.В.). Важно е да се отбележи, че обвинението е повдигнато и поддържано въз основа на показанията на св. И.В., Г. К. и Р. М., които са очевидци. Те са разпитвани в рамките на досъдебното и съдебното производства. Те са разпитвани и през ************* Съдът приема, че да е налице „лъжесвидетелстване“ като форма на противоправно поведение, доколкото то представлява престъпление от общ характер, същото следва да е установено с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Не е налице нито една от тези предпоставки, поради което поведението на ответниците не е противоправно. Също така, както бе посочено, техните показания са производни – те пресъздават чужди възприятия. Ц. В. пресъздава разказа на И.В., а Г. Г. – разказа на Ц. В..

Изпълнителното деяние на лъжесвидетелстването изисква действие потвърждаване на неистина или бездействие – затаяване на истина. С такава проява свидетелят нарушава своето обществено и правно задължение да каже всичко, което му е известно по делото, т.е. да възпроизведе собствените си възприятия относно факти, които са предмет на доказване в процеса. Ответниците нямат преки, а само косвени възприятия и те са възпроизвели именно тях. Когато свидетелят съобщава факти, които лично не е възприел, а е научил за тях от трети лица и е посочил пред съда или друг надлежен орган това обстоятелство, той не може да носи отговорност за недостоверността на съобщената му и в последствие пресъздадена от него информацията.

При този правен извод е безпредметно да се изследват останалите реквизити на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, но с цел ясното ще бъдат анализирани и другите предпоставки.

3

Принципно е вярно становището на ищеца, че злоупотребата с право е противоправна. Тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Поведението на ответниците обаче не е и злоупотреба с права. Свидетелстването е задължение, а не право. Ответницата Ц. В. е разпитана по искане на защитника на ищеца едва в рамките на съдебната фаза, който е и негов процесуален представител в настоящото производство, а Г. Г. едва след като е конституиран като частен обвинител – след смъртта на И.В..

Не се установява и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и поведението на ответниците. Вредите са резултат от наказателното преследване, а както бе посочено, образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер и повдигане на обвинение е от изключителното правомощие на прокурора.

В цитираната от ищеца съдебна практика - Решение № 758/11.02.2011 г. по гр.д.

№ 1243/2009 г. на ВКС, както и в Решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК се разглеждат други хипотези – дали подаване на жалба до съответния компетентен орган може да представлява противоправно поведение.

В настоящото производство се твърди друго – вреди от лъжесвидетелстване. В тези решения се приема, че жалбоподателят (не свидетелят) е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес.

В конкретния случай, както бе установено на база на доказателствата по делото, тази задължителна предпоставка не е налице.

При тези правни извод, съдът приема, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Този извод не се разколебава и от аргументите, изложени в писмената защита. В нея, в разрез с диапозитивното начало, се твърди, че Г. Г. следва да носи отговорност като наследник на И.В.. В отговор на първите указания на съда ищецът е заявил, че искът е срещу тези ответници в качеството им на свидетели в наказателното производство (деяния извършени от тях) , а не като наследници на И.В..

Изменението на иска по основание не може да се прави с писмената защита, поради което и съда не дължи произнасяне.

Развоя на наказателното производство и произнасянето на Софийски апелативен съд са ирелевантни за настоящото производство.

Ответниците в настоящото производство не следва да доказват дали са били или не на ****************** в ****, кой, как и защо е бил на ******************. В писмената защита се неправилно се смесва защита по наказателното дело с обстоятелствата, които ищецът трябва да установи в настоящото гражданско производство. Налице е пълно разминаване между представените доказателства и разпределената доказателствена тежест, поради което и те не се анализират от съда в цялост. Именно затова с какви ****************** е било ****************** за автомобила, какъв е произхода на средствата и др. са напълно неотносими обстоятелства