Решение № 19067 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19067 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110114867 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на **** срещу С. М. М., с която са предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41660/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 1 861.94 лв. – неплатена главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ****/24.06.2019 г. за периода от 20.04.2020 г. до 20.12.2020 г., ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното плащане; 280.08 лв. – неплатена възнаградителна лихва за периода от 20.05.2020 г. до 20.12.2020 г.; 125.19 лв. – неустойка за забава в плащането на лизинговите вноски, дължими за периода от 20.04.2020 г. до 20.12.2020 г., за период на забава от 20.04.2020 г. до 21.07.2022 г.; 3.00 лв. – разход за данъчни задължения. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че на 24.06.2019 г. като лизингодател е сключил с ответницата като лизингополучател Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ****, сключен при общи условия и имащ характера на договор за обратен лизинг. Сочи, че в изпълнение на задълженията си е придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил и му предоставил неговото ползване.

Излага, че финансирането по договора се равнява на сумата от 3 360.05 лв., при фиксиран лихвен процент в размер на 41.16 %, като лизингополучателят се задължил да заплати 18 бр. месечни анюитетни лизингови вноски в размер на 253.27 лв. всяка, с падеж на последната на 20.12.2020 г. Твърди, че ответницата преустановила плащанията след 25.06.2020 г., на която дата заплатила сумата от 130 лв. – част от десетата вноска, поради което сумата от 2 142.02 лв., включваща част от десетата вноска и пълните вноски от единадесета до осемнадесета, е останала неплатена, въпреки че е изтекъл крайният срок на договора.

Посочва, че междувременно – на 29.12.2019 г., вещта е погинала при пожар и по молба на 1 ответницата регистрацията на лекия автомобил в ПП – КАТ е прекратена. Изтъква, че лизингополучателят дължи заплащането на договорените вноски до края на срока на договора, тъй като рискът от случайно погиване или повреждане на вещта е за него. Излага, че в т. 15.1. от приложимите Общи условия е предвидена неустойка за забава, каквато в случая е начислена върху неплатените вноски за период на забава от 20.04.2020 г. до 21.07.2022 г. Твърди, че лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя платените данъци по чл. 52 ЗМДТ за 2020 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата С. М.

М., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че между нея и ищеца е сключен процесният договор за финансов лизинг, със срок до 20.12.2020 г., по силата на който й е предоставен за ползване посоченият в исковата молба лек автомобил.

Твърди, че е плащала редовно задълженията си по договора до момента на погиване на лизинговата вещ на 29.12.2019 г. при пожар, причинен в резултат на престъпно деяние.

Посочва, че е уведомила незабавно ищеца за това и е заявила желание при получаване от него съгласно чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ на застрахователно обезщетение договорът за финансов лизинг да бъде прекратен на основание чл. 10.14 от Общите условия. Излага, че тя е имала задължение като лизингополучател да сключи застраховка „Каско“ за лекия автомобил, но счита, че инициативата за това следвало да бъде на лизингодателя. Възразява, че в случая е била възпрепятствана да сключи застраховка, с която да обезпечи обезщетяването на вредите при настъпване на риска от погиване на вещта в рамките на договорения срок, поради поведението на кредитора – лизингодателят е трябвало да одобри сключването на застраховката и застрахователя, но е проявил недобросъвестност и бездействие, като не е положил достатъчно грижа да охрани имуществото си. Затова възразява, че настъпването на вредата или нейният размер се дължат на неговото поведение. Счита, че именно то е довело до това, че тя продължавала да дължи лизинговите вноски, при положение че е останала без автомобил. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

С Определение № 31443/08.09.2023 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда доклад, приет без възражения от страните, е обявено за безспорно сключването между страните на Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ****, със срок до 20.12.2020 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата лек автомобил марка „****”, модел „****”, с идентификационен номер на рама *****, рег. № ****.

От представения по делото Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ****/24.06.2019 г. се установява, че ищецът /с предишно наименование *****/ е поел задължение да придобие собствеността на лекия автомобил, който да предаде за възмездно ползване на лизингополучателя, срещу задължение на последния да заплати първоначална вноска в размер на 592.95 лв. и 18 месечни лизингови вноски в общ размер на 4 543.50 лв., включващи главница в размер на 3 360.05 лв. и възнаградителна лихва в размер на 1 183.45 лв., при фиксиран ГЛП от 41.16 %, като е уговорен ГПР в размер на 48.97 %, отразяващ като общ разход по кредита само лихвата в размер на 1 183.45 лв. От представения Погасителен план е видно, че първата лизингова вноска е в размер на 237.91 лв., а всички други – в размер на 253.27 лв., с падеж на всяко 20-то число на месеца, като последната вноска е дължима на 20.12.2020 г. Съгласно чл. 16 от договора към него се прилагат Общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани от ***** с физически лица – потребители. В чл. 15 от договора е уговорено, че придобиването на лизинговия актив от лизингополучателя се извършва по реда на чл. 2.5.1. от общите условия.

2

Съгласно т. 5.1. от общите условия лизингодателят придобива лизинговия актив от продавача след сключването на договора за лизинг и заплащането на първоначалната вноска, първоначалните разходи и дължимия върху тях ДДС от лизингополучателя. По делото е представен Договор за покупко-продажба на МПС № ****/24.06.2019 г., по силата на който ***** е закупило от С. М. М. автомобила – предмет на договора за финансов лизинг. Със Споразумение за прихващане от 24.06.2019 г. е извършено прихващане на задължението на дружеството за заплащане на покупна цена в размер на 3 953 лв. по договора за покупко-продажба със задълженията на М. по договора за лизинг за заплащане на първоначална вноска в размер на 592.95 лв., разходи за регистрация на лизинговия автомобил в КАТ в размер на 120 лв. и такса за допълнителна услуга в размер на 200 лв.

Съгласно чл. 11 от договора освен първоначалната вноска лизингополучателят заплаща и следните първоначални разходи при сключване на договора: такса за приоритетно разглеждане в размер на 200 лв.; разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ, включително държавни такси, в размер на 120 лв. В т. 1.36. от общите условия е предвидено, че такса за приоритетно разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по желание на кандидат-лизингополучателя за приоритетно разглеждане от лизингодателя на искане за лизинг, което гарантира ускорена обработка на кандидатурата на кандидат-лизингополучателя за сключване на договор за лизинг съгласно посоченото в общите условия. Според т. 3.7. кандидат-лизингополучателят може да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за приоритетно разглеждане на искане за лизинг, което гарантира ускорена обработка на кандидатурата на кандидатлизингополучателя за сключване на договор за лизинг, като при заявяване на услугата лизингодателят обработва искането за лизинг приоритетно и независимо от реда на постъпването му, но не носи отговорност за забавяния в предоставянето й, възникнали поради независещи от него причини, в това число технически проблеми или причини, за които кандидат-лизингополучателят отговаря, като в такива случаи лизингодателят изпълнява услугата, веднага щом има възможност за това, в рамките на посочените по-горе срокове. В т. 3.8. е предвидено, че за допълнителната незадължителна услуга за приоритетно разглеждане на искане за лизинг кандидат-лизингополучателят дължи такса за приоритетно разглеждане, чийто размер е фиксиран и е посочен в Тарифата. Съгласно т. 3.9. таксата се дължи, само когато искането за лизинг бъде одобрено и бъде сключен договор за лизинг, и се заплаща като част от първоначалните разходи, като не се дължи, ако искането за лизинг бъде отхвърлено. Според т. 3.10. допълнителната услуга за приоритетно разглеждане не е задължително условие за сключване на договор за лизинг и не повишава шансовете на кандидат-лизингополучателя да сключи договор за лизинг.

В т. 2.4. от общите условия е уговорено, че рисковете, възникващи от притежаването, ползването, погиването и повреждането на лизинговия актив, се носят от лизингополучателя, а според т. 5.5. всички рискове, свързани с лизинговия актив, преминават върху лизингополучателя от момента на предаването му. Видно е от Приемопредавателен протокол от 24.06.2019 г., че лизингодателят е предал на лизингополучателя лизинговия актив на същата дата.

В чл. 12 от договора за лизинг е уговорено, че лизингополучателят се задължава да сключи за своя сметка застраховка „Гражданска отговорност“ относно лизинговия актив в полза на лизингодателя и да поддържа застрахователното покритие за целия срок на договора, а сключването на застраховка „Автокаско“ за всички рискове, включително кражба, не е уговорено като задължение на лизингополучателя.

По силата на т. 8.6. от общите условия лизингополучателят се задължава да заплаща всички данъци, такси, мита, нотариални такси и други разноски във връзка с използването на лизинговия актив.

Съгласно т. 15.1. от общите условия при забава на плащане на парично задължение от 3 страна на лизингополучателя лизингодателят има право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за целия период на забава.

С приетия за окончателен доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване погиването на лизинговия лек автомобил на 29.12.2019 г. при пожар. Установява се, че ответницата е уведомила ищеца за това на 02.01.2016 г. и е поискала в случай на изплащане на застрахователно обезщетение договорът за лизинг да бъде прекратен на основание чл.

10.14. от общите условия. Видно е от представеното Свидетелство за регистрация – Част І, че регистрацията на автомобила е прекратена на 14.01.2020 г.

С приетия за окончателен доклад е обявено за безспорно, че главницата и възнаградителната лихва в предявените размери са неплатени от ответницата.

Видно е от писменото доказателство на л. 25, че ищецът е заплатил за лизинговия автомобил данък за МПС за 2020 г. в размер на 3 лв.

При така установената фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41660/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.