Решение № 179 от 19.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Смолян, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело № 20215400500337 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 243/13.07.2021г., постановено по гр.д. № 228/2021г. по описа на Районен съд – гр. Смолян, първостепенният съд е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР – гр.София, ул.”Пиротска” №171 А, представлявана от директора да заплати на Б. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Смолян, ул.“Миньорска“ №6 сумата от 1 980,81 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 01.01.2018г. – 17.02.2021г..,получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143; сумата от 279,59 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска-17.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска17.02.2021г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение, първоинстанционният съд е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- гр.София, ул.”Пиротска” №171 А, представлявана от директора да заплати на Б. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Смолян, ул.“Миньорска“ №6 и парична сума в размер на 400 лева, представляваща сторени разноски по водене на делото.

Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.

1

№ 4709/30.07.2021г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от Главен комисар Николай Николов – директор, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Преслав“ № 33, депозирана чрез процесуалния представител – старши юрисконсулт С.С..

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители по ЗМВР, като не са отчетени последните изменения на ЗМВР за процесния период от 01.01.2018г. до 15.02.2021г. Жалбоподателят твърди, че като не се е съобразил с това законодателно изменение, първостепенният съд е постановил неправилно съдебно решение. В жалбата се излага, че през процесния период са действали няколко подзаконови нормативни акта, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В жалбата се застъпва, че правоотношенията по служба, уредени в специален закон са създадени, за да може поради специфичният статут и служебни задължения на служителите, да се постигне баланс между правата и задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения. За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8, 12 или 24-часови смени.

В жалбата се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда, максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена по ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Това само по себе си доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Всяка от обособените групи служители има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и задължения.

Излага се, че нормалната продължителност на нощния труд в МВР, преди изменението /ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020 г./ е регламентирана в законовата норма на чл. 187, ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал.

3, изр. последно от ЗМВР определя, че продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. Това е идеята на законодателя и смисъла на тази норма.

Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът ( и по КТ, и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони) полаган между 22 часа и 6 часа.

2

Законодателят отбелязва, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатъчно ясно и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем часа.

Освен това те полагат труд на 24-часови смени като този труд е по график, същият е изплатен и не може да става дума за претенция за извънреден труд.

Във въззивната жалба се поддържа и твърдение за немотивираност на извода на първостепенния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Излага се, че първоинстанционният съд не е направил разлика между нощния труд и извънредния труд по ЗМВР, като в настоящия случай се претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което всъщност е на труд, положен и попадащ в рамките на 24 - часовите дежурства на служителя. Твърди се, че за работещите по трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Обратното решение, което е възприето от първоинстанционния съд при преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд, би поставило в по- неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР. Жалбоподателят оспорва депозираното заключение на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза.

Предвид гореизложеното, жалбоподателят настоява за отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно и необосновано.

Претендира присъждане и на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната срана.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Смолян, ул.

„Миньорска“ № 6, депозиран чрез процесуалния представител – адв. В.Р. от АК – гр. Смолян.

С отговора на въззивната жалба се поддържа становище за нейната неоснователност. Излага се, че липсата на специално правило, въвеждащо методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от доверителя ми часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Тази празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното 3 приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, както правилно е приел първостепенният съд с обжалваното решение.

Твърди се в отговора, че тази разпоредба от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни е коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143, който се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл. 136, ал. 3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа/установена в чл. 140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Правилно Районният съд е приел, че разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР.

Неоснователно е възражението, касаещо липсата на разграничение между нощен труд и извънреден труд. В случая се касае за сумарно изчисляване на положения труд. Съдът е уважил предявения иск, съгласно заявеното в исковата молба искане в изведения петитум.

Предвид гореизложеното, въззиваемият настоява за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР – гр.София – редовно призован, не изпраща процесуален представител. От пълномощника му – гл.юрисконсулт С. е постъпило писмено становище, с което поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание, въззиваемият Б. С. С. – редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител – адв. Р. и поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Окръжен съд – гр. Смолян, като взе предвид оплакванията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, като същата е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, 4 че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и е допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищцата твърдения и заявения петитум.

Правилно е дадена материалноправната квалификация на иска. Налице са всички положителни процесуални предпоставки и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

По делото не е спорно, а и това се установява от представените и приети писмени доказателства по делото, че между страните е валидно възникнало служебно правоотношение, по силата на което въззиваемият Б. С. С. полага труд при жалбоподателя - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР – гр.София на длъжността „командир на екип“ в РД „ПБЗН“ – гр. Смолян.

От представените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници в РС „ПБЗН“ – гр.Смолян за посочения период се установява, че въззиваемият е работил на 12-часови работни смени по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа.