Присъда № 29 от 09.06.2026, Районен съд - Видин

МОТИВИ към присъда от № 29 / 09.06.2026 г. по НЧХД № 20251320200774 / 2025 г. по описа на Видинския районен съд, 4-ти наказателен състав.

Производството пред Видински районен съд е образувано по депозирана частна тъжба от

И. Ц. С., ЕГН **********, адрес за кореспонденция: ********, срещу И. И. Ц. , ЕГН **********, ********, за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

В образуваното наказателно производство е приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителя граждански иск против подсъдимия за сумата от 10 000 лв. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, представляващи обезщетение за претърпени от тъжителя в р е з ул т а т н а деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на деянието до изплащането на сумата, като се претендират и направените по делото разноски,

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител тъжителят поддържа изцяло възведеното обвинение и предявения граждански иск против подсъдимия и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, като претендира и направените по делото разноски.

Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и се представлява от надлежно упълномощен защитник. Последният моли да бъде оправдан подзащитният му.

Защитникът на подсъдимия излага съображения за недоказаност от обективна и субективна на предявеното с частната тъжба обвинение, пледира за постановяване н а оправдателна присъда, за отхвърляне на предявения граждански иск и за присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.06. 2023 г., възникнал конфликт между майката на частната тъжителка и подсъдимия И. Ц., който живее в съседен имот в ********.

Привечер около 21:00 ч. на същата дата, тъжителката отишла до имота наподсъдимия, за да го попитам какво се случва и защо се е карал с майка й.

Подсъдимият Ц. се нахвърлил срещу нея и започнал да я обижда и да я бута, след което я ударил с юмрук в лицето и продължил да и нанася удари с ритници. Тъжителката изпитала болка в крака.

Свидетелят С. В- твърди, че на 30.06. 2023 г. в ******** видял патрулка на улицата и тъжителката се била подпряла на оградата и се оплаквала. Били му казали, че подсъдимият нападнал тъжителката, скъсал и ланчето и я ритнал с крак. Свидетелят я е закарал до бърза помощ тъжителката. Свидетелят А. Д. твърди, че тъй като работела заедно с тъжителката във винарска изба, на следващия ден тъжителката била на сватба и видимо и нямало нищо.

1

Свидетелят Р. Ц. – съпруга на подсъдимия, твърди, че не е присъствала на инцидента и не е очевидец, като твърди, че знаела за него, тъй като прегледала запис от видеокамера, на което се виждало, че тъжителката удря подсъдимия.

Свидетелят М.Н. твърди, че на 30.06.2023г., свекърва на тъжителката и съседка на подсъдимия, твърди че е чула писъци и видяла навън И. Ц. и снаха си – И. С.. Подсъдимият ритал тъжителката по болния и крак. Свидетелят П.Н. твърди, че тъжителката му е снаха и знае за инцидента. На 30.06.2023г. жена му- свидетелката М.Н. го викнала и той излязъл и заварил подсъдимия, с когото започнал да се кара. Не е очевидец на удара, нанесен на тъжителката, както научил за него впоследствие. Инцидентът е възникнал по повод конфликт относно отглежданите от подсъдимия кучета.

По случая е образувано досъдебно производство № 552/2023г. по описа на РУ гр.Видин и прокурорска преписка вх. № 2436/2023г.по описа на РПВидин, което е приключило с постановление на прокурор в РП-Видин за спиране на наказателното производство за срок от шест месеца на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК, тъй като на основание чл. 161, ал.1 от НК за лека телесна повреда по чл.130 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, до какъвто извод е стигнал прокурорът след анализ на събраните до разследването доказателства. По посоченото досъдебно производство са назначени и извършени 3 бр. съдебно – медицински експертизи.

Съгласно заключението извършената първоначална съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 53/2023г.,на И. Ц. С. е било причинено трайно затруднение на движението на ляв долен крайник.

Съгласно заключението на извършената комплексна съдебно медицинска експертиза №306/2024г„ изготвена от съдебен лекар и доктор специалист ортопед травматолог, на И. Ц. С. е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Съгласно заключението на извършената тройна съдебно медицинска експертиза № 167/2025г., изготвена от двама съдебни лекари и доктор специалист ортопед травматолог, на И. Ц. С. е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Съгласно заключението извършената първоначална съдебно медицинска експертиза от ортопед в настоящото производство на пострадалото лице И. С. е причинена лека телесна повреда – временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период от 15 дни.

Съгласно заключението на назначената видеотехническа експертиза № ВТ-35 от 22.05.2026г.на приобщените към делото видеозаписи от поставени видеокамери на местопроизшествието не се установиха следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Лицата, наблюдаващи се 2 на записите, не са годни за лицево-идентификационно изследване. Не може да се установят точните места, където попадат ударите от страна на двете лица, виждащи се на записа, както и в коя точно част попадат ударите. Вижда се лице от мъжки пол да бута/ избутва лице от женски пол и нанася удар по посока главата на лице от женски пол, като последното впоследствие залита назад Ударите с крак за по три от всяка участваща страна, като се вижда удар с крак от трето лице от мъжки пол по посока на лице от мъжки пол.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в производството гласни и писмени доказателства -, показанията на свидетелите, Съдебно медицинско свидетелство № 70/23г., искане/ назначение за образна диагностика, 5 бр. рентгенографски изследвания, Лист за преглед на пациент в спешно отделение, 3 бр. амбулаторни листа, лист за преглед на пациент, медицинско свидетелство за пред съда, резултат от изследване МЦ „Биомед“, 2 бр. болничен листа, както и заключенията на вещите лица, които кореспондират помежду си и взаимно се подкрепят.

Подсъдимият И. Ц. се явява и дава обяснения, в които заявява, че не е извършил деянието, в което е обвинен, като процесуалният му представител моли да бъде оправдан подзащитният му по повдигнатото обвинение с тъжбата. Твърди, че тъжителката му е нанесла удари. Същото не се потвърждамва от приетите гласни доказателства. Също така от страна на подсъдимия не са представени медицински документи за нанесени телесни увреждания, като не се твърди, че въобще съществуват такива, както и че същият е посещавал лекар за установяването им.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи, а именно че деянието по чл. 130, ал. 1 от НК е осъществено от обективна и от субективна страна от подсъдимия Ц..

Причиняването на лека телесна повреда е престъпление, само ако бъде извършено умишлено.

Съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1 и ал.2 от НК наказателната отговорност е лична и наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. В настоящият казус, от всички писмени и гласни доказателства, се установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е нанесъл на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, на тъжителката И. С..

Извършеното престъпление и участието на подсъдимия И.Ц. в него се доказва по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна от гласните и писмени доказателства по делото. От доказателствата за съставомерните признаци на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК съдът приема, че е налице доказателствена съвкупност, годна да доведе до извод за извършено престъпление от подсъдимия.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК от подсъдимия И. Ц.

3

Причина за извършеното деяние е ниската правна култура на подсъдимия И. Ц., незачитането на установения правов ред в страната, включващ забраната да не се вреди другиму във връзка с принципа на неприкосновеност на личността и слабите им морално – волеви задръжки.

Приетото от съда за извършено престъпление от подсъдимият И.Ц. е наказуемо по наказателния закон с лишаване от свобода за срок, по – малък от три години /до шест месеца/ или пробация или глоба от сто до триста лева, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. Съгласно чл. 57, ал. 1 от НК когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на предходните членове, а съгласно ал. 2, когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36.

В разпоредбата на чл. 130, ал. 2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода лишаване от свобода за срок, по – малък от три години /до шест месеца/ или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Налице предпоставките по чл. 78а от НК по отношение на подсъдимияИ.

Ц., като не са налице забранителните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК.

Подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване и не са налице забранителните хипотези в чл. 78а от НК.

От обективна страна на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК разкрива относително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайното за този род деяния, тъй като деецът е извършил за пръв път такова деяние и същият е неосъждан.

Изложеното характеризира извършителя като лице с пренебрежително отношение към правовия ред, включително и към установените правила за поведение в обществото.

С оглед на изложеното, съдът следва да освободи подсъдимия И.Ц. от 4 наказателна отговорност и да наложи административно наказание за деянието, осъществяващо състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, във при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума, предвиден в закона, а именно глоба от 1000 лв..

Така определеното наказание за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК според Съда ще окаже превъзпитателно и поправително въздействие върху подсъдимия И.Ц. към спазване на законите и добрите нрави, ще въздейства предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извърши и други престъпления. Така определеното наказание ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

Относно предявения граждански иск за неимуществени вреди, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесената лека телесна повреда от подсъдимия, същият се явява доказан по своето основание. Искът следва да се уважи по правилата на чл. 52 от ЗЗД в размер от 1000 лева /511,29 евро, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и следва подсъдимият да заплати разноските по делото, като до пълния предявен размер от 10 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.