Решение № 75 от 19.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Велико Търново, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20264001000030 по описа за 2026 година С решение № 108 от 01.12.2025г. по т.д. № 9/ 2025г. по описа на ОС-Плевен е осъден на осн. Чл. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП„ ЕАД-гр.София да заплати на К. Т. Д. от гр.Червен бряг обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получени увреждания при претърпяно ПТП на 13.08.2024 г. в гр.

Червен бряг в размер на 30 000 лв., заедно с компенсаторна лихва, считано от 14.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 70 000 лв. /частичен иск от 100 000 лв ./ е отхвърлен искът като неоснователен.

Осъдено е ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП„ ЕАД –гр.София да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд 1200 лв . държавна такса.

Осъден е КОСТАДИН Т. Д. от гр.Червен бряг да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП„ ЕАД деловодни разноски в размер на 514,80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв . Осъдено е ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП„ ЕАД-гр.София да заплати на осн. чл. 38 от ЗА възнаграждение на адвокат Г. Г. Р. в размер на 3660 лв . с ДДС.

1

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от К. Т. Д. от гр.Червен бряг, чрез пълномощника адв.Н.Д., против решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30000лв. до 70000лв., ведно със законната лихва от 14.10.2024г., както и в частта за разноските. Счита, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, по изложени за това доводи. Счита, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост и че неправилно съдът е отчел само формално всички релевантни критерии, но не е придал нужната тежест на всеки от тях. Неправилно съдът не е отчел вида на травмите и продължителността на лечението, както и негативните последици върху психиката на пострадалия. Счита, че съдът не се е съобразил и със съдебната практика, относима към определяне размера на обезщетението и икономическата конюнктура в страната. Счита, че неправилно съдът е определил датата, от която се дължи лихвата за забава, като сочи, че такава следва да се присъди считано от 14.10.2024г.-датата на уведомяване на застрахователя с депозиране на застрахователната претенция. Моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000лв., ведно със законната лихва, считано от 14.10.2024г. Претендира разноски, вкл. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-гр.София срещу решението на ПОС в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв.. Счита решението в обжалваната част за неправилно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно ОСПлевен е приел наличието на твърдяните в исковата молба от ищеца получени вследствие на процесното ПТП травми, като липсват категорични доказателства за получената черепно-мозъчна травма-натъртване на главата с мозъчно сътресение /без загуба на съзнание/, дискретен кръвоизлив между меките мозъчни обвивки, и счупване на дясна ключица.. Счита, че от 2 доказателствата по делото не се установява причинно-следствената връзка между получените травми и механизма на ПТП.. Счита, че не е доказано използването на предпазна каска, като в САТЕ било посочено, че не съществуват обективни данни за наличие на каска и предпазно облекло към момента на настъпване на ПТП. Счита, че неправилно, в нарушение на чл.52 ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението, като е завишил прекомерно същия и не е отчел приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, като същият е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, и не е бил с предпазно облекло.Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди изцяло поради неговата недоказаност по основание и по размер.Претендира разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея К. Д., чрез пълномощника адв.Н.Д.. Заема становище за неоснователност на същата по изложени за това доводи. Моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено решението на ОСПлевен в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните по спора, с оглед на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е безспорно установено от приложеното заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали № 5620 от 02.09.2024 г., че на 13.08.2024 г. Около 9,00 ч. в гр.Червен бряг, на кръстовището между ул.“Г.

Сава Раковски“ и ул. „Екзарх Йосиф“ при управление на МПС-л.а. „Опел Фронтера“ с рег. № С 76****, водачът И. Т. И. нарушил правилата за движение като на кръдстовището не пропуснал движещото се направо МПС-мотоциклет „Кимко ДЖ“, управлявано от К. Д., при което допуснал настъпването на ПТП, в резултат на което пострадал водачът на мотоциклета Д..

От приложената по делото медицинска документация и заключението на вещото лице, изготвило СМЕ, се установява, че в резултат на ПТП Д. е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травманатъртване на главата с мозъчно сътресение /без загуба на съзнание/ и дискретен кръвоизлив между меките мозъчни обвивки /субарахноидална хеморагия без прояви на менинго-радикулерно дразнене/; счупване на дясната 3 ключица. Пострадалият е бил приет за болнично лечение, което е продължило три дни, като е назначено обездвижване на десния горен крайник за 30 дни с ортеза. Експертът посочва, че клиничните прояви на черепно – мозъчната травма са: главоболие обърканост, липса на спомен за част от случилото се, световъртеж, леки координационни нарушения. Счупването на дясната ключица е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за около 1,5-2 месеца, годността за физически труд-за около 2-3 месеца; възстановителният период за черепно-мозъчната травма е около 3-4 седмици. Липсват данни за усложнения в клиничното протичане на получените увреждания и удължен оздравителен период. Липсват остатъчни прояви от ЧМТ и двигателни последици от счупването на ключицата.

Установен е наличен „костен мазол“ в мястото на счупване на ключицата и е съобщена болезненост от време на време в мястото на счупването, най-вече при промяна на времето. Вещото лице посочва, че получените увреждания предполагат нормална физиологична болка, щадене от прекомерни светлинни, звукови, емоционални дразнители, физическо пренапрежение във връзка с черепно – мозъчната травма, както и обездвижване на десния горен крайник, което е свързано със затруднено самообслужване във връзка със счупената ключица. Не се очакват други прояви, освен възможна преходна болезненост в мястото на счупване на дясната ключица при прекомерно физическо натоварване и/или по-рязка промяна на метеорологичните условия. Експертът е посочил и че липсват данни за необходимост от бъдещо лечение, а преходната болезненост е възможно, но не може да се обективизира при преглед. По наличните данни не е възможно да се конкретизира дали ищецът е бил с предпазно облекло при претърпяното ПТП, но следва да се посочи, че в медицинските документи не са описани външни травматични увреждания (охлузвания, кръвонасядания и пр.), което е в полза на възможността да е бил с каска и подходящо облекло. Експертът е посочил, че наличието на каска и съответно за мотоциклетист защитно облекло не изключва възможността за получаване на конкретните травматични увреждания.

От показанията на св.И. М., дъщеря на ищеца, се установява, че в началото баща й въобще не помнел за катастрофата и случилото се, когато отишла при него в болницата, не я познал. Бил неспокоен, със световъртеж, боляло го. Сам извършвал хигиенните си нужди, но тя му помагала за домакинството, тъй като травмата пречела на нормалното му ежедневие.

4

Станал по-затворен в себе си, вече не общувал толкова с хората, било го страх, вече не шофирал-не карал мотопед заради случката. Бил самостоятелен преди катастрофата, но след нея тя му помагала повече, отколкото преди това.

Безспорно по делото е, че л. а. марка „Опел Фронтера“ с рег. № С 76****, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 13.08.2024 г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към към датата на настъпване на събитието при ответното дружество.

Пострадалият К.Д. е депозирал претенция до ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника адв.Н.Д., за заплащане на застрахователно обезщетение, на 14.10.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по посочения текст от закона е необходимо да се установят законовите предпоставки за това, а именно: сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” със застрахования, както и причинени от застрахования на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като установяването на отношенията по извършения деликт има преюдициално значение по отношение на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Безспорно по делото е, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил „Опел Фронтера" с посочения по-горе рег.№, управляван от И. И., в резултат на чиито действия /съгласно констативния протокол за ПТП и заключението на САТЕ/ е настъпило ПТП, и ответното застрахователно дружество.Налице е валидно сключен застрахователен договор, предвид на което следва да се приеме, че сключеният застрахователен договор „гражданска отговорност” за посочения лек автомобил обвързва ответника по отношение отговорността на И. И. и ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ.Налице са и елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение установяване на деликтната отговорност на водача Иванов, а именно-противоправно, виновно поведение, в резултат на което е настъпило описаното ПТП, което поведение е в пряка причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-настъпилите телесни 5 увреждания на К. Д..

Предвид изложеното, следва в случая да се ангажира отговорността на застрахователя на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, обезпечаващ гражданската отговорност на виновния водач Иванов.

Предмет на разглеждане в настоящото производство, предвид наведените от жалбоподателите във въззивните жалби оплаквания, е налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д., размерът на дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди, както и началната дата на дължимост на законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди.

Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД сочи, че обезщетението за неимуществени вреди, каквото е претендирано, се определя от съда по справедливост. Размерът на обезщетението трябва да съответства на обществения критерий за справедливост и да бъде съобразено с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната, като по справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение, но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. В случая от събраните по делото доказателства-свидетелските показания и заключението на СМЕ, се установява, че К. Д., на 80 години към датата на ПТП, е претърпял болки и страдания от получените травми, описани по-горе, бил е стресиран, изпитвал страх, станал по-затворен, имал е нужда от помощ в домакинството за определен период от време. Получените при ПТП травми са довели до неудобства от физическо и емоционално естество, отразили се негативно на начина му на живот. Оздравителният период е настъпил при нормално протичане-1 месец за черепно-мозъчната травма и около 3 месеца за счупването на дясната ключица. Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от К. Д. душевни и физически болки и страдания в резултат на получените при ПТП две травматични увреждания възлиза на 50000лв., което обезщетение съдът намира, че ще възмезди изцяло в най-пълна степен понесените от него болки и страдания.