Определение № 39700 от 06.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49912/2023
- Вид
- Определение № 39700
- Подписан
- 06.11.2023
- В сила
- 06.11.2023
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 111392 от 11.09.2023 · СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
- Разпореждане № 117489 от 25.09.2023 · СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
- Решение № 532 от 10.01.2024 · СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
- Разпореждане № 9788 от 18.01.2024 · СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 8096 от 21.02.2024 · СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39700 гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110149912 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на М. Д. Д. срещу „Ф..
Ищецът твърди, че на 05.01.2021г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 968903, съгласно който следвало да му бъде предоставена сумата от 1000лв., подлежаща на връщане на 9 месечни вноски. Бил уговорен годишен лихвен процент от 39,67% и ГПР от 47,76%. Съгласно чл. 5 от договора, ищецът следвало да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“ за обезпечаване вземанията по кредита. На 17.01.2022г. между страните бил сключен анекс към договора, съгласно който заемната сума се увеличава с 400лв.
Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него, въз основа на която е сключен договорът за гаранция/поръчителство. Посочва, че при сключване на договора за потребителски кредит никъде не бил посочен какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество. Твърди, че в нарушение на чл. 18 от ЗПФУР, ищецът не получил преддоговорна информация, договор за кредит, ОУ и др. под. След усвояването на кредита, ищецът установил, че трябва да плати и допълнителна сума от 680лв., представляваща обезпечение с поръчителство.
Евентуално счита, че предоставената му преддоговорна информация е невярна и заблуждаваща – никъде не били посочени дължимите вноски по договора за поръчителство, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договора за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита. Твърди, че не е подписвал договор за гаранция и такъв не му е предоставян. Посочва, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият. Поддържа, че е посочен само ГПР в проценти, но в него не е включен договорът за поръчителство и другите услуги, което прави този процент неверен. Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя и е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК и нарушение на изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Изтъква, че нищожността на клаузата за ГПР влече нищожност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК.
В условията на евентуалност, ищецът счита, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна, тъй като е неравноправна.
1
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде прогласен за нищожен договорът за потребителски кредит № 968903/05.01.2021г., сключен между страните, а евентуално клаузата на чл. 5 от него.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор за кредит със соченото съдържание. Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР и същият не надвишава петкратния размер на законната лихва. Твърди, че дружеството – заемодател и дружеството – поръчител са два различни правни субекта, които нямат връзка помежду си и разходите по договора за поръчителство не трябва да са част от разходите по договора за кредит. Посочва, че уговорките в договора за кредит са индивидуално договорени. Излага и допълнителни съображения за неоснователност на претенциите.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявени са за разглеждане в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни норми на закона; че клаузата на чл. 5 от договора е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните; че ищецът е сключил договор за предоставяне на обезпечение в изпълнение на чл. 5 от договора за кредит със свързано с кредитодателя лице, по който дължи възнаграждение в конкретен размер, което следва да бъде част от размера на годишния процент на разходите по договора за кредит, който надвишава 5 пъти размера на законната лихва, като за тези обстоятелства съдът му указва, че не сочи доказателства.
В тежест на ответника е да докаже: договорът за потребителски кредит отговоря на всички императивни изисквания на закона и включва валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са индивидуално уговорени /т.е. не са били предварително изготвени от него или дори да са били, ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието им/, че е предоставил екземпляр от договора, СЕФ и ОУ на потребителя, както и всички обстоятелства, от които произтичат възраженията му.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им, че между тях е сключен договор за потребителски кредит със соченото съдържание.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.
Исканията на ищеца за задължаване на ответника да представи договора за кредит, договора за допълнителни услуги, погасителен план и СЕФ, както и да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно сключените между страните сделки, са неоснователни. Договорът за потребителски кредит, погасителен план и СЕФ са представени от двете страни, поради което последващото им представяне е лишено от смисъл. Ответникът не е страна по договора за поръчителство, като липсват и доказателства да разполага в свое държане със същия, за да може да бъде задължен да го представи по делото. Ищецът може самостоятелно да се снабди с информацията от БНБ без да му е необходимо съдействие от съда, а и другите правоотношения между страните са ирелевантни.
2
Искането на ответника за допускане на СТЕ, която да отговори на поставените в отговора на исковата молба задачи, следва да бъде оставено без уважение. Задача № 1 има изцяло хипотетичен характер; задача № 2 е ирелевантна за настоящия спор, тъй като засяга други правоотношения, които не са с ищеца по делото. По задачи № 3 и № 4 няма необходимост от експертиза.
Съдът намира, че без уважение следва да бъде оставено и искането на страните за допускане на ССчЕ. Съдът самостоятелно може да изчисли размера на ГПР, включително при добавяне към него на евентуално дължимо възнаграждение за поръчителство. Задачи № 1 и № 3, поставени в отговора на исковата молба, не изискват специални знания и нямат експертно естество, а обстоятелствата, свързани със задача № 2, могат да бъдат установени с други доказателства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2023г. от 14:15ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3