Решение № 7410 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7410 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110129584 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу А. П., гражданин на Италия, роден на **********г., за сумата от 73,65 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.07.2022г. – м.04.2024г., вкл., до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Л.“, бл.**, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (22.05.2025г.) до окончателното плащане, за сумата от 12,68 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2023г. 17.05.2025г., за сумата от 28,80 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (22.05.2025г.) до окончателното плащане и за сумата от 7,26 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 17.07.2022г. – 17.05.2025г.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от ищеца.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответникът чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска по чл.86, ал.1 ЗЗД по отношение на акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за дялово разпределение, защото в ОУ не е уговорен срок за плащане на това главно задължение и ответникът не е получавал покана за плащането му. Не оспорва, че в имота е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях 1 и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

Като доказателство по делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот № 54, том III, рег. № 11384, дело № 381 от 2015г., съставен на 29.10.2015г., по силата на който ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот (л.8). По делото няма данни и твърдения след придобиване на правата върху имота ответникът да е извършвал разпоредителни сделки със същия или на друго основание да е загубвал правата си върху имота, поради което съдът приема, че ответникът е останал собственик на имота и през процесния период (арг. чл.99 ЗС). Като собственик на имота през процесния период ответникът има качеството на клиент на ТЕ за битови нужди – арг. чл.153, ал.1 ЗЕ. От това следва, че през процесния период между ищеца от една страна и ответника, от друга - , е налице облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В случая приетите като доказателство по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София са публикувани във в.

„Монитор“, което е видно от отбелязването в горния ляв ъгъл при отпечатването им.

Първото публикуване на Общите условия (което е доказано) е условие за влизането им в сила, а последващото публикуване има само оповестителен характер - в посочения смисъл е определение № 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2024 г., IV г. о., ГК. При това приетите по делото ОУ са обвързващи за страните по делото.

Безспорно е по делото, че в процесния имот през процесния период от ищеца е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.

Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер 2 на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.

При това за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на цената за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от 12,68 лева.

Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Искът за акцесорното вземане също следва да се уважи изцяло.

По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея:

Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение.

Размерът, редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. При това източникът на размера на цената за услугата дялово разпределение през процесния период са Общите условия на топлофикационното дружество и допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на услугата дялово разпределение се формира : 1./ от цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2./ от цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота и 3./ от цена за отчет на уредите на допълнително определена дата. От страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При това искът за цена за услуга дялово разпределение е доказан по основание, като поради липса на данни за неговия размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Няма твърдения и данни за плащане на цената на услугата дялово разпределение.

По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД.

Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди завеждане на делото.

Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен 3 размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като при пълен размер на разноските от 650 лева (държавна такса – 50 лева, депозит за особен представител – 400 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 200 лева поради невисоката правна и фактическа сложност на делото съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК) съразмерно се следва сумата от 611,59 лева.

Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. П., гражданин на Италия, роден на **********г., съдебен адрес : гр.

София, ж.к. „Б** – адв. П., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 37,66 евро (след превалутиране на 73,65 лева) – цена за доставена топлинна енергия за периода м.07.2022г. – м.04.2024г., вкл., до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Л.“, бл.**, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (22.05.2025г.) до окончателното плащане, сумата от 6,48 евро (след превалутиране на 12,68 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2023г.- 17.05.2025г. и сумата от 14,73 евро (след превалутиране на 28,80 лева) – цена за услуга дялово разпределение за периода ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (22.05.2025г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 7,26 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 17.07.2022г. – 17.05.2025г.