Решение № 5011 от 18.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5011 гр. София, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100114395 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ от Е. Д. П. срещу „ЗК Лев Инс“ АД.

Ищцата твърди, че в качеството си на пътник в автобус № 102, марка „МАН“ модел „Лион С Сити Г“, рег. № ********, е претърпяла вреди от ПТП, настъпило на 19.12.2022 г. в гр. София, на бул. „Петко Ю.Т.“ в района на кръстовището с ул. „Дедеагач“ между автобуса, в който е пътувала и л.а. „Опел Корса“, рег. № ********, управляван от Т. К. Т.. Твърди ПТПто да е причинено по вина на водача на лекия автомобил, който при управление на МПС-то преминава непосредствено и в опасна близост покрай предната част на автобуса, вследствие на което водача на автобуса спира рязко, което довело да това ищеца да загуби баланс и да падне.

В исковата молба се твърди, че малко след като автобуса тръгнал, шофьорът спрял изключително рязко, в резултат на което Е. паднала назад и си ударила гърба, кръста и лявата ръка в таблото на предната част от автобуса. В резултат от силния удар на Е. Д. са причинени сериозни телесни увреждания. Е. се е ударила изключително тежко, изпитала е непоносими болки най - вече в областга на гръдния кош, гърба, лявата ръка и главата. Била е в тежко състояние и не е можела да диша. Помогнали й пътници от автобуса. Трудно й е било да се движи, поради силните болки. Пътничка от автобуса помогнала на ищцата да слезе от превозното средство и я съповодило до Нео клиник – в непосредствена близост до мястото на произшествието. При вида и състоянието на Е. в Нео клиник, й казали, че не е за тази болница и я насочили към болница Пирогов. Ищцата се обадила на майка си и приятел и колега на майката я откарал в болница Пирогов. Там тя постъпила в тежко състояние, с гадене, хематоми, деформирана и отекла лява ръка. Диагностицирана била с контузия на гръден кош, счупване на седмо, осмо, девето и десето ребро от ляво и счупване на пета 1 метакарпална кост на лявата ръка. Поставена и била гипсова шина за срок по-дълъг от 30 дни. От болницата била изписана на 22.12.2022 г.

Ищцата поддържа, че след свалянето на гипса й се налага да ходи често на рехабилитация до пълното й възстановяване. Към настоящия момент на ищцата са издадени 2 броя болничен листове за общ период от 19.12.2022 г. до 10.02.2023 г.

От описания злополучен инцидент Е. Д. е претърпяла и продължава да търпи неизмерими болки и страдания, силен стрес и душевен дискомфорт. Заради травматичното увреждане, на Е. й се е наложило да отмени организирано пътуване до Италия, докъдето трябвало да пътува с мъжа си и двете им деца при родителите на мъжа й. Ищцата останала в София при своите родители, за да й помагат, тъй като не можела да се обслужва сама.

Травматичните увреждания се отразили на ежедневния живот на ищцата и затруднили извършването на множество рутинни и ежедневни дейности. Изпитвала остри съпътстващи физически болки. Наложило й се да се сблъска с проблеми при извършването дори на елементарни хигиенни дейности. Не можела да се къпе сама, да се облича, да си готви и да се храни. Последвали дните, в които задължително трябвало да ходи на рехабилитация, което й създавало допълнително неудобство. Отделно от това все още изживявала и продължавала да изживява силен стрес и душевен дискомфорт от претърпения пътнотранспортен инцидент. Инцидентьт попречил на ищцата да работи. Предстоял й изключително натоварен период в работата, а най — вече поради силните болки в гръдния кош, счупената ръка и лекарската забрана, не можела да я върши.

Към настоящия момент ищцата все още изпитва болки при движение на лявата си ръка и не се е отърсила от стреса, вследствие претърпяното ПТП.

Поддържа, че произшествието било резултат от виновното нарушване на правилата за движение по пътищата от водача на лекия автомобил. По случая било образувано досъдебно производство №11411/2022г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 2030/2023г. по описа на СРП. Заявява, че отговорността на деликвента за обезвреда на пострадали при ПТП лица е покрита по договор за задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ /ГО/ с ответника по полица № BG/22/122000764699/14.03.2022г., валидна към датата на ПТП, поради което предявява претенция към застрахователя за обезщетяване на причинените от произшествието неимуществени вреди в размер на 50000 лв., които претендира ведно със законната лихва от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от ответника /04.10.2023г./ до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който оспорва изцяло исковите претенции. Счита същия за недопустим, евентуално за онеоснователен. Ответникът оспорва механизма на твърдяното пътно-транспортно произшествие и въобще участието на л.а. „Опел Корса“, рег. № ******** в него, а оттам и вината на водача на този автомобил.

Оспорва причинно-следствената връзка между събитието и вредите, както и техният размер.

Оспорва твърдението, че в резултат на процесното пътнотранспортно произществие за ищеца са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди. Оспорва 2 твърдението за настъпили неимуществени вреди, обосноваващи размера на исковата претенция, като счита размера за неоснователно завишен и прекомерен, предявен в противоречие с принципа за справедливост съгл. чл. 52 ЗЗД. Ответникът оспорва и претенцията за лихви върху обезщетението, както и че е налице забава на кредитора, с оглед липсата на предявена към датата на подаване на писментия отговор извънсъдебна претенция за изплащане на застрхователно обезщетение, съгл. чл. 380, ал. 1 КЗ.

Предвид изложеното, моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид доказателствата, намира следното: становищата на страните и прецени

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.

По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение от 19.01.2023г., като не са налице данни за отговор на адресата в указания от закона тримесечен срок. Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима.

Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното.

Не е предмет на спор към деня на произшествието ответника да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.

„Опел Корса“, рег. № ********, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

От представения по делото Констативен протокол № К-705 от 19.12.2022г. се установява, че на 19.12.2022г. в гр. София, се движи автобус „МАН“, с рег. № ********, с водач К.И.Д., с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Гоце Делчев“ и в района на кръсовището с ул. „Дедеагач“, при рязко спиране в салона на автобуса пада пътник Е. Д. П..

Не се спори, че, в резултат на катастрофата, е пострадала ищцата, возеща се като пътник в автобуса, като е паднала назад, при което последната е получил травматични увреждания.

По случая е било водено досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, което е прекратено с Постановление от 19.12.2023 г. на прокурор при СРП по искане на пострадалата, на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.

При липсата на влязла в сила осъдителна присъда /включително решение по чл.78а НК/ по въпросите визирани в чл. 300 ГПК - извършване на деянието, неговата 3 противоправност и вината на дееца, настоящият съд следва да извърши самостоятелна преценка на събраните в производството доказателства.

Съгласно нормата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според, ал. 2 на същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционнообезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.

В настоящия случай спорни по делото са въпросите какъв е конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, налице ли е противоправно поведение при управление на товарната композиция от страна на водача л.а. „Опел Корса“, рег. № ********.

В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Опел Корса“, рег. № ******** Т. К. Т., който при управление на МПС-то преминава непосредствено и в опасна близост покрай предната част на автобуса, вследствие на което водача на автобуса спира рязко, което довело да това ищеца да загуби баланс и да падне.

Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил настъпването на твърдяното в исковата молба ПТП с участие на л.а. „Опел Корса“, рег. № ********, оспорил е твърдения от ищцата механизъм на ПТП и причините за неговото настъпване, оспорил е наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача Т., оспорил е наличието на причинна връзка между травматичните увреждания на ищцата и процесното ПТП, както и че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД на застрахования при него водач.

Съдът приема, че в настоящият случай факта на настъпване на ПТП по сочения в исковата молба начин, самоличността на извършителя - водач на МПС, неговата вина и противоправността на извършеното деяние не са безспорно установени по делото.

На първо място не е установен механизма на пътно транспортното произшествие. За да направи извода съдът взема предвид, че по делото не са приложени писмени доказателства, от които да се установи механизма на ПТП. Установи се по делото, че за твърдяното ПТП на 19.12.2022 г. е съставен протокол за ПТП, в който не фигурира като участник л.а. „Опел Корса“, рег. № ******** с водач Т. К. Т..

От разпита на св. Т. Т. не се установи същия да е участвал в процесното ПТП. Съдът намира свидетеля да не е заинтеесован по см. на чл. 172 ГПК, доколокото при съпоставка с дадените в досъдебното производство показания не се установява нещо различно.

4

На второ място, установява се, че външни камери на мястото вна произшествието няма, няма и камера от външна на страна на автобуса, а единствено вътрешни камери в салона на същия. Именно последните са прегледани от вещото лице по допуснатата САТЕ, като вещото лице прави извод, че щом на няколко от кадрите се вижда МПС опел /с неустановен рег. номер/, то това е именно МПС, засякло автобуса и причинило ПТП.

Тъй като по делото не са установени конкретни факти, касаещи механизма на ПТП, станало на 19.12.2022 г. съдът не възприема заключението на вещото лице по назначената САТЕ в тази му част. Вещото лице е дало заключение, като е взело предвид установените факти, посочени в постановление за прекратяване на наказателното производство, както и заключението на вещото лице по автотехническата експертиза от досъдебното производство.