Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1495 от 26.09.2018, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Частно наказателно дело 4113/2018
Вид
Определение № 1495
Подписан
26.09.2018
В сила
08.03.2019
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № гр. Бургас, 26.09.2018 г.

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI - ви наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева като разгледа НЧД № 4113 по описа на РС - Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалби на Н.Б. и Л Б Ч, срещу Постановление на РП- Бургас от 10.08.2018 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.

1 НПК, е прекратено ДП № 106/2012 г. по описа на Окръжен следствен отдел гр.

Бургас, образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В жалбите се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания прокурорски акт.

Бургаският районен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания акт, намери за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК, срещу подлежащ на обжалване акт, от лица имащи правото да обжалват (пострадали), поради което жалбите са допустими.

Разгледани по същество жалбите, са неоснователни по следните съображения:

От събраните доказателства се установява от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 106/2012 г. по описа на Окръжен следствен отдел гр. Бургас е било образувано срещу виновното лице за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК за това, че през 2010 г. с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у руските граждани Ю В Р, Я Р Д, Н.Б., Н М А, Ю П А и Л Б Ч че им прехвърля собствеността на недвижими имоти, находящи се в местността "Мисаря" в гр. Созопол и с това им причинил имотна вреда - престъпление по чл. 209, ал.

1 от НК. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

През 2006 г. свидетелите А Т И и И К В учредили търговско дружество „А.И.С.З.“ ООД с цел реализиране на строителство на жилищна сграда в гр. Созопол, местността „Мисаря“ в УПИ VI -1443. Свидетелят А И се свързал със свой познат свидетеля В Ч и му предложил да инвестира в строителството на сградата в гр. Созопол. За целта с Нотариален акт № 126, рег. № 6096 от 29.09.2006 г. на свидетеля Ч като купувач му била прехвърлена от свидетеля А И в качеството му на управител на „А.И.С.З.“ ООД собствеността върху 12 на брой апартаменти в процес на строителство, а именно № 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 31, 32, 33, 34. След това свидетелят Ч изтеглил кредит от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД - гр. София в размер на общо 350 000 евро, като за обезпечаване на кредита били ипотекирани в полза на банката собствените му 12 апартамента в процес на строеж. 100 000 евро от получения кредит били преведени по банкова сметка *** „А.И.С.-З" ООД - гр. София на 13.10.2006 год, а остатъка от 250 000 евро свидетелят Ч твърди, че е предал на ръка на свидетеля А И. Свидетелят Ч имал интерес собствените му 12 апартамента да бъдат продадени на купувачи, като получените от продажбите суми да послужат за погасяване на получения кредит. По тази причина упълномощил с пълномощно валидно до 10.10.2009 г. свидетеля А И да го представлява във връзка с извършване на сделките. Свидетелят А И в качеството си на представител на свидетеля Ч на 02.07.2009 г. и на 01.09.2009 г. сключил предварителни договори със свидетеля И В като представляващ „А.И.С.З.“ ООД, с който се задължава да прехвърли на дружеството собствеността върху апартаменти № 8, 14 и 34.

С Нотариален акт от 28.01.2008 г. е била учредена договорна ипотека върху самостоятелни обекти апартаменти № 1, 2, 3, 4, 5,15,16,17,18,19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, като обезпечение за получен от „А.И.С.З.“

ООД кредит от „Българо-американска банка“

АД в размер на 516 314 евро.

След като била построена сградата започнала продажба на апартаменти на купувачи. Едни от тях били и жалбоподателите.

През 2009 г. жалбоподателят Н.Б. бил в Република

България и искал да закупи недвижим имот в гр. Созопол. За постигане на тази цел се свързал със свой познат свидетелят П Г управител на „Евроланд 2007“ ЕООД, извършващо посредническа дейност при продажба на недвижими имоти. Жалбоподателят харесал имот именно в построената от „А.И.С.З.“ ООД жилищна сграда в местността „Мисаря“ в УПИ VI -1443, като за сключване на договора за покупко-продажба съдействал свидетелят Г. На 11.10.2009 г. в офиса на „Евроланд“ ООД между жалбоподателя Б. и свидетеля И В в качеството му на представител на „А.И.С.З.“ ООД се сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 34. На 23.09.2010 г. между жалбоподателя Б. и свидетеля В е било подписано допълнително споразумение към сключения предварителен договор, с което бил удължен срокът за сключване на окончателен договор, както и била договорена отговорността на продавача при неспазване на постигнатите договорки за продажба на недвижимия имот. Независимо от това до сключване на окончателен договор не се стигнало. Установило се, че апартаментът е обременен с тежести – учредена договорна ипотека, което не било отразено в договора, както и че собствеността принадлежала на свидетеля Ч, а не на дружеството „А.И.С.З.“ ООД страна по предварителния договор за покупко-продажба. Жалбоподателят Б. предприел защита на правата си по граждански ред и „А.И.С.З.“ ООД било осъдено да му заплати дължимите съгласно уговорките суми.

Жалбоподателката Л Б Ч също искала да закупи апартамент в гр.

Созопол и при едно от посещенията си през 2010 г. се свързала с агенция за недвижими имоти „Мирела“. Свидетелката решила сама да огледа харесани от нея имоти. В тази връзка се провела среща между свидетеля В, съпругата му и свидетелката Ч в офис в процесната сграда, на която свидетелката Ч заявила желание да закупи малък апартамент в сградата. Свидетелят В показал на Ч няколко апартамента, като й заявил, че може ако желае да закупи помещението, в което се помещавал офисът на „А.И.С.З.“

ООД . Свидетелката Ч решила да обмисли предложението и се прибрала в Русия.

След като решила да закупи предложения малък апартамент, използван за офис отправила запитване по интернет. От „А.И.С.З.“ ООД изпратили по интернет на Ч предварителен договор за покупко-продажба, подписан от името на продавача.

Свидетелката и тя подписала изпратения й предварителен договор. Последната вноска за апартамента била заплатена от Ч на 25.01.2011 г. малко след уговорената дата (01.01.2011 г.) Във връзка с подписания предварителен договор не се сключил окончателен. Свидетелката Ч пристигнала в гр. Созопол и се настанила в апартамента. Жалбоподателката установила, че апартаментът бил ипотекиран в полза на Българо-американска банка, като изрично в предварителния договор е било отразено, че апартаментът не е обременен с тежести. Отделно от това жалбоподателката установила след извършена справка в Агенция по вписванията, че върху апартамента има наложена възбрана в полза на трето лице, предявило претенции към „А.И.С.З.“ ООД.

С оглед изложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

В настоящото производството съдът има контролни функции и следва да провери законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал.

Т.е. съдът следва да констатира дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство. В обжалваното постановление е посочено като основание за прекратяване 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а именно деянието не съставлява престъпление. Следователно в конкретната хипотеза настоящият състав следва след обстоен анализ на доказателствата да прецени дали правилно прокурорът е приел, че е налице посоченото от него прекратително основание. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът също трябва да прецени дали на досъдебно производство са извършени всички възможни следствени действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са пропуснали да съберат относими доказателства.

Настоящият състав счита, че на досъдебно производство не е допуснато процесуално нарушение във връзка с процеса на събиране на доказателства. Разследващите органи са извършили всички необходими следствени действия. Проведени са разпити на ангажираните със случая свидетели, събрани са множество писмени доказателства, както и са назначени и експертизи. Не е налице непълнота на доказателствения материал. Изпълнени са изискванията за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото. Не е налице възможност за събиране на нови доказателства, които да внесат противоречие и да разколебаят събрания доказателствен материал.

Представителят на БРП е извършил обстоен анализ на събраните доказателства и е постановил правилен и обоснован акт. В постановлението са изложени подробни мотиви, които съдът изцяло споделя.

За да е налице съставът на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК следва да са се осъществили признаците на престъплението от обективна и субективна страна. От обективна страна следва да е извършено изпълнителното деяние под формата на възбуждане на заблуждение, т.е. създаване на неверни представи у пострадалия относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане, като в случай че не е била създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. На следващо място измамата е резултатно престъпление, т.е. в резултат формираните неверни представи пострадалият се разпорежда с имущество, което разпореждане не би извършил, ако имаше верни представи за обстоятелствата. От субективна страна деянието следва да е извършено с пряк умисъл, т.е. деецът да съзнава, че създава неверни представи у пострадалия, които го мотивират да извърши разпоредително действие, което води със себе си настъпване на имотна вреда за него или другиго. Деянието следва да е извършено и с користна цел, а именно деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага. Възможно е действията, които целят да въведат в заблуждения едно лице да се извършат със сключване на договор. В този смисъл е и константната съдебна практика например Решение № 728/2003 на I н. о., Решение 546/2008 на I н.о., Решение № 404 от 19.IХ.1995 г. по н. д. № 300/95 г., I н. о., Решение № 117 от 30.08.2012 г. на ВКС по н. д. № 2989/2011 г., I н. о. и др. В цитираните решения обаче изрично се посочва, че за да е налице „измама” трябва деецът изначално да е нямал намерение да изпълни поетите по сключения договор задължения.

Т.е. във всеки конкретен случай трябва да се прецени дали към момента на сключване на договора деецът е бил с ясно съзнание, че няма да изпълни договорките.

Следователно трябва да се прецени какво е било намерението на дееца, има ли частично изпълнение на задълженията по договора, на какво се дължи неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да изпълни поетите задължения.

Правилно прокурорът е достигнал до извод, че от събрания доказателствен материал не се установява извършено престъпление.

Основното възражение и на двамата жалбоподатели е свързано с обстоятелството, че към момента на подписване на предварителните договори свидетелите Б. и Ч са били въведение в заблуждения, че избраните от тях апартаменти не са обременени с вещни тежести, а по-късно се установило, че върху апартаментите са били учредени договорни ипотеки в полза на кредитни институции. В действителност в подписаните от жалбоподателите договори е било отразено, че недвижимите имоти не са обременени с тежести. От това обстоятелство обаче не може да се направи категоричен извод за наличие на измамливи намерения у представителя на строителното дружество – свидетелят В, който е подписал предварителните договори. Т.е. за да се приеме, че свидетелят В е действал с умисъл да придобие той или друго лице облага, като едновременно да причини вреда на свидетелите Б. и Ч, следва да се установи, че още изначално към момента на подписване на предварителния договор не е имал намерение да изпълни договорките по него, т.е. не е имал намерение да продаде процесните недвижими имоти на свидетелите. Фактът, че върху апартаментите е имало учредена договорна ипотека не препятства възможността да се сключи окончателен договор и да се прехвърли собствеността. Т.е. да се изпълнят поетите по предварителния договор задължения от продавача.