Решение № 138 от 19.04.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Карлово, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320101244 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.

21, във вр. с чл. 33 от ЗПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД във вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът - Л. С. С. твърди, че е страна по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 30.12.2020г. сключен с ответното дружество, по силата на който, в полза на кредитополучателя е предоставен за ползване платежен инстР.т - кредитна карта, чрез която се усвоява предоставен кредитен ресурс от 4500 лв. установен в чл. 7, ал. 1 от договора общ кредитен лимит. В чл. 8, ал. 1 от договора е установен срок за погасяване на всеки кредит от 12 месеца, считано от датата на усвояване на този кредит. Съгласно чл.9.1 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 30.12.2020г., лихвеният процент по кредита е в размер на 18.5%, а съгласно чл.10.1 от договора, ГПР е в размер на 21.36%, при общо дължима сума от 4987.56 лева. В чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението на клиента за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по кредита, кредиторът има право да 1 изпраща съобщения до клиента и да начислява такси за това съгласно ценовата листа. В приложената към договора ценова листа е установено, че размерът на таксата за изпращане на уведомително съобщение за закъснение е в размер от 20 лева, за всяко уведомление.

Счита, че клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 30.12.2020г. е нищожна, поради противоречие с чл.33 от ЗПК, чл.21 ал.1 от ЗПК и добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД) и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като съображенията за това са следните:

- така уговорената клауза на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 30.12.2020г. е неравноправна по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗПК, вр. с чл.33 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Съгласно чл.33 от ЗПК - при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Т.е таксите, който се начисляват при неизпълнение на задължение за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по кредита, съгласно ценовата листа се явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. Разпоредбата предвижда, че при забава в изпълнението на задължението си, кредиторът има правото да изисква само законната лихва, а не заплащането на такси, в случай на неизпълнение на задължение за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по кредита;

- така уговорената клауза на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 30.12.2020г. е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на такси от по 15 лева, за изпращането на всяко едно уведомление. Разгледана в този аспект, клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 30.12.2020г., според които се дължи такси при неизпълнение на задължение за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по кредита, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в 2

ЗПК директива. С процесната клауза на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 30.05.2017г. в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение.

Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още проценти от предоставената главница;

- счита, че чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 30.12.2020г. е нищожна и противоречи на добрите нрави на основание чл.26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите му, с цел извличане на собствена изгода на кредитора;

- клаузата чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 30.12.2020г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 15 лева се начислява за всяко отделно изпратено уведомление. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата;

- счита че клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 30.12.2020г. е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 30.12.2020г. не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Видно от самия Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 30.12.2020г., по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.14 ал.1 т.3 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат 3 възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да приеме, че клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 30.12.2020г. е нищожна, поради противоречие с чл.33 от ЗПК, чл.21 ал.1 от ЗПК и добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира за направените по делото разноски.

ОТВЕТНОТО дружество намира твърдения в исковата молба за необосновани относно нарушение на нормата на чл.21, ал. 1 от ЗПК. Намира, че ако ищецът твърди, че клаузата на чл. 14, т.3 от процесния рамковия договор е нищожна, поради заобикаляне на закона, то не са посочени конкретно кои императивни разпоредби от ЗПК се заобикалят с тази договорка и какъв противоправен ефект е постигнат, с който се уврежда интереса на кредитополучателя.

Счета, че е неправилна квалификацията на договорната клауза, че обезщетява кредитора относно допусната от кредитополучателя забава и в тази връзка чл. 33 от ЗПК не следва да намира приложение, защото в договора е уговорена възможност „ТФС“ АД да предостави допълнителна по договора услуга. В чл. 10а, ал. 1 от ЗПК посочва, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В случая клиента не получава просто и единствено доставка на съобщения, както твърди ищецът. Неразделна част от договора представляват и саморъчно подписаните на всяка една страница от клиента - Общи условия по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити. В раздел XIV, „Обслужване на кредита“ от ОУ е уредено на изпращане на уведомителни съобщения на длъжника, когато той не изпълнил задължението за погасяване на минималните вноски по кредита. Чл. 37, ал. 1 от ОУ дефинира точно изброени и конкретизирани дейности, които „ТФС“ АД извършва във връзка с поведението на клиента да не си погаси в срок конкретна месечна вноска. В тази насока дружеството предоставя една допълнителна по договора услуга, която зависи от поведението на клиента, а именно - дали същият ще изпадне в забава за 4 изпълнение на парично задължение по договора. За да получи клиентът найдобрата услуга по договора телефонни разговори се провеждат от екип от специалисти, които са на разположение на клиента за провеждане разговор в работното им време, в случай че същият иска да се свърже с представител на дружеството. Също така изпращането на съобщенията чрез CMC, писма на хартиен носител или на електронен адрес също е технически обезпечено с необходима поддръжка, за да бъде осигурена точна и коректна информация за длъжника. Цялата кореспонденцията на материален носител или в електронна форма се архивира и съхранява за срока на договора от дружеството.

Не споделя тезата на ищеца, че в настоящия случай е налице и хипотезата чл. 143, т. 5 от ЗПК. Таксата се дължи за доставена услуга и няма характер на обезщетение или неустойка, защото таксата има възнаградителен характер за допълнителните услуги и извършени от кредитора разходи.

Същата е фиксирана и не зависи от размера на кредитния лимит, нейната цел (кауза) не е противоправно да се обогатява кредитора, а да покрива присъщи разходи за обработка на задължението, които дейности произтичат от естеството на договора и част от тях са посочени в Чл. 37, ал.1 от ОУ.

Съобразно договорения кредитен лимит до 4500 лева към момента на сключване на договора, таксата от 25 лева за предоставена месечна услуга е била няколко пъти по-ниска от размера на максималния кредитен лимит. В тази насока сумата от 25 лева не би могла да се приема необосновано високо обезщетение, или неустойка с обезпечителен или наказателен характер, с оглед на нейния нисък размер. Твърдението на ответника за размера на таксата е посочено неточно, тъй като размерът таксата в конкретния случай при подписване на договора в ценова листа е 25 лева. Чл. 20 от ЗЗД определя, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Безспорно страните са уговорили в своите отношения, че клиентът може да получи допълнителна услуга при настъпването на обективна предпоставка, в случая негово неизпълнение. Освен уведомителното съобщение, кредиторът е предоставил възможност за клиента за провеждане на индивидуални разговори с на посочените от него мобилни и/или стационарни телефони с цел уведомяване за допуснатото неизпълнение на задълженията, както и за разясняване на последиците от това неизпълнение (чл. 37, ал. т.4 от ОУ). Съответно при извършване на 5 допълнителната услуга, за платежната институция възниква вземането за допълнително по договора възнаграждение.

Досежно за тази услуга по чл. 14, т.3 от Рамковия договор, другата страна е уведомена с подписване на договор, общите условия и заедно с ценовата листа на 30.12.2020г. Ищецът е имал достатъчно време да се запознае с договорните клаузи преди образуването на настоящото производство. В случая другата страна не е направила изрично искане от отказ от услугите по договора, каквото право й е било уредено. В Раздел VIII, „Прекратяване на Рамковия договор“ в чл. 22, ал. 1, т. 2 от договора е уговорено, при погасяване на задълженията по отпуснатите кредити, клиентът може да поиска с едномесечно писмено предизвестие прекратяване на договора. Намира за безспорно, че чл. 14, т.3 от Рамковия договор урежда предоставяне на допълнителна и специфична услуга, която клиентът получава при предварително уговорени условия и клиентът е бил уведомен с подписването на Ценовата листа за нейния размер. Посочва, че ако ищецът е бил изправна страна по договора и погасявал в срок минималните вноски, то такса за уведомително съобщение никога не би била дължима съгласно сключените Рамковия договор и Общи условия към него.