Определение № 21142 от 06.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21142 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. ЯнЕ. при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506294 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК.

Образувано е по подадено възражение по чл. 423 ГПК от Е. Х. Е. като длъжник по ч.гр.д. № 46744/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.

Жалбоподателят твърди, че е разбрала за издадената заповед за изпълнение за първи път от съобщението на ЧСИ. Посочва, че при запознаване с производството по гр.д. № 46744/2024 г. на СРС, 126 състав установила, че в производството не е била редовно уведомена. Твърди, че няма никакви данни призовкар да е посещавал постоянния й адрес и да е правил опит да връчи книжата на нея или на съсед, или на лице, което е готово да ги получи. Вместо това е постановено да се връчи заповедта чрез работодател. Сочи, че наистина работи за Лукойл България, но е служител на бензиностанция на бул. „Тодор Александрово и няма нищо общо с централния офис на бул. „България“ 69, а от М.Р. не е и получавала каквито и да било книжа. Счита, че в нарушение на разпоредбите на ГПК, които обезпечават участието на длъжника в производството, е била лишена от възможността да възрази срещу издадената по горепосоченото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Предвид изложеното иска да се приеме, че се касае за хипотезата на чл. 423, ал. 1 ГПК – заповедта за изпълнение не е надлежно връчена нито на адреса, нито лично на лицето, за което се отнася, нито на друго лице съгласно да я приеме, нито е получила указание, че заповедта се обезсилва, ако подаде възражение в срок, нито е получила възражение по образец на основание чл. 425 ГПК, както и че са налице непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Ответникът по възражението „Профи кредит България“ ЕООД прави искане да се остави възражението без уважение. Счита възражението за неоснователно, а 1 извършеното от съда връчване на книжа за неопорочено. Твърди, че длъжникът Е. Х.

Е. е била надлежно уведомена за издадената заповед за изпълнение.

Съдът, като съобрази приложените доказателства и наведените доводи, намира следното от фактическа страна:

Установява се от приложеното частно производство, че по ч.гр.д. № 46744/2024 г. по описа на СРС, 126 състав е издадена заповед за изпълнение в полза на „Профи кредит България“ ЕООД срещу длъжника Е. Х. Е. за заплащане на суми по Договор за потребителски кредит № 40012075337/14.09.2022 г. и разноски.

С разпореждане от 15.08.2024 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение от „Профи кредит България“ ЕООД срещу Е. Х. Е. е отхвърлено за част от претенциите.

На 15.08.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по отношение вземането за главница, за възнаградителна лихва, за мораторна лихва и за разноски.

От извършената от СРС служебна справка НБД е видно, че вписаният постоянен и настоящ адрес на Е. Х. Е. е в гр. София, ж.к. ********.

Препис от заповедта за изпълнение е изпратена до длъжника Е. Х.Е. на постоянния и настоящ адрес в гр. София, ж.к. ********. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване датите, на които е търсено лицето; сведение от А.Н. /портиер/, че лицето не живее там. Залепено е и уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

По разпореждане на съдията е извършена справка за месторабота на длъжника.

Съобщение за заповедта за изпълнение е изпратено до работодателя на посочения в справката адрес и наименование на работодател: „Лукойл-България“ ЕООД.

Съобщение е получено на 26.02.2025 г. от М.М.-Р., юрисконсулт.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд. Както се приема и в практиката на ВКС – определение № 152 от 04.03.2015 г. по гр.д. № 768/2015 г. на ВКС, ІV Г.О., началният момент, от който започва да тече едномесечният преклузивен срок за подаване на възражение по чл. 423 ГПК, като извънреден способ за защита, е законоустановен и е свързан с момента на узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение, а не с връчването й. От тогава същият има възможност да се запознае с развилото се заповедно производство и ако счете, че е налице някое от основанията по чл. 423, ал. 1 ГПК, да сезира окръжния съд с възражение.

С оглед ангажираните доказателства по делото във връзка с образуваното изпълнително дело, съдът намира, че възражението по чл. 423 ГПК, подадено от длъжника Е. Х. Е. е допустимо, тъй като е подадено в предвидения в закона преклузивен срок.

Разгледано по същество възражението е неоснователно, предвид следните мотиви:

Връчването на съобщенията в заповедното и в изпълнителното производство става по общите правила, уредени в Глава VІ, Раздел І на ГПК. Съдът, при съобразяване систематичното място на предвидените правила, както и застъпеното становище в съдебната практика, намира, че е определена поредност на начините на връчване на съобщенията и призовките по делата, като на първо място е предвидено 2 лично връчване на съобщението на адресата – чл. 45 ГПК и едва, когато не може да се връчи лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме – чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

В конкретния случай съобщение за изготвената заповед за изпълнение е изпратена до постоянния и настоя адрес на длъжника. Лицето е търсено в продължение на един месец, събрани са данни от адреса, че не живее на адреса, след което е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Едва след това е направена справка за местоработата на лицето и съобщението е изпратено и надлежно връчено на адреса на работодателя. В настоящото производство останаха изцяло недоказани твърденията във възражението, че от лицето получило призовката М.Р. не са предадени никакви книжа на длъжника М.Р.. По искане на страната с определението за насрочване бе допуснат разпит на свидетел – М.Р., но поради неявяване на страната и неводене на допуснатия свидетел, разпитът му бе заличен.

При тези данни съдът намира, че е налице надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по изпълнението. Лицето е търсено на вписаните в регистрите на населението адрес, за да може лично да получи. След като не е открито при посещения на адреса и събиране на данни, че същото не живее там, е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. След това е престъпено към връчване чрез работодател, на когото е надлежно съобщено. Ето защо и при необорване доказателствената стойност на представената разписка, съдът счита, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника.

Предвид всичко изложено и данните по делото, съдът намира, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника, поради което възражението на Е. Х. Е.

К.С.К. по чл. 423, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК, подадено от Е.

Х. Е. в качеството на длъжник по ч.гр.д. № 46744/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3