Решение № 2653 от 11.04.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1343/2019
- Вид
- Решение № 2653
- Подписан
- 11.04.2019
- В сила
- 21.01.2020
- Състав
- ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.6 · Закон за радиото и телевизията
- чл.6, ал.2 · Закон за радиото и телевизията
- Чл.6, ал.3, т.3 · Закон за радиото и телевизията
- чл.70 · Закон за радиото и телевизията
- чл.70, ал.3 · Закон за радиото и телевизията
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.326, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- § 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.39, ал.1 · Конституция на Република България
- чл.41, ал.1 · Конституция на Република България
Р Е Ш
Е Н И
Е гр.София, 11.04.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с. Пламен Генев при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 1343 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.12.2018 г. по гр.дело № 47446/18 г., СРС, ІІ ГО, 56 състав е признал за незаконно и отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на М.В.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Симеоново, ул. „********, извършено със заповед № ЧР 273/25.05.2018 г., издадена от Генералния директор на Българската национална телевизия, на основание чл.328, ал.2 КТ. Възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М.В.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Симеоново, ул. „********, на заеманата до уволнението му длъжност- „Главен продуцент“ в дирекция „Информация“, продуцентски център „Спорт“ в Българската национална телевизия. Осъдил е
Българската национална телевизия, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. ********, да заплати на М.В.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
Симеоново, ул. „********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. е чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 13 104 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, а именно - за периода от 31.05.2018 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 18.07.2018 г. до окончателното плащане. Осъдил е Българската национална телевизия, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. ******** да заплати на адвокат М.А.А. от САК, ЕГН **********, със служебен адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 1433,12 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М.В.М., ЕГН **********. Осъдил е Българската национална телевизия, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. ******** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 684,16 лв., представляваща държавна такса по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Българската национална телевизия, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. ********, представлявана от Генералния директор К.К., чрез пълномощниците по делото адвокат И.Т.Т.и адвокат Д.Е.Й.с мотиви, изложени във въззивната жалба. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че уволнението на М.М. по реда на чл.328, ал.2 КТ е незаконно, тъй като БНТ не е предприятие по смисъла на тази разпоредба и на пар.1, т.2 ДР на КТ, както и че договорът на Генералния директор на БНТ не носи характеристиките на договор за управление. Относно обстоятелството дали БНТ е предприятие или не, счита, че БНТ е предприятие, което наема служители по ТПО по смисъла на пар.1, т.2 от ДП на КТ срещу заплащане на възнаграждение. Предприятие според КТ е всяко място, където се полага наемен труд. Освен това, БНТ е ЮЛ, обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги, което в дейността си осъществява и стопанска дейност. Приходната част на бюджета се формира от постъпления от фонд „Радио и Телевизия“, от субсидия от държавния бюджет, от собствени приходи от реклама и спонсорство, от постъпление от допълнителни дейности, свързани с радио дейност, от дарения и завещания, от лихви и други приходи, свързани с дейността му-чл.70, ал.3 от ЗРТ. Макар да е ЮЛ, чийто Генерален директор е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, моделът й на финансиране е от смесен тип/ съгласно Раздел ІV от ЗРТ-„финансиране на БНР и БНТ“. Това означава, че източниците на приходи от телевизията са както от държавна субсидия, така и от дейности, които имат стопански характер/ напр. извършване на сделки с рекламно време, с интелектуална собственост и др./, което показва, че дейността на БНТ, като доставчик на медийни услуги, е по-близо до дейността на търговските дружества, отколкото на държавните организации.
Съдът неправилно е приел и че Договорът за управление на Генералния директор няма характеристиките на договор за възлагане на управлението, тъй като не съдържа задължение за новия генерален директор за постигане на определени икономически показатели. Счита, че това не е задължителен елемент от съглашението между страните, относим към неговата действителност. Съществени стопански резултати или икономически показатели могат да се изискват и да се очакват от ЮЛ, извършващи търговска дейност, а в случая БНТ не е такова чисто търговско дружество. Възлагането на управлението на предприятието на БНТ посредством сключването на договор за управление с генералния директор е установено в чл.56 от ЗРТ. Доколкото уредбата на дейността на радиото и телевизията, респ. тяхното управление , са уредени в нарочен,специален закон, счита, че е погрешно да се преценява договора за управление на Генералния директор като се прави аналогия с договора за управление на търговско дружество. Твърди, че се явяват необосновани изводите на първоинстанционния съд, че Генералният директор не носи отговорност за постигнатите икономически резултати и възнаграждението му не зависи от тях, поради което сключеният договор за възлагане на управлението на БНТ с новия Генерален директор, не представлява по съществото си договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Съдът се мотивира, че договорът не съдържа бизнес задача, нито препраща към други документи, които могат да се квалифицират като бизнес задача и програма.
Напротив, съгласно разпоредбите на чл.70, т.13,12, т.13.15 и т.16 от договора за възлагане на управлението на БНТ, генералният директор е задължен да се отчита за програмната, технологична и финансова дейност на БНТ, за изпълнението на концепцията и т.н. Усвояването на средствата е свързано с изпълнението на определени показатели, за които носи отговорност Генералният директор. Освен това, т.18.2 от договора за управление дава възможност за получаване от Генералния директор на допълнително месечно възнаграждение/ премии/ за резултати от труда, т.е. възнаграждението му е обвързано с постигнати икономически резултати.
Неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ води до неоснователност и на акцесорния такъв по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Относно искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ счита, че присъденото обезщетение следва да бъде отменено с оглед на факта, че не е налице незаконно уволнение. Освен това, не е бил предоставен за констатация оригинала на трудовата книжка на ищеца, за да се заключи, че той действително е останал без работа през периода от 31.05.2018 г. до 30.11.2018 г.
Представената служебна бележка от Агенцията по заетостта не доказва безспорно това обстоятелство. Вписването на едно лице като безработен в Агенцията по заетостта се извършва по негово искане, а за промяна на обстоятелството, че лицето е останало безработно, съответно отписването му, лицето следва да отправи заявление в 7дни от настъпване на промяната, т.е. лицето може и да не изпълни това свое задължение, зависещо от неговата воля.
Относно разноските се сочи, че неправилно съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като по делото не са представени доказателства за наличие на предпоставките на чл.38, ал.1, 1-3 ЗА, а и с искането за присъждане на разноски по чл.38, ал.2 ЗА не е посочено основанието за това. По делото липсват данни, че става въпрос за материално затруднено лице съгласно чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Ето защо се счита, че присъждането им е неправилно и следва да бъде отменено.
Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено уволнението на М.М. като законосъобразно, респ. да бъдат отхвърлени претенциите му за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение за оставане без работа за 6 месеца. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият
М.В.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
Симеоново, ул. „********, чрез пълномощника по делото адвокат М.А. от САК, с адрес: *** оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция във вид на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ от М.В.М. срещу Българска национална телевизия.
Ищецът
М.В.М. твърди, че е работил по ТПО с Българска национална телевизия, като считано от 06.07.2011 г. е заемал длъжността „Главен продуцент“ в дирекция „Информация“, продуцентски център „Спорт“. Твърди се, че със заповед № ЧР 273/25.05.2018 г. на Генералния директор на БНТ трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ - поради сключен договор за управление на генералния директор на БНТ. Сочи, че уволнението му е незаконно на следните основания: БНТ не представлява „предприятие“ по смисъла на КТ; с Генералния директор на БНТ К.К.не е сключен договор за управление на 01.09.2017 г.; ищецът не е имал качеството „служител от ръководството на предприятието“; сключеният договор за управление не съдържа характеристиките на такъв тип договори - Генералният директор не носи отговорност за постигнатите икономически резултати и възнаграждението му не зависи от тях. Моли съда да постанови решение, с което признае за незаконно и да отмени уволнението на ищеца, извършено със заповед № ЧР 273/25.05.2018 г. на Генералния директор на БНТ, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението му длъжност „Главен продуцент“ в дирекция „Информация“, продуцентски център „Спорт“, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 13 104 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 31.05.2018 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 18.07.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът
Б.Н.Т.в писмения отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове, с твърдението, че е налице сключен договор за управление на БНТ, който е в сила от 01.09.2017 г. и към момента на издаване на заповедта за уволнението на ищеца предвидения в чл. 328, ал. 2 от КТ срок не е изтекъл, че БНТ е „предприятие“ по см. на § 1, т. 2 от ДР на КТ, че ищецът е имал качеството „служител от ръководството“, тъй като е изпълнявал основни функции по ръководство и длъжността му попада в обхвата на понятието „ръководство на предприятието“; че договорът, сключен е К.К.на 29.08.2017 г. съдържа характеристиките на договор за управление, тъй като с договора СЕМ е възложил бизнес задача, а именно - концепция за развитие, предложена от К.К.при избора му. Претендира разноски.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно, че между страните и съществувало безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „Главен продуцент“ в дирекция „Информация“, продуцентски център „Спорт“ в БНТ, считано от 06.07.2011 г., че ТПО е било прекратено със заповед № ЧР - 273/25.05.2018 г., издадена от генералния директор на Българската национална телевизия на основание чл. 328, ал. 2 КТ, съгласно Решение на УС на БНТ - протокол № 28/25.05.2018 г.,, считано от 31.05.2018 г., поради сключен договор за възлагане на управлението в предприятието, в сила от 01.09.2017 г., че заповедта за уволнение е била връчена на ищеца преди изтичане на девет месеца от началото на изпълнението на договора от 01.09.2017 г., сключен с генералния директор на БНТ К.К..
Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3893b8d0-5d9e-494d-a7ba-6be785087a35