Решение № 139 от 12.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пазарджик, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Димитър Б. Бишуров

Асен В. Велев при участието на секретаря Диана Мл. Младенова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245200600373 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

Образувано е по въззивни жалби на защитника на подсъдимия Р. Т. П., ЕГН ********** – адвокат С. Л. и на частния тъжител и граждански ищец Б.

А. С., ЕГН **********, чрез повереника му – адвокат И. В., срещу Присъда № 16 от 14.02.2024г., постановена по НЧХД № 20235220200014 по описа за 2023г. на Районен съд - Пазарджик.

С обжалваната присъда подсъдимият Р. Т. П., ЕГН **********, роден на 10.07.1976 г. в гр. Пловдив, живущ в с. ******* българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, безработен, е признат за виновен в това, че на 04.09.2022 г. на зеленчукова борса в *****, обл.

Пазарджик е причинил на Б. А. С. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето, вследствие на причинено кръвонасядане по корема, поради което на основание чл. 301, ал. 1, т. 4 от НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000,00 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик, съответно подсъдимият Р. П. е признат за невинен и е оправдаван по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

130, ал. 1 от НК, а именно причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Със същата присъда подсъдимият Р. П. е осъден да заплати на Б. С. сумата от 1

700,00 лева - обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.09.2022г., до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 10 000,00 лева предявеният от последния граждански иск е отхвърлен, като неоснователен. Постановено е вещественото доказателство - 1 бр. компактдиск, съдържащ записи на тел. 112, да бъде отнето в полза на държавата и да бъде унищожено след влизането на присъдата в сила, като на основание чл.

189, ал. 3 от НПК подсъдимият Р. П. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 50,00 лева, а в полза на частния тъжител и граждански ищец - разноски в общ размер на 865,62 лева.

С подадената въззивна жалба с вх. № 4777/22.02.2024 г. от защитника на подсъдимия Р. П. - адвокат С. Л., присъдата се обжалва като незаконосъобразна, както в наказателната, така и в гражданската част. Счита, че присъдата е постановена при нарушение на материалния закон, който бил приложен неправилно. Сочи се, че частното обвинение не е успяло да докаже по безспорен и категоричен начин повдигнатото обвинение, доколкото съобразно събраните доказателства била установена различна фактическа обстановка от изложената в тъжбата. Прави се искане за цялостна отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият П. бъде оправдан. С допълнение към жалбата от 10.05.2024 г. след изготвяне на мотивите са изложени допълнителни аргументи. Излага се становище, че мотивите към обжалваната присъда били едностранчиви и некореспондиращи със събраните по делото писмени и гласни доказателства, доколкото съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите, посочени от частното обвинение като очевидци, което не кореспондирало с показанията на разпитаните по делото полицейски служители, дошли на мястото на инцидента по сигнал на подсъдимия. Набляга се, че частният тъжител не бил споделил пред полицейските служители за получени травми, вследствие на нанесен от подсъдимия удар. Сочи, че не са коментирани и не са взети предвид доводите на защитата относно обстоятелството, че С. е сключил споразумение с прокуратурата, с което е признал вината си за нанесена на подсъдимия средна телесна повреда, вследствие на същия инцидент, без да реливира доводи по другото наказателно дело – НОХД № 564/2023г. по описа на Районен съд Пазарджик, че същата е нанесена в условията на неизбежна отбрана или при превишаване пределите й, а развива такива едва в настоящото производство.

С подадената срещу присъдата въззивна жалба с вх. № 4929/23.02.2024 г. от повереника на частния тъжител и граждански ищец Б. С. – адвокат И. В., същата се обжалва в частта, с която подсъдимият П. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, както и в гражданската й част. Излага се, че в тази част присъдата е необоснована и незаконосъобразна.

Сочи се, че по делото било безспорно доказано, че е налице причинноследствена връзка между удара, нанесен от подсъдимия П. и кървенето в гастроинтестеналния тракт – кръвоповръщане, поради което изводът на първоинстанционния съд за липсата на такава връзка бил неправилен. Прави се искане за отмяна на присъдата в тази част и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за това престъпление, както и да бъде уважен в пълен размер предявеният 2 граждански иск.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец – адвокат В., поддържа подадената въззивна жалба, съответно изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Излага, че въз основа на обстоен анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извода, че на посочената дата подсъдимият е нанесъл удар с лакът в корема на тъжителя.

Намира обаче за неправилен извода на съда, че не е налице причинноследствена връзка между този удар и полученото от тъжителя кръвоповръщане, базирайки се на експертизата. Излага, че същата не била изследвала първата хоспитализация на тъжителя, а второто му постъпване в болница. Позовавайки се на представеното по делото СМУ сочи, че втората хоспитализация има друга причина. По отношение първата хоспитализация, случила се след като е получил кървене и повръщане на следващия ден след удара намира, че травмата е причинена от удара. В така насока било и представеното СМУ и медицинската документация от първия прием в болница на тъжителя. Прави искане за уважаване на въззивната жалба, съответно присъждане на сторените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Л., поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея аргументи, съответно оспорва жалбата на частният тъжител и граждански ищец и я счита за неоснователна. В хода на съдебните прения излага, че присъдата се базира на свидетелските показания на трима свидетели, които са едни и същи по всички дела водени между страните.

Намира свидетелските показания на тези трима свидетели за противоречиви.

Излага, че неясно защо са подминати свидетелските показания на двамата полицаи, отзовали се на сигнала за инцидента, доколкото единствено те са обективни и безпристрастни, макар и да са посочили, че нямат пълен спомен.

По изложените в жалбата и допълнението към нея аргументи отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подзащитният му бъде оправдан, като бъде отхвърлен изцяло и предявеният граждански иск.

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Подсъдимият П. моли присъдата да бъде отменена изцяло и да бъде оправдан.

Пред въззивната инстанция не се ангажираха и не се събраха нови доказателства.

При извършена проверка за редовността и допустимостта на подадените въззивни жалби, въззивният съд намира, че същите са редовни и допустими, като подадени от страни в процеса с право на жалба по смисъла на чл. 318 от НПК в обжалваните части, в срока по чл. 319 от НПК и отговарящи на изискванията на чл. 320 от НПК

Въззивният съд, като обсъди доводите във въззивните жалби‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и събраните по делото доказателства‚ и след като в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, съответно и двете жалби се явяват неоснователни, по следните съображения:

3

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по тъжба от 04.01.2023 г. на частния тъжител Б. А. С., ЕГН **********, впоследствие конституиран и в качеството му на граждански ищец в производството, срещу подсъдимия Р. Т. П., ЕГН **********, с твърдения за извършено от последния деяние на 04.09.2022 г., около 16,00 часа, на зеленчукова борса в *****, обл.

Пазарджик, когато чрез удар с лакътя си в корема на тъжителя, подсъдимият П. му е причинил комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, вследствие на контузия коремна област, кървене от гастроинтестиналния тракт (кръвоповръщане) и кръвонасядания по корема.

Пред първоинстанционния съд е приет за съвместно разглеждане и предявеният от Б. С. граждански иск за осъждане на подсъдимия да му заплати сумата от 10 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинените вследствие на деянието неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително писмените материали по НОХД № 564/2023 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, от заключението на назначената по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, както и от приложения като веществено доказателство компактдиск, съдържащ аудио-записи във връзка с подадени сигнали на тел. 112 и на електронни картони на приетите повиквания на тел. 112 за станалия инцидент, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Въз основа на обстоен, обоснован и пълен анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от настоящия въззивен състав:

Тъжителят Б. С. произвежда и търгува със зеленчуци на едро, като от години ползва сергия на зеленчуковата борса в село Огняново, обл.

Пазарджик. Непосредствено до него работи свидетелят А.М., а в съседство срещу сергията на тъжителя работят свидетелите С. Н. и В. А..

Подсъдимият Р. П. и неговата майка - свидетелката Е. П.а, често пазарували стока от въпросната зеленчукова борса, тъй като имали сергия на пазара в *******. В съседство до тях била сергията на позната на тъжителя С.

– Тинка, която продавала негова стока.

На 04.09.2022 г. тъжителят бил уведомен от неговата позната Тинка, че от сергията й през нощта били изчезнали част от дадените от него домати за продаване, но тя забелязала същите домати на сергията на П.и. По-късно в същия ден, подсъдимият П. и неговата майка отишли в зеленчуковата борса в *****, за да пазаруват стока. На излизане от борсата минали покрай сергията, на която работел тъжителят С., когато били забелязани от него. Същият решил да ги спре и да им направи забележка относно съобщеното му сутринта от неговата позната. Той махнал с ръка в знак на подсъдимия да спре автомобила, при което П. спрял. Тъжителят се приближил към автомобила и 4 застанал от страната на мястото до водача, където седяла П.а, като през отворения прозорец на автомобила отправил остра забележка към нея, с обвинението, че крадат от стоката на „**********“. Това ядосало подсъдимия П. и той слязъл от автомобила, като заобикаляйки предната му част се приближил към тъжителя и започнал да се разправя словесно с него. Тогава С. се приближил към него. Междувременно от автомобила излязла и свидетелката П.а. Тримата продължили да се разправят, като в един момент подсъдимият П., както бил до тъжителя свил лявата си ръка и с лакът замахнал и ударил С. в областта на корема. От силния удар пострадалият се присвил от силната болка. В това време подсъдимият понечил да го удари втори път, но виждайки вдигнатата му ръка, тъжителят С., изправяйки се, му нанесъл удар с юмрук в областта на лявата скула. Ударът бил силен, като окото на подсъдимия се подуло, а от носа му текнала кръв. Това накарало него и майка му да се качат в автомобила и да се оттеглят от мястото. Тъжителят С. пък седнал на един стол до сергията си и започнал да се присвива, тъй като изпитвал болка и дискомфорт. Междувременно П. изпитвал силни болки, поради което спрял автомобила си на входа на борсата и потърсил помощ.