Определение № 837 от 04.12.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 837 гр. Варна, 04.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500649 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 8042/10.11.25г. по вх. регистър на ВАпС, подадена чрез ССЕВ на 09.11.25г. от М. С. Н. от гр.

София, насочена против определение № 5070/07.11.2025г. по в . гр. д. № 140/2025г. на ОС-Варна, с което съдът е оставил без уважение нейни молби, както следва: молба, инкорпорирана в „заявление“ с вх. № 31521/03.11.2025г. за освобождаване от държавна такса от 30 лв. за произнасяне по допускане до касационно обжалване на Решение № 514/14.05.2025г. по в. гр. дело №140/2025г. на ВОС във връзка с насрещната й касационна жалба с вх.

№24513/27.08.2025г. срещу въззивното решение, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК; молба, инкорпорирана в „заявление“ с вх. № 31521/03.11.2025г. за предоставяне на правна помощ за приподписване от адвокат на депозираната нейна насрещна касационна жалба с вх. № 24513/27.08.2025г. срещу Решение №514/14.05.2025г. по в. гр. дело №140/2025г. на ВОС, на осн. чл. 94 и сл. от ГПК.

В частната жалба се претендира отмяна на определението като незаконосъобразно, уважаване на молбата й за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, както и да се признае, че третото лице-помагач има право на насрещна касационна жалба в срока за отговор на подпомаганата страна по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Изложено е, че изводът на съда, че молителката има доходи, които да й позволят да заплати държавната такса от 30 лв., е необоснован. В тази връзка не са били съобразени нейното 1 тежко здравословно състояние (удостоверено с ЕР на ТЕЛК), плащането на висок наем за квартира и разходите за лечение и издръжка на възрастен роднина. От друга страна съдът неправилно е приел, че правна помощ на страната не се дължи, защото жалбата й вече е била изготвена. Според чл. 94 от ГПК правната помощ се предоставя при липсата на достатъчно средства и необходимост от процесуално представителство, независимо дали документът е бил подаден. Отказът на достъп до адвокат, на лице в уязвимо положение, нарушава основното право на справедлив процес. На последно място са изложени и съображения, че третото лице-помагач има същите процесуални права като страната, която подпомага, вкл. и да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор на подпомаганата страна, както и срещу актове, с които се прекратява неговото участие или се засягат материалните му интереси.

Предвид едностранния характер на производството по чл. 83, ал. 2 и чл.

95, ал. 1 от ГПК, препис от частната жалба не е бил връчван на страните по делото.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок от субект с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 541/14.05.25г. по в. гр. д. № 140/25г. на ВОС е било потвърдено решение № 3886/04.11.2024г. по гр. дело № 6552/2023г. на ВРС, 10-ти състав, в частта, с която е прието за установено в отношенията между К.Н.К. и И.Й.И., че К.Н.К. е собственик на реална част от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна (подробно индивидуализирана словесно и графично), на основание наследяване от Никола Христов, дарение през 1997г. и § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отменено е било решение № 3886/04.11.2024г. по гр. дело № 6552/2023г. на ВРС, 10-ти състав, в частта, с което е бил осъден И.Й.И. да предаде на К.Н.К. владението върху описаната реална част от поземления имот, на осн. чл. 108 от ЗС, като вместо това осъдителната част от ревандикационния иск е била отхвърлена.

Отменено е било първоинстанционното решение и в частта, с която е бил осъден И.Й.И. да премахне изградените гараж с площ 53 кв.м. и склад (постройка на допълващо застрояване), с площ 20 кв.м., находящи се (засягащи) границата между ПИ №*** и ПИ №*** по

КККР на гр. Варна, в т. ч. засягащи описаната по-горе реална част, на осн. чл.

109 от ЗС, като вместо него предявеният негаторен иск е бил отхвърлен.

Първоинстанционното решение е било обезсилено в частта, с която е било постановено участието на третото лице-помагач на страната на ищеца К.Н.К. – М. С. Н., като производството по отношение на посоченото трето лице е било прекратено.

В решението е дадено указание, че същото подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от получаването на съобщението от страните.

Въззивното решение е било връчено на М. С. Н. чрез ЕПЕП на 18.05.25г.

2

(удостоверението е на л. 59 от въззивното дело). В указания едномесечен срок, изтекъл на 18.06.25г., М. Н. не е обжалвала решението и същото е влязло в сила по отношение на нея, вкл. в прекратителната му част. Това означава, че същата няма качеството на трето-лице-помагач на страна по делото.

Всяка от страните по делото е депозирала касационна жалба против въззивното решение срещу частите му, които са неблагоприятни за съответната страна – Кокаланова е подала жалба срещу частите, с които е било отменено първоинстанционното решение и са били отхвърлени осъдителната част от ревандикационния й иск и изцяло негаторния й иск; И. – срещу частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в установителната част на предявения срещу него ревандикационен иск. С разпореждане № 4509/30.07.25г. администриращия съдия е постановил препис от касационната жалба, подадена от И. да бъде изпратена на насрещната страна Кокаланова и на третото лице-помагач – Н.. В указания й 1-месечен срок, на 27.08.25г., Н. е депозирала отговор на тази касационна жалба, както и насрещна касационна жалба с вх. № 24513. С разпореждане № 5181/29.08.25г. администриращият съдия е дал указания на Н. да уточни правния си интерес от последващо участие по делото чрез подаването на отговор на КЖ и на насрещна КЖ, имайки предвид прекратяването на производството по делото по отношение на нея с влязлото в сила прекратително определение. Депозирана е била молба на 02.09.25г., с която Н. поддържа наличието на правен интерес от предприемане на посочените процесуални действия, основавайки се на нормите на чл. 221 от ГПК и посочвайки качеството си на трето лице-помагач.

С ново разпореждане № 6434/29.10.25г. окръжният съдия е оставил повторно без движение подадената от Н. насрещна КЖ с указания да се обоснове правния интерес от подаването й, предвид прекратяване на производството по отношение на нея, както и за отстраняване нередовности на насрещната КЖ (внасяне на ДТ от 30 лв. по сметка на ВКС, представяне на 2 бр. преписи от жалбата и представяне на удостоверение за юридическа правоспособност или на доказателства за приподписване на жалбата от упълномощен адвокат).

Със заявление от 03.11.25г. Н. се е позовала на възможността си на осн. чл. 265, ал. 1 от ГПК да се присъедини към подадената жалба от подпомаганата страна, респективно и да подаде насрещна касационна жалба като подпомагаща главната страна. Отправено е било и искане за предоставяне на правна помощ за приподписване на жалбата от правоспособно и упълномощено за това лице, както и да бъде освободена от заплащането на държавна такса. Към заявлението е била приложена молба за предоставяне на правна помощ поради липсата на средства за заплащането на адвокат. В депозираната декларация за семейно и материално положение и имотно състояние Н. е декларирала, че не е омъжена и живее с майка си, която е пенсионерка; получава трудово възнаграждение в размер на 2 198 лв., както и пенсия по болест в размер на 333 лв. Посочила е, че не притежава МПС и недвижими имоти и живее на квартира в гр. София, за която плаща наем от 3

1 150 лв. Представено е разпореждане от 01.07.25г. на ТП на НОИ, гр. София, в което е определен размер на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Н. в размер на 333.48 лв. и ЕР на ТЕЛК от 30.04.25г. за определени 64% трудова неработоспособност, със срок от 3 години, считано от 01.04.25г.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Изброяването на тези обстоятелства не е изчерпателно и те следват от конкретното дело. Съдът дължи съобразяване на всички обстоятелства, на които страната, която иска освобождаване от държавна такса и разноски, се позовава.

Освен това, произнасянето на съда по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да осигури ефективно осъществяване от страната на правото на достъп до съд по чл. 56 Конституцията. Съобразява се и член 6, § 1 от ЕКЗПЧОС в неговите гражданскоправни аспекти, изискващ да не се налага значителна финансова тежест с възпиращ и ограничаващ ефект върху достъпа до съд. Съгласно практиката на ЕСПЧ изискването за плащане на такси в производствата пред гражданските съдилища не е несъвместимо с правото на достъп до съд по чл. 6 ЕКЗПЧОС, но то трябва да се прилага пропорционално, като се преценяват особеностите на всеки конкретен случай, включително размера на таксата и възможността на лицето да плати, както и фазата на процеса, в която това ограничение е наложено (Kreuz v. Poland, жалба №28249/95, Chorbadzhiyski and Krasteva v. Bulgaria, жалба №54991/2010 и др.). Безспорно аналогични следва да са и съображенията относно дължимите предварително разноски в производство. Член 47 от Хартата на основните права на ЕС също закрепя принципа на ефективна съдебна защита при права и свободи, гарантирани от правото на Съюза.

С оглед на представените от молителката Н. доказателства следва да се приеме, че към 01.11.25г. същата получава парични доходи в размер на общо 2 531.48 лв. месечно (от трудово възнаграждение и пенсия поради общо заболяване). Единственият посочен разход е в размер на 1 150 лв. за заплащане на квартира, в която живеят заедно с възрастната си майка. Не са посочени доходите на майката на молителката. Не са посочени и други специфични разходи на молителката. Според публикуваните данни на НСИ, тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2025 г. е 3 344 лв. (средно месечно се получава 1114.67 лв.). В тези разходи са включени следните видове: за храна и безалкохолни напитки 957 лв.; за алкохолни напитки и цигари - 136 лв.; за облекло и обувки- 98 лв.; за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) - 501 лв. (или 167 лв. средно месечно); за здравеопазване - 166 лв.; за транспорт и съобщения - 359 лв.; за свободно време, културен отдих и 4 образование - 325 лв.; за данъци и социални осигуровки - 498 лв.

При това положение следва да се приеме, че при доходи на молителката от средно месечно от 2 531.48 лв. и декларирани разходи от 1 150 лв. за жилищни нужди, то същата разполага месечно с около 1 381.48 лв. за посрещане на разходите си за издръжка, които според посочените по-горе данни възлизат на 947.67 лв. средно месечно (1 114.67 лв.-167 лв. за жилище, тъй като разходите за жилище бяха приспаднати в размер на 1 150 лв. по-горе).

При това положение молителката разполага със средно около 433.81 лв. след посрещане и на останалите си разходи. Съпоставена тази сума с размера на предвидената за авансово внасяне ДТ по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, от 30 лв., налага извода, че молителката е в състояние да я внесе. Искането й за освобождаване от заплащането на посочената такса на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК е неоснователно и определението в тази му част следва да бъде потвърдено.

Правната помощ съгласно нормата на чл. 94 от ГПК представлява осигуряване на безплатна адвокатска защита. В случая е поискано предоставянето на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство, изразяващо се конкретно в изпълнение на процесуалното изискване на чл. 284, ал. 2 от ГПК за приподписване от адвокат на насрещната касационна жалба на Н., обосновано с наличието на хипотезата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП – страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.