Определение № 1912 от 19.07.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1912 гр. Бургас, 19.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501046 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№17789/11.05.2023г., подадена П. Д. Ш., ищец в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. Цветомила Цветкова, срещу Определение №2635 от 02.05.2023г. по гр.д.№4627 по описа на БРС за 2022 г., с което е прекратено производството по делото.

С частната жалба се изразява недоволство от прекратителното определение като се посочва, че е нарушен процесуалния закон, което обуславя неговата незаконосъобразност и неправилност. Излагат се доводи, че отводът за висящ спор по чл.126,ал.1 ГПК е основателен само при наличие на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Посочва се, че в случая липсва обективен идентитет, тъй като предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело, поради което е налице условие за спиране на обусловеното дело.Частният жалбоподател се позовава на съдебна практика, съгласно която споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство, а и да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на 1 съдопроизводствените действия.

В срок е постъпил писмен отговор от М. П. Ж. и Ж. П. Ж., ответници в първоинстанционното производство, чрез адв. Петър Николов, с който се изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба.

Поддържа се вече изразеното становище за недопустимост на производството, заявено с отговора на исковата молба.

Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск, предявен от Ш. против Ж. Ж. и М.

Ж. иск за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищцата е изключителен собственик на 156/464 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, както и на 1041,50/3124 кв.м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Бургас с твърдения, че възмездно придобитите ид.ч. от описаните недвижими имоти по време на брака между ищцата и П. Ж. Г. са придобити с изцяло лични нейни средства.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците със становище за недопустимост на производството, тъй като в Районен съд гр. Варна между същите страни за същото основание и същото искане е образувано и висящо гр.д.№18343/2021, поради което на основание чл.126, ал.1 ГПК по-късно образуваното дело /гр.д.№4627/2022/ следва да бъде прекратено. Посочва се, че ищцата е направила същото възражение, че тя е собственик на описаните имоти. Изразено е становище и за неоснователност на иска. Ангажират доказателства.

Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, приемайки, че при висящо дело пред Районен съд гр.Варна за делба между същите страни, включително и на процесните ид.ч. от недвижими имоти, настоящото производство е недопустимо, тъй като в делбеното такова следва да се реши въпроса дали е налице съсобственост между страните досежно процесните поземлени имоти и какви са квотите им в съсобствеността като страните следва да изчерпят всички свои твърдения и съответно да ангажират 2 доказателства. Също така е посочил, че при пропуск да бъде сторено това в делбеното производство, този пропуск не може да бъде преодолян чрез завеждане на дело за определяне на ид.ч. на ищцата.

Така постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съображенията за това са следните:

В актуалната си практика ВКС приема, че съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, произход, осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, както и за възстановяване на запазена част.

Споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство (като се отчита, че съгласно т.

3, б. „д” от ППВС № 7/1973 г. иск за установяване, че е прието наследство, и за нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предяви в отделно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този иск). Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване. Разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред. Преклудирането на непредявените в рамките на делбеното производство възражения не означава, че правата, върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо. В тази хипотеза, поради обуславящия му характер, макар и заведено след предявяване на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК до приключване на производството по предявения установителен 3 иск за собственост. В този смисъл е Определение №117/19.06.2018г. по ч.гр.д.

№1357/2018 по описа на ВКС, в което са анализирани предпоставките за спиране на делбеното производство при наличие на преюдициален спор, какъвто именно е настоящия случай и в което е разяснено, че практиката на ВКС, че с настъпването на преклузията по чл. 343 във връзка с чл. 342 ГПК възниква и отрицателна процесуална предпоставка за предявяването на искове по преюдициалните за делбата въпроси в отделно, самостоятелно исково производство, а именно - липса на правен интерес, е изоставена.

Мотивиран от горното и на основание чл.278 от ГПК Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2635 от 02.05.2023г. по гр.д.№4627 по описа на БРС за 2022 г., с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – гр.Бургас на същия състав продължаване на съдопроизводствените действия. за

Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4