Решение № 2580 от 20.04.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 20.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря А.С. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 2394 по описа за 2016 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.В.Г. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връЗ.а с § 22 от ПЗР на КЗ от 2016 г. във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се, че на 10.10.2013 г. около 17 ч. в гр. Русе, велосипед „Бианки“ управляван от ищеца се движи по ул.

„Н.Й.Вапцаров“ с посока на движение от ул. „Добри Войников“ към ул. „Стоян Михайловски“. В същото време в противоположна посока се движи л.а.м. „Рено Лагуна“ с рег. № *******, управлявано от М.Х.П.,*** лекият автомобил предприема маневра „ляв завой“ и не пропуска насрещно движещия се велосипед, в резултат на което го блъска. Поддържа се, че образуваното наказателно производство е прекратено, но вина за настъпилото произшествие има водача М.П.. Поддържа се, че вследствие на удара на ищеца са причинени следните телесни увреждания: счупване на основната фаланга на палеца на дясното ходило, счупване на четвърта предходилна кост на лявото ходило, охлузвания в областта на двете ходила, контузия на главата, сътресение на мозъка, придружено със загуба на съзнание.

Поддържа се, че към момента здравословното състояние на ищеца се е стабилизирало, но той се придвижва с леко накуцваща походка, което му създава затруднения, има болка в двете ходила при влошаване на времето и натоварване, което налага прием на обезболяващи. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22113002287546, валидна от 19.09.2013 г. до 19.09.2014 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лв., предявен като частичен от общо претендираната сума от 60 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 10.10.2013 г. в гр. Русе, виновно причинено от водача М.Х.П. управлявал л.а.м. „Рено Лагуна“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с № 22113002287546, валидна от 19.09.2013 г. до 19.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-10.10.2013 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.

Такава е исковата претенция, съобразно допуснатото от съда изменение с определение от открито съдебно заседание от 21.03.2017 г.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат П., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора. На първо място твърди недопустимост на иска, поради неизпълнение на задължението на увреденото лице по реда на чл.498, ал.1 от КЗ от 2016 г.

Това възражение е неоснователно. Застрахователното събитие е настъпило по време на действие на отменения КЗ. Материално правните норми нямат обратно действие, освен ако законодателят не им е придал изрично такова. На следващо място и съобразно §22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай-договорът е сключен на 18.09.2013 г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.

Ответникът не твърди страните да са уговорили нещо друго, следователно приложимия закон е част четвърта от КЗ /отм./. По същество оспорва предявения иск по основание. Оспорва механизма на ПТП, като и твърдението за вина на водача М.Х.П.. Навежда довод за иЗ.лючителен принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат с твърдението, че ищецът е управлявал велосипеда с несъобразена с пътните условия скорост. Алтернативно прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Оспорва твърдението за загуба на съзнание.

Оспорва иска по размер.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни съображения са развити в представената по делото писмена защита.Претендира разноски по списък. Адвокатско дружество „Г. и П.“ претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Моли съда да отхвърли иска, алтернативно да присъди по-нисък размер на обезщетението от претендирания, да отчете и съпричиняване от страна на ищеца.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол за ПТП № 1175/294/10.10.2013 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 10.10.2013 г., от фотоалбума изготвен към протокола, от свидетелските показания на М.Х.П., както и от заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че на прав участък от пътя и Т-образно кръстовище, водачът на лек автомобил «Рено Лагуна» се движи срещу ищеца, управляващ велосипед и предприема маневра ляв завой.

Велосипедистът се движи направо със скорост около 27 км/ч, навлиза в кръстовището, като в този момент водачът на лекия автомобил започва маневра ляв завой без да спира в кръстовището. Велосипедистът се удря в предна челна част на автомобила, като единият му крак попада под бронята, а другият при падането попада под дясната страна на велосипеда, кракът е притиснат между велосипеда и пътното платно. След удара велосипедистът губи равновесие и пада от велосипеда на пътното платно.

Вещото лице заключава, че основната и едИ.твена причина за настъпване на гореописаното произшествие е извършването на маневра ляв завой от водача на лек автомобил «Рено Лагуна» и късното възприемане на движещия се срещу него направо по пътното платно велосипедист.

От приетото заключение на СМЕ на д-р Д. се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата и сътресение на мозъка, счупване на първата фаланга на 1-ви пръст на дясното ходило, счупване на 4-та предноходилна кост на лявото ходило, охлузни рани на двете ходила. Проведено е консервативно лечение: болнично за два дни и за около 2,5-3 месеца домашно-амбулаторно. По време на болничното лечение са поставени гипсове на двата крака за един месец, след свалянето им ищецът е провеждал раздвижване в домашна обстановка. Обичайният срок за лечение на гореописаните травми е около 30-40 дни, а за възстановяването от тях-1,5-2 месеца. Ищецът е претърпял болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 9-10 дни, след сваляне на гипсовете от краката, когато е започнал да ходи за около 13-14 дни. Постепенно интензитетът на болките е намалявал за около три месеца след ПТП. Ищецът може да изпитва болки и дискомфорт в ходилата и понастояещем – при влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене прав. Състоянието на ищеца е стабилизирано, самостоятелната походка възстановена. Налице са последици от получените травми: движенията на І-вия пръст на дясното ходило се извършват в обем по-малък от нормата с 25%, настъпили са следтравматични «артрозни изменения», които причиняват болка при по-продължително физическо натоварване на крака, при влажно и студено време.

От приетото заключение на СМЕ на д-р П. се установява, че в резултат на процесното ПТП и в причинна връЗ.а с него, ищецът е получил лекостепенна черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение/-протекла с количествена промяна в съзнанието /обърканост, дезориентация/, без медицИ.ки данни за пълно безсъзнателно състояние, получил е и контузия с палпаторна болезненост в теменната област на главата. Лекостепенна черепно-мозъчна травма отзвучава за периода от 3-5 седмици. Най-интензивни оплаквания от страна на черепно-мозъчната травма ищецът е имал в периода на болничното лечение, след това постепенно оплакванията са намалели по интензитет и са отзвучали напълно. Лечението на претърпяната лекостепенна черепно-мозъчна травма е приключило успешно.

Между страните е прието за безспорно, че по отношение на л.а.м. „Рено Лагуна“ с рег. № ******* е била налице валидна застраховка по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с № 22113002287546, валидна от 19.09.2013 г. до 19.09.2014 г.

Пред настоящата И.танция е разпитана свидетелката Н.В. Г., която установява, че ищецът, който е неин брат в деня на произшествието й бил на гости. Три минути след като се разделили той й се обадил и казал, че са го блъснали. Свидетелката веднага отишла при него.

Видяла, че го е блъснала кола, а колелото било на около 5-6 м в поляната. Когато свидетелката отишла при ищеца, той бил като неадекватен. Не можел да стане.

Свидетелката установява още, че брат й бил в болницата около три дни, където го гипсирали. Ищецът имал и рани, правили му скенер на главата. Сестра му го посещавала след изписването от болницата, тъй като двамата са сираци и няма кой друг да ходи. След изписването ищецът се оплаквал от болки в краката, всичко му било синьо, главата го боляла и бил много разстроен, че няма да се справи, защото всичко лежало на него, а не може да работи. Ищецът работи като заварчик и когато се качва на висока се оплаква от напрежение в крака. Няма оплаквания от главата. Някъде към Нова година започнал да се движи самостоятелно. Пролетта вече малко по малко започнал да ходи на работа.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връЗ.а с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Съдът намира, че причиняването по непредпазливост на процесното ПТП и противоправното поведение на М.Х.П. се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Водачът на процесното МПС е нарушил чл.

37, ал.1 от ЗДвП, съобразно която разпоредба при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

Съобразно презумпцията на чл.45 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

Ответникът и с така ангажираните по делото доказателства, не е оборил тази презумпция, поради което съдът приема за установен горния факт.

Разпечатката съдържа 41 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38928501-5a95-43f2-a948-df91a9cf10f4