Решение № 663 от 30.12.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Враца, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500661 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5024/09.09.2024 г., подадена от Е. С.

Г., ЕГН ********** и В. П. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, чрез пълномощника им адв.С. М. П. от АК гр.Враца със съдебен адрес: *** против Решение № 47/08.08.2024 г. по гр.дело № 920/2022 г. на РС - Козлодуй, с правно основание по чл.108 ЗС и чл.109 от ЗС, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

С обжалваното решение РС - Козлодуй е отхвърлил предявените от Е. С. Г., ЕГН ********** и В. П. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, против М. П. Г. от ***, искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват в пълен обем своето право на собственост, като я осъди да премахне посадените дървета в непосредствена близост до границата им в нарушение на чл.52 от ЗС, да премахне построената тоалетна на 50 /петдесет/ сантиметра от границата им в нарушение на чл.31 от ЗУТ, да премахне частта на селскостопанската сграда, находяща се в имота им в нарушение на чл.31 от ЗУТ, да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищците да поставят ограда на собствения им недвижим имот, съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 92, том III, дело № 830 от 1997 г. по описа на PC - Козлодуй и на основание чл.109 от ЗС да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищците да поставят ограда на владения от тях недвижим имот, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3, том X, peг. № 10105, дело № 607 от 2001 г. на нотариус В. М., вписан в Нотариалната 1 камара на Р.България под № ***, от покойния им син И. Е. С., на който ищците са собственици по наследство, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е отхвърлен предявения от Е. С. Г. и В. П. Г. и двамата с настоящ адрес: *** против М. П. Г., от ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответницата да предаде владението на Е. С. Г. и на В. П. Г. върху недвижим имот, тяхна собственост: 66 /шестдесет и шест/ кв. м. от недвижим имот, съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 92. Том III. Дело № 830 от 1997 г. по описа на PC-Козлодуй на основание чл.108 от ЗС, ответницата да предаде владението на Е. С. Г. и на В. П. Г. върху недвижим имот, тяхна собственост: 43 /четиридесет и три/ кв.м. от недвижим имот, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3 том X, рег. № 10105, дело № 607 от 2001 г. на нотариус В. М., вписан в Нотариалната камара на Р. България под № ***, закупен от покойния им син И. Е. С., на който са собственици по наследство, като неоснователен.

Присъдил е деловодни разноски.

В жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не били изложени мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на страните, съгласно изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, не са преценени правилно събраните доказателства, в резултат на което, съдът достигнал до неправилни правни изводи.

Счита, че ищците са доказали по безспорен и категоричен начин наличието на кумулативните предпоставките на чл.108 от ЗС, а именно, че са собственици на спорния имот, че ответникът владее същия и това владение е без правно основание.

Посочва, че са изслушани две СТЕ, които са отговорили на поставените от страните въпроси. Събрани са и гласни доказателства, които потвърждават заключенията на СТЕ.

Въззивникът посочва, че при издаване на у-ние за търпимост от съответната община, сградите следва да отговарят на изискванията на чл.31 от ЗУТ или съседа да декларира съгласие, ако те не отговарят на тези изисквания. ЗУТ дава две възможности за узаконяването на такива сгради: първо с § 16 от ПР на ЗУТ и второ с § 127 от ПЗР на ЗУТ, като в случая ответницата не е предприела действия и към настоящия момент да узакони въпросните сгради.

Предвид изложените в жалбата съображения, счита, че искът по чл.108 от ЗС е основателен и доказан, като неправилно първоинстанционния съд оценил доказателствения материал по делото и извел грешни правни изводи.

По отношение предявения иск по чл.109 от ЗС въззивниците цитират практика на ВКС относно задължителните указания за неговото уважаване.

Сочат, че в конкретния случай правото на собственост на ищците не се оспорва от ответната страна, но за тях се създават пречки за ползването на имотите по предназначение, а именно: незаконно построени тоалетна и селскостопанска сграда, която дори навлиза в имота на ищците, установено от заключението вещите лица.

Налице е и преместване на оградата между спорните имоти, както и по границата на процесните имоти има засадени дървета, които пречат на ищците, които се доказали в процеса от събраните писмени и гласни доказателства.

2

Въззивниците-ищци сочат, че те нееднократно се обръщали към Кмета на община Хайредин, но от негова страна не били предприети действия, поради което за тях е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Считат, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС, без да съобрази заключенията на вещите лица.

Поради изложените във въззивната жалба съображения, молят съдът да отмени изцяло обжалваното решение на РС - Козлодуй, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените от Е. С. Г. и В. П. Г. искове против М.

П. Г., като им присъди и направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 5667/08.10.2024 г. (вж. пощенското клеймо от 07.10.2024г.) от въззиваемата страна М.

П. Г., чрез пълномощника й адв.М. Г. от АК-Враца, с който оспорва изцяло предявената въззивна жалба от Е. С. Г. и В. П. Г., като неоснователна.

Счита, че съдът е събрал поисканите от страните писмени и гласни доказателства, които подробно и задълбочено обсъдил и приложил правилно материалният закон, като не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочи, че ищците навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение базирани на тълкуването на приетите СТЕ, които според въззиваемата страна те не са правни изводи и не могат да бъдат доказателство за основателността на исковете на ищците.

Същите не са участвали в изслушването на вещото лице и приемането на втората СТЕ и не са взели становище по неговото заключение. Искът по чл.108 от ЗС не бил уточнен след изслушването на двете технически експертизи, при условие, че посоченото от вещите лица разположение на сгради и постройки е извършено под действието на различни по действието си благоустройствени закони, които са действали преди приемането на ЗУТ и са реализирани от собствениците на поземлени имоти, чрез промяна на действащия към този момент регулационен план по взаимно съгласие. Счита, че твърдените от ищците нарушения на чл.31 от ЗУТ към заварените строежи не са приложими и не следва единствено въз основа на тях да бъде уважен иска на ищците.

Посочва, че ищците в хода на съдебното производство не уточнили претенцията им към ответницата дали е за реална или идеална част, който въпрос бил поставен от съда преди приемането на доклада по чл.146 ГПК и на който те заявили, че не могат да вземат отношение. Предвид събраните в хода на първата инстанция доказателства, съдът отхвърлил исковата претенция на ищците по чл.108 от ЗС.

Относно предявения иск по чл.109 ЗС, въззиваемата страна счита, че първата инстанция правилно е разгледала всички относими доказателства, като приела, че не са налице основанията за уважаване и на този иск. Сочи, че ищците навеждат твърдения във въззивната жалба, че се обръщали към Кмета на община Хайредин, но не са налице никакви писмени доказателства, удостоверяващи, че са поискали извършване на процедура по чл.52 ЗС, която е в компетентност единствено на кмета на населеното място, но не и на съда, дори и по реда на чл.109 от ЗС. Прави правни изводи позовавайки на съдебна практика относно този иск.

3

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си моли съдът да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното Решение на РС – Козлодуй, с всички законни последици.

Пред въззивния съд не са събирани доказателства и не са заявени доказателствени искания от страните по делото.

При извършената проверка по чл.267 ГПК въззивният констатира, че въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 от ГПК въззиният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

Районен съд-Козлодуй е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от Е. С.

Г., ЕГН **********, настоящ адрес: *** и В. П. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес:***, чрез пълномощника им адв.С. М. П. от ВрАК, със съдебен адрес: *** против М. П. Г., с адрес за призоваване ***, искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС във вр. чл.52 от ЗС и чл.31, ал.1 от ЗУТ, които отхвърлил, като неоснователни и недоказани.

В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 92, том 3, дело № 830 от 1997 г. по описа на РС – Козлодуй, Е. С. Г. на основание постановление от 01.09.1997 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка извършена по нотариално дело № 830 и съгласно чл.483 от ГПК е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно място от 1075 кв.м. парцел V., планоснимачен № 55, квартал 89 по плана на с.*** при съседи: н-ци К. Г., улица, П. Д. Г., н-ци К. Г. и М. И. М. и жилищна полумасивна сграда 60 кв.м. и паянтова селскостопанска сграда 60 кв.м. Имота е включен в регулационния план на с.*** със Заповед № 620/1907г., не влиза в землището на ТКЗС и не подлежи на отчуждаване./л.8 от делото/.

Твърди се, че като наследници на сина си И. Е. С., който е починал на ***, ищците са придобили и дворно място от 1075 кв.м. парцел IV, планоснимачен № 55, квартал 89 по плана на с.*** при съседи: Е. С. Г., н-ци К. Г., улица, С. И. К., н-ци К. Г.

Т. и М. И. М. и жилищна масивна сграда. Посочените по-горе имоти били придобити от сина им приживе, като ги закупил от Н. М. С. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3, том X. рег. № 10105, дело № 607 от 2001 г. на нотариус В. М., вписан в Нотариалната камара на Р.България под № ***. От 1997 г. ищците живеят в с.***, като след смъртта на сина им владеят и останалият им в наследство имот, който е съседен на техния.

4

Поддържа се, че проблемите с упражняването им в пълен обем правото на собственост започват през 2001 г. със закупуването на имота на сина им. Съседката им М. П. Г. посажда дървета в непосредствена близост до границата между имотите.

Построява тоалетна на 50 /петдесет/ сантиметра от границата, освен това част от селскостопанска постройка на ответницата попада в техния имот. В имота на сина им, който владеят, ответницата премества съществуващата телена ограда нарушавайки владението на имота с твърдението, че границата между имотите им не преминава, там където е поставена телената ограда.